Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Бъдещето на тол системата – прозрачност или блокади

S 250 6a07c49d 5ac5 400d 8dc2 53889a123972

Разширяване на обхвата на тол системата и повишаване на размера на таксите, които се събират за пътуване по републиканската пътна мрежа. Това е темата на дискусия, която ще се проведе днес от 11 часа в регионалното министерство по инициатива на министър Гроздан Караджов.  Причината е хроничният недостиг на средства за поддръжка на пътищата от І, ІІ и ІІІ клас.

Това е втората поредна дискусия по темата, организирана от МРРБ. Първият разговор бе на 31 януари 2022 г., но след него не се случи абсолютно нищо. Между двата бряга на дълбоката пропаст, разделяща мненията на управляващите и превозвачите, не бе хвърлен дори въжен мост, който поне малко от малко да сближи позициите им. Затова се очаква споровете днес да са по-остри, но... също толкова безуспешни.

Обективно погледнато - и двете страни имат логични основания да бъдат „За“ или „Против“ амбицията на правителството да разшири обхвата на тол системата и да увеличи таксите за ползване на републиканската пътна мрежа (РПМ).

За управляващите основната причина за този ход е

хроничната липса на достатъчно пари, която се покрива хазната.

Тоест - не от преките ползватели на пътищата, а от всички български данъкоплатци.

„Откъде накъде съм длъжен да плащам за това, че пътуващите транзит турски, румънски и други чужди камиони рушат пътищата ни?“, с основание би запитал всеки данъкоплатец.

„Откъде накъде съм длъжен да плащам втори път за поддръжка на пътищата - над цената на електронната винетка, която купувам?“, с пълно основание би заявил всеки собственик на лек автомобил.

Фактите, доказани многократно през последните години, обаче са си факти.

Средногодишно,

само за поддръжка на изградените пътища са необходими към 1.2 млрд. лева.

А чрез въведената на 1 март 2020 г. тол система се събират около три пъти по-малко.

През 2021 г. приходите от пътни такси са 429.981 млн. лв.: 271.8 млн. лв. (63.2%) - от електронни винетки, и 158.1 млн. (36.8%) - от тол такси за камионите и автобусите.   

Е, откъде да дойдат недостигащите близо 800 млн. лева? Напълно логично и единствено законно – само от тол системата. Как обаче да се случи това? 

Правителството предлага са два варианта, и то - заедно. Единият предвижда "вкарване" на второкласните пътища в тол системата, а вторият - механично увеличаване на таксите.

По принцип фирмите за обществен превоз на товари и пътници декларират съгласие и с двата варианта, но настояват окончателното решение да се вземе само след

обективен анализ на данните, събрани от самата тол система

през двете години на нейното съществуване.

„Нека ни предоставят точни данни какъв е трафикът по отделните пътища – транзитен и вътрешен, както и от какъв тип автомобили се състои  – колко процента камиони, автобуси и леки, за да се види кой колко влияе на всеки пътен участък и да се реши колко ще плаща“ – казва превозвач. У нас са регистрирани 83 000 камиона, 12 600 автобуса и 3.5 млн. леки коли. Към тях трябва да се добави и транзитният трафик", обясняват от автофирмите и настояват да се измери и интензитетът на трафика по всяка пътна отсечка.

Превозвачите настояват и за спешно изчистване на множеството проблеми, заради които задържат камионите им по границите и изнудват водачите да плащат огромни суми за нарушения, които те не са направили.

При неотчитане на заплащането на един тол сегмент от камиона, което най-често става по технически причини, на границата водачът е длъжен да плати т. нар. „компенсаторна такса“ от 750 лева. При това - без някой да си играе да му обяснява, че има право да плати и...

максималната тол такса за деня, която е близо 7 пъти по-ниска.

Като на всичкото отгоре от около половин година всички компетентни власти се правят на ударени, че съществува еврорегламент, според който водачът трябва веднага да бъде информиран при неотчетено заплащане на тол сегмент (чиято средна  цена е 3-4 лв.), а не въпросните власти да го чакат да им "кацне" на границата и там да го изнудят да плаща до сто и едно и обратно.

Автофирмите настояват и за индивидуален подход към разширяването на обхвата на тол системата, за да не се плащат пътни такси за второкласни пътища към населени места, където няма друг транспорт, освен автомобилен.

Според тях редно е да се увеличи размера на тол таксите най-вече за шосетата с транзитен трафик, а алтернативните им пътища да бъдат освободени от плащане, което ще е в подкрепа на вътрешния български автотранспорт и ще спомогне за задържане на цените както на стоките, така и на билетите.

Автофирмите настояват и за пълна прозрачност на изразходването на парите, събирани от тол системата. Те с основание сочат далаверите и изчезналите милиони от обществените поръчки за изграждането на автомагистрала „Хемус“ и напълно логично продължават да търсят от управляващите отговор на въпроса „Искате да събирате повече средства от тол системата,

за да можете да крадете повече, така ли?“

Според пътен инженер, единственият вариант за решаване на задачата с недостига на средства за поддръжка на РПМ, е да се тръгне... в обратен ред. А именно – да бъде изработен механизъм, по който липсващите 1.2 млрд. лв. да бъдат справедливо разпределени за плащане между трите основни типа ползватели на пътищата - камиони, автобуси и леки коли.

Всъщност, именно за това настояват и превозвачите, като допълват единствено изискването за пълна прозрачност както при определянето на таксите, така и при изразходването на средствата. В противен случай твърдят, че са готови да блокират с камионите и автобусите си не само всички гранични пунктове и основни пътни артерии, но и всички подстъпи към МРРБ, Министерския съвет и Народното събрание в столицата.

Белчо Цанев

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във