Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Бъдещият кабинет ще вдига скоростта на транспорта

Добри визии за бъдещето и претоплени идеи от миналото се сблъскаха на продължилите почти 7 часа преговори за подписване на коалиционно споразумение в сектор "Транспорт". Добрата новина е, че по повечето основни проблеми, представителите на четирите партии - "Продължаваме промяната" (ПП), "Демократична България" (ДБ), "Има такъв народ" (ИТН) и БСП - застъпиха еднакви или сходни позиции.

С 30 до 50 км в час да се вдигне скоростта на движение пътници и товари на територията на България. Около тази идея, огласена от Асен Василев, домакин и модератор на транспортния панел, се обединиха всички участници в дискусията. По-дълбокият замисъл е всички бъдещи транспортни проекти да бъдат оценявани и финансирани именно през "високоскоростната" призма. 

В подкрепа на идеята се изказа и представителят на ДБ Виктор Чаушев, който онагледи думите си с известен в железничарските среди куриозен пример: "През 1963 г. парният влак е вземал разстоянието между София и Пловдив за 1 час и 54 минути. Днес - 58 години по-късно, в модерна и европейска България бързите влакове изминават същото разстояние за 2 часа и 30 минути!"

Истината обаче е още по-тъжна:

по разписание, бързият влак БВ 1611 минава разстоянието от столицата до града под тепетата още по-бавно - за 2 часа и 42 минути! Впрочем „БАНКЕРЪ“ нееднократно е писал, че влаковете у нас се движат със средна скорост под 47 км в час.

Втората голяма цел е подобряване на свързаността на България със съседите. Първи приоритет е подобряването на транспортните връзки с Румъния, като съществуващите фериботни линии по р. Дунав се трансформират в мостове за автопревози. Това означава изграждане на 4 нови моста: при Оряхово – Бекет, Никопол – Турну Мъгуреле, Свищов – Зимнич и Силистра – Кълъраш. Отделно беше доказано като необходимо и изграждането на втори мост между Русе и Гюргево, който да способства за премахването на колосалните колони от камиони от двете страни на реката край сегашното съоръжение.

По време на дебатите бе заявено, че е необходимо спешно да се преговаря с Букурещ за значително подобряване на транспортната инфраструктура между Калафат и Арад, която създава проблеми на превозвачите. Участъкът е част от новия коридор Ориент/Източносредиземноморски, който трябва да подобри свързаността между 8 държави: Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България и Гърция. Това предполага да се ускори

довършването на скоростния път Видин – Ботевград

и на магистрала „Струма“. В случая отново беше лансирана брадясалата идея за прокопаването на тунел под Петрохан, като според едни е достатъчно той да е само автомобилен, а според други – и железопътен.

Стана дума за изграждането и на трети тунел под Стара планина на изток от този под Шипка. Но никой не можа да обясни защо той е необходим.

Мимоходом беше споменато за подобряване на транспортната ни свързаност и със Сърбия и Северна Македония. Никой обаче не повдигна въпроса поне за дипломатически преговори със Скопие за по-бързо изграждане на жп линията Беляковци – Гюешево на македонска територия, започнало още преди 80 години от български инженери.

Що се отнася до вътрешната транспортна свързаност – от раклата бяха извадени някои стари идеи. Например Борислав Гуцанов от БСП сложи на масата проекта за автомагистрала „Черно море“ по цялото крайбрежие между Констанца и Истанбул. Идеята е чудесна само дето никой не попита колко би струвал дори само участъкът през Стара планина. Накрая всички се съгласиха с построяването на магистралата само между Варна и Бургас.

По темата за

подобряване на железопътната свързаност

беше поизтупан прахът от проекта за изграждане на жп линия между Левски и Бяла, която би скъсила разстоянието София - Русе с около 70 километра. Каква ще е ефективността на този бъдещ жп участък обаче, като се види, че капацитетът на линията Горна Оряховица - Русе не се използва дори и на 30 процента?

За да отговори България на предизвикателствата на „Зелената сделка“, бяха лансирани и други стари, но добри идеи. Една от тях е възстановяване на бивши или създаване на нови вътрешноградски и крайградски жп пътнически превози (от типа S-bahn), които да прехвърлят голяма част от трафика с лични автомобили към по-екологичните влакове.

Много спорове предизвика модернизацията на БДЖ, като накрая беше решено да бъдат поставени конкретни задачи пред ръководството му, които да изведат компанията за пътнически жп превози на нула, а тази за товарните – на печалба.

Без дебати всички бяха „за“ доизграждането на магистралите „Струма“ и „Хемус“, както и за подобряване на състоянието на пътя Пловдив – Смолян.

Тъй като разговорите се провеждаха часове след ужасната трагедия с 46 загинали на магистрала „Струма“,

голям акцент падна върху мерките

за подобряване безопасността на движението - определяне на максимално време за пристигане на медицинските екипи до местопроизшествието, чрез създаването на специални пунктове, изграждане на електронна система, която ще дава точна информация за мястото на катастрофата, внедряване на Единна електронна система за управлението на трафика, която ще обедини системите на МВР, АПИ и Министерството на здравеопазването и др.

Ще се  създадат 28 специализирани областни полигона, на които бъдещите шофьори да бъдат обучавани да управляват в условията на аквапланинг и лед, както и да спират аварийно в екстремни ситуации. Ще се направи и пълна ревизия на листовките, които са от 1999 година.

Намеренията са средствата, събирани във Фонд „Пътна безопасност“ от глоби, да бъдат изразходвани само за повишаване на безопасността по шосетата. А също и приемането на нов Закон за движение по пътищата, който да замени сегашния, ремонтиран над 100 пъти.

В областта на автомобилния транспорт възникна остър спор около

идеята за преместването на АПИ

от МРРБ в транспортното министерство. Идеята беше предложена от БСП и подкрепена от ДБ и ПП. Срещу нея въстанаха представителите на ИТН. Част от аргументите на хората на Слави Трифонов бяха, че за това ще са нужни разходи и ще предизвика негативни нагласи сред служителите. Според ПП  обаче АПИ не е строител, а само възложител на пътни обекти, поради което мястото му не е в строителното, а в транспортното министерство. От партията изтъкнаха, че агенцията трябва да е в транспорта и заради необходимостта от провеждане на обща транспортна политика за подобряване на обслужването на клиентите.

Но от ИТН се запънаха като магаре на мост, като накрая дори извадиха смешния „аргумент“, че автомобилният транспорт бил единствения, който можело да се отдели от своята инфраструктура, за разлика от влаковете!

Всъщност едва ли би имало никакви разногласия около мястото на АПИ, ако някой беше припомнил, че не става въпрос за преместване, а за връщане на пътната агенция в транспортното министерство.

В крайна сметка всички се обединиха около предложението на Асен Василев въпросът да бъде разрешен след време на високо политическо ниво.

Иначе и четирите партии са съгласни

обхватът на тол системата

спешно да се увеличи четирикратно до 12 000 км, в които освен магистралите и пътищата І клас ще влязат и тези от ІІ клас с международен трафик. Нещо, срещу което със сигурност ще скочат всички автопревозвачи и ще създадат първите сериозни ядове пред евентуалния бъдещия кабинет.

По време на преговорите бяха подхвърлени и някои лобистки идеи, които след кратки спорове бяха отхвърлени. Такава беше идеята за допускането на т.нар. споделени пътувания чрез платформата Uber.

Общото впечатление по време на дебата беше, че разделителните линии са много по-малко от обединяващите, което вещае добро бъдеще за сектор Транспорт.

Белчо Цанев

Facebook logo
Бъдете с нас и във