Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Броят летовниците като пилци

Разпускайки край басейна, мнозина посетители няма и да разберат, че почивката им е проследена от държавните органи.

Всички почиващи у нас в скоро време ще бъдат водени на отчет от властите. Без значение дали са отседнали в лъскав хотел, вила, или някое бунгало в къмпинг край морето, туристите ще бъдат вкарвани в регистър. За българите и хората от Европейския съюз, от държави, подписали Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и от Швейцария, ще се събира информация единствено за броя им, гражданството, датата на регистрация и датата на отпътуване. Но за идващите извън споменатите страни ще има и идентификационни данни - име, дата на раждане, гражданство, номер, серия на документа за самоличност и други. Всички тези сведения няма да са публични - достъп до тях ще имат само определените от закона органи.

Причината за тези мерки е колкото абсурдна, толкова и основателна. Оказва се, че данните на различните български институции за туристите, които посещават България, се разминават толкова драстично, че възниква въпросът как въобще е възможно държавни служители да получават заплати, за да водят подобна статистика. Емблематичен е вече примерът с един от най-популярните южни курорти - Созопол, където броят на леглата по информация на Министерството на туризма е около 5000, тъй като за толкова се плаща туристическа такса. Според градската управа обаче почиващите в разгара на сезона достигат 80 хил. души. А местният ВиК оператор е изчислил на базата на консумираната вода, че в абсолютния пик в града има около 40 хил. души. Същото е и на север - в Несебър. Там хотелската база е с над 400 хил. легла, но вместо да се събират 15 млн. лв. за сезон от задължителната туристическа такса, в хазната влизат едва 2.5 милиона. С други думи, отчитат се в пъти по-малко посещения.

След толкова години на пропуснати ползи очевидно управниците най-сетне са решили да въведат някакъв ред. Още миналото лято Народното събрание прие единодушно промени в Закона за туризма, с които се предвижда създаването на Единна система за туристическа информация. Тя, подобно на автоматизираната връзка на бензиностанциите с НАП, ще свърже местата за настаняване с туристическото ведомство, Министерството на вътрешните работи, Националната агенция за приходите и общините. Така почиващите ще се отчитат в реално време и разминавания като досегашните не би следвало да има.

Странното при цялата важност на проекта е защо министърът на туризма в оставка Николина Ангелкова се зае с направата на тази единна система буквално в последния момент? Обществената поръчка бе обявена едва на 19 декември и по всичко личи, че няма да приключи скоро, тъй като на 19 януари е взето решение за временното й спиране. Дотам се е стигнало след подадена в Комисията за защита на конкуренцията жалба срещу процедурата. Неин автор е разградската фирма за компютърни технологии "ТРД" ООД, чиито собственици са Антон Обретенов и Николай Колев. Любопитно е, че антимонополистите още не са образували производство по нея, но независимо от това министър Ангелкова спира търга. Подобни действия са изключителна рядкост. Обикновено възложителите пишат писма до КЗК, в които обясняват защо не бива да се спира търгът и какви ще са последствията от такъв ход. Отиващата си началничка на туризма обаче, изглежда, предварително се е предала.

Какъв ще е развоят на събитията, предстои да видим, но е ясно едно - рано или късно собствениците на хотели, мотели, апартаменти, туристически комплекси, вилни и туристически селища и т.н. ще бъдат задължени да осигурят автоматизиран обмен на данни между информационната система на водения от тях регистър и споменатата единна система. За местата за настаняване от клас "Б", каквито са семейните хотели, хостелите, пансионите, почивните станции, къщите за гости, бунгалата и къмпингите, които не са длъжни да водят собствен регистър в електронна форма, се предвижда данните да се вписват в Единната система чрез публично достъпен уеб или друг интерфейс.

Единственият проблем, който все още свети като сигнална лампа, е, че санкциите за неизпълнение на задълженията са твърде ниски. Хотелиерите, които решат да скрият броя на гостите си, ще плащат глоба в размер на 2 хил. лева. И то, ако ги хванат. Имуществената санкция за фирмите пък ще е 7 хил. лева. Ако регистри все пак има, но те не са попълнени коректно, глобата ще е съответно 1000 и 5 хил. лв. за физически и юридически лица. Така че плащането на подобни глоби може да се окаже значително по-изгодно от стриктното попълване на регистрите.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във