Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Бъдещето на фермерските евросубсидии става все по-мъгляво

Опасенията на много евродепутати са, че парите за развитие на селското стопанство отново може да напълнят джобовете на хора, които нямат нищо общо със сектора.
S 250 883503ff e378 4bf9 9d19 344392776ee0

Евросубсидиите за земеделие, на които разчитат по бедните страни от Евросъюза, висят на косъм. Съвсем скоро държавите членки, Еврокомисията и Европарламента трябва да подпишат споразумението зa нoвaтa Oбщa ceлcĸocтoпaнcĸa пoлитиĸa (2023-2027 г), но все още не могат да се споразумеят за условията, по които трябва да бъдат разпределени общо 270 млрд. евро. 

 

В края на май земеделските министри и представители на Европейския парламент спориха два дни по темата, но без никакъв резултат. Голямата ябълка на раздора се оказаха евросубсидиите. Все повече експерти твърдят, че със своите субсидии Обединена Европа държи цената на своята продукция изкуствено занижена. Това прави производителите от държавите извън ЕС неконкурентноспособни на международните пазари и ги обрича на бедност.

Още през 2018 г. Комисията предложи едрите земеделци, чиито евросубсидии са над 100 000 евро на година, да плащат пълен данък върху тази сума. Целта бе субсидиите да намаляват с увеличаването на собствените приходи, но това не се случи. Или поне не се случи навсякъде.

Друг сериозен проблем са злоупотребите, вихрещи се заради 

слаб контрол и липса на координация. 

Мерките, които са били предвидени за опазване финансовите интереси на ЕС така са си останали - само на думи и на хартия. Опасенията на много евродепутати са, че парите за развитие на селското стопанство отново може да напълнят джобовете на хора, които нямат нищо общо със сектора.

Освен това, Европарламентът обяви, че ще се противопостави на всеки опит за финансиране на  проекти, които противоречат на Зелена сделка. Природозащитниците настояват държавите членки да се възползват от огромните средства и да направят икономиките си екологосъобразни. Европейската комисия предвижда през следващото десетилетие да бъдат мобилизирани около 1 трлн. евро инвестиции в зелени политики, като част от тези колосални пари със сигурност ще отидат за земеделие.

Приблизително половината от тези средства ще дойдат от бюджета на ЕС чрез различни програми, посветени на борбата с климатичните промени и опазването на околната среда. Например - фондовете за земеделие и регионално развитие, Кохезионния фонд, Програмата за иновации „Хоризонт Европа“ и Фондът за околна среда LIFE.

Едно от най-сериозните обвинения срещу настоящата земеделска политика на ЕС е, че е

"мащеха" за малките стопанства и младите фермери.

А големите пари отивали приоритетно за едрите собственици и мними стопани, т.е. подставени лица, които си делят субсидиите с корумпирани политици.

"За съжаление сме в ситуация, в която около 80% от подкрепата за земеделие отива само при 20% от стопаните", призна заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс.

Например, по линия на плащанията за площ и за развитие на селските райони, през периода 2008-2019 г.

България е получила от Брюксел общо 9.5 млрд. евро.

Въпросът е колко дребни и средни фермери са получили подкрепа от тази огромна сума и подобрило ли се е качеството на българското селско стопанство?

Евроинституциите се опитаха да решат проблема със  свръхокрупняването на земеделието още през 2015 г., като намалиха с 5% на плащанията над 150 000 евро. А в България дори беше въведен абсолютен таван - 300 000 евро.

Тази мярка трябваше да облагодетелства дребните стопанства, но на практика източването продължи: в почти всички държави членки се нароиха стотици "предприемчиви стопани", които се възползваха от вратичката в закона и регистрираха по една "малка фирма" на всичките свои роднини. 

Засега само десет държави от ЕС реално прехвърлят достатъчно пари от големите към малките стопанства. Сред тях са Германия и Франция, но България не е.

В момента се обсъжда компромисно предложение, според което държавите членки ще бъдат задължени да

ограничат директните "земеделски" плащания

до 100 000 евро годишно.

Ако някой не иска да влиза в тази рамка, разполага с алтернативен вариант - пренасочва най-малко 10% от средствата за директно плащане към малките и средни ферми.

България остава със стабилна позиция за прилагане на директните плащания и продължаването на обвързаната подкрепа и в новия програмен период на Общата селскостопанска политика.

Земеделският министър Христо Бозуков, който участва в срещата с евродепутати в края на май в Брюксел,

обяви “червен код” за опасност при усвояването

на европейските пари за земеделие. Общият бюджет на програмата е близо 2.4 млрд. евро, но към 30 април т.г. са изплатени едва... 1.354 млрд. евро. Откъдето и да го погледнем, положението си е много тревожно. Въпреки че сме с единия крак в новия програмен период, по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. сме усвоили едва... 57% от предвидените за България пари. По вина на бюрокрацията, естествено, защото много колове от три години си стоят затворени, а други ги отварят и затварят толкова "чевръсто", че т. нар. обикновени фермери не успяват дори да напишат свои проекти.

"Най-важни приоритети за България в новата Обща селскостопанска политика 2023-2027 г. остават Преходната национална помощ и обвързаната подкрепа. Възможността за промяна на референтния период за Преходната национална помощ ще позволи по-добро насочване на подпомагането, но остава отворен въпросът за запазване на 50% бюджет от нивата й от 2013 г. По отношение на Обвързаната подкрепа 13+2% е най-ниското ниво, което бихме могли да подкрепим“, категоричен Бозуков. 

Министърът посочи, че България подкрепя идеята

20% от парите за директни плащания да отидат за зелени политики

с обучителна фаза за първите 2 години. Подкрепяме опцията едни неусвоени средства да се пренасочват за плащания по други схеми. – за директни плащания и развитие на селските райони. И настояваме да бъде запазено "сегашното ниво от 30% бюджет за интервенции, свързани с околна среда и климат, които да включват плащания за райони с природни и други ограничения".

Ако дискусиите по Общата селскостопанска политика на ЕС са с интензивността на дебатите за дългосрочния бюджет, обща позиция скоро няма да има. Остава ни само надеждата, че преговарящите - макар и бавно - все някога ще отстранят наследените вредни практики, а парите за земеделие ще достигат до истинските стопани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във