Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Бъдещият екоминистър вече е насаден на пачи яйца

Само дни преди поредния трети парламентарен избор, България за пореден път беше шамаросана от Брюксел. Причината е: неглижираният от години проблем с опазването на околната среда у нас.

Търпението на Европейската комисия към нашенското мърлявене по темата очевидно се изчерпа. Тя не просто започна процедура срещу страната ни заради необявяване на защитени зони, но и взе решение да предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България за неспазване на задълженията ѝ съгласно Директивата за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО). Нека не забравяме, че замитането под килима не е от вчера, но този път номерът не мина. Дванадесет години не стигнаха на три правителства да изпълнят поетите към Евросъюза ангажименти. 

Еврокомисията изпрати официално уведомително писмо до страната ни за назряващия проблем с неизпълнението на ангажиментите още през януари 2019-а. Година и половина по-късно - през юли 2020-а пристигна и мотивирано становище по въпроса, от което ставаше ясно, че  

„усилията“  от страна на българските органи са незадоволителни 

и по тази причина предстои предявяване на иск срещу държавата ни пред съда на Евросъюза.

Аргументите на Комисията са повече от сериозни, тъй като след като държавите-членки впишат своите територии от значение за Общността, те разполагат със срок от шест години, за да ги определят за специални защитени зони. Всички държави са длъжни да установят природозащитни цели, които са специфични за всяка територия, и да въведат необходимите мерки за опазване, насочени към съхраняването или възстановяването на защитените видове и местообитания в териториите, така че да се постигне благоприятен природозащитен статус.

Оказва се, че България е „проспала“ да издаде заповеди за 194 от общо 229 защитени зони 

за природните местообитания. Сега Съдът на Евросъюза ще трябва да прецени дали обвиненията на Комисията към страната ни са основателни. А те са, че България системно и последователно не изпълнява задължението си да установи специфични за всяка територия природозащитни цели и мерки, които са от ключово значение за опазването на биологичното разнообразие в Евросъюза. 

Обявяването на защитените зони, което трябваше да се направи в периода декември 2009 и декември 2014 г., „осигурява“ за пореден път осъдителна присъда за страната ни. Дали обаче отговорните за неслучилото се изпълнение на ангажиментите ни към общността министри, управлявали ековедомството през последните 12 години, ще понесат своята част от санкциите за безхаберието си, е въпрос с почти еднозначен отговор – НЕ. 

Както всички знаем у нас 

санкциите остават за страната, но не и за тези, които са ги причинили.

Или поне досега нещата стояха по този начин. Все пак поне вместо публично порицание трябва да споменем техните имена  - Нона Караджова, Юлиан Попов, Искра Михайлова, Станислав Анастасов, Светлана Жекова, Ивелина Василева, Ирина Костова, Нено Димов и Емил Димитров.

Остава да си отговорим и на въпроса, каква е причината всеки от тях, който е имал правомощията да предприеме съответните мерки, за да не се стигне дотук, да не ги е приложил?

Сега бъдещият екоминистър ще трябва да забърсва след всички тях. Но не само. Пред него ще стои отговорността за предотвратяване на бъдещи подобни „прославяния“ на страната ни. А работата му със сигурност ще бъде наблюдавана много старателно, не само от родните правозащитни организации, но и от отговорните за опазването на околната среда институции в общността. Вече се появиха ясни заявки за това. От гражданската организация „Зелени закони“  съобщиха, че са изпратили становище по един от най-важните документи, с които бъдещият еконачалник ще трябва да се справи, но това за съжаление не се е случило.  Става дума за

проекта за Стратегия за биоразнообразието.  

Екозащитниците са на мнение, че сега представеният проект на служебното правителство се нуждае от сериозни корекции. Според тях основните проблеми се коренят в това, че в него не е предвидено стратегията да се разглежда заедно с плана за действие към нея, за да има ясна връзка между заплахите за биоразнообразието и мерките, които трябва да се предприемат спрямо тях.

Те са категорични, че в настоящия си вид Стратегията има нужда от значителни подобрения и документът трябва да бъде върнат за съществена преработка, след което да бъде поставен за обществено обсъждане.

От инициативата смятат, че обемът на стратегията е излишно голям, за разлика от Стратегията за биоразнообразието 2030, която е под 30 страници. Очевидно нашенските чиновници са решили да удавят в думи Стратегията, която освен читава, трябва да бъде и работеща.

От организацията са на мнение, че философията на създаване на документа показва липсата на ясни приоритети. Дават и конкретни примери за това  - например в приоритет 1 се посочва изрично - справедливо и равноправно  разпределение  на  ползите,  произтичащи  от  използването на  генетичните ресурси, без да е ясно защо тази цел не е посочена за други елементи на биологичното разнообразие, като процесите в екосистемите, например.

Те определят този „научен труд“  деликатно така: „Част от разработката е на ниво студентска дипломна работа и не разглежда в дълбочина и на основата на съвременни научни данни проблемите пред биологичното разнообразие“.

Някои от заложените в документа  

детайли, които засягат пряко селскостопанския сектор,

също предизвикват бурно недоволство. Не само у екозащитниците, но и у фермерите, тъй като те засягат пряко  селскостопанския сектор. Те определиха Стратегията като нов воденичен камък на врата им. Очевидно балансът между мерките за опазването на околната среда и интересите на хората, които реално работят в нея, просто се разминава.  

А именно Стратегията е тази, която трябва да постави основата за съхраняване природата в страната ни. Засега решения липсват, но има купища нерешени проблеми, свързани с различни аспекти за постигането на тази цел. А документът, който би трябвало да начертае ясна визия за това как да се случват нещата през следващото десетилетие и да даде отговори как и кога проблемите ще бъдат решени, повече прилича на констативен протокол, в който хоризонтът към бъдещето е доста замъглен...

Facebook logo
Бъдете с нас и във