Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Брюксел си иска обратно 28.7 млн. евро

В седмицата, когато  европейският  главен прокурор Лаура Кьовеши пристигна у нас, за да разбере има ли шанс страната ни да влезе в пътя на правовите държави, гръмна новината, че Европейската комисия отново ни е пратила в ъгъла на наказаните. Този път заради т. нар. „къщи за тъщи“, в които потънаха милиони евро по Оперативна програма "Развитие на селските райони 2007-2013 година".

Казано съвсем накратко, резултатите от проверките на Европейската служба за борба с финансовите измами (ОЛАФ) са потресни: злоупотребите са масови, нарушенията брой нямат, а престъпленията са достойни за вниманието на Европейския прокурор Лаура Кьовеши. За да възстанови донякъде справедливостта, България ще трябва да възстанови в хазната на ЕС 28.7 млн. евро.

Това стана ясно след изслушването на Кристина Борхман от Генерална дирекция „Земеделие“ на ЕК в Комисията по бюджетен контрол на европарламента. Според данните, огласени от нея, злоупотребите със евросредства по Оперативна програма "Развитие на селските райони" (ОПРСР) са били масово явление, а

къщите за гости са били превърнати в частни домове

за лично ползване от близки до властта хора.

„Препоръката“ за връщането на парите е била изпратена преди седмица, но новината стана публично достояние не от компетентните български власти, а от Кристина Борхман. А позицията й, застъпена по този въпрос пред евродепутатите, бе повече от категорична: „Няма да се поколебаем да приложим финансова корекция, ако сумата не бъде надлежно възстановена!“

Големият удар дойде от генералния директор на ОЛАФ - Виле Итала. Преразказваме набързо най-важното от изказването му пред евродепутатите.

Най-обезпокоителното е, че бенефициентите са предимно хора от местната администрация или видни политически личности. Одобрени за финансиране са били 746 къщи за гости и за тяхното изграждане са отпуснати общо 103 милиона евро.

Проверени са 377 къщи за гости и нито една от тях не е изпълнявала заложените в Оперативната програма три специфични (т.е. задължителни) цели - разнообразяване на икономическите дейности, създаване на икономическа устойчивост и разкриване на работни места в селските райони. От тези 377 къщи за гости, ОЛАФ е проверила задълбочено само 30, тъй като времето и ресурсите й са били ограничени и те са били избрани на случаен принцип.

Стана ясно, че българските власти са проверили 288 къщи за гости, като само

в 23 от случаите условията за финансиране са били изпълнени.

На  практика означава, че нарушаването на правилата у нас е стигнало до внушителното ниво от около... 88 на сто.

При 158 къщи, Европейската комисия е „препоръчала“  вложените европейски средства да бъдат върнати изцяло. Общо 456 къщи обаче не са били подлагани на проверки, защото са изтекли сроковете, през които Брюксел има право да "върне лентата назад".

Представителите на социалистите и демократите, които чрез евродепутатът Цветелина Пенкова отново призоваха за понасяне на отговорност, въпреки че липсата на присъди по образуваните наказателни производства става все по-показателна за отношението на третата власт към този тип злоупотреби.

Според групата на Зелените, докладът за къщите за гости е „съкрушителен“.

А депутатите от Европейската народна партия в парламентарната комисия нарекоха случая с българските къщи "ужасяващ". Андрей Новаков (ЕНП/ГЕРБ) определи изнесените от ЕК данни като повече от тревожни и изрази очакване онези, които умишлено са злоупотребили и са на път към съдебните зали, да понесат своята наказателна отговорност.

Как обаче това ще се случи, след като

орлите на правосъдието ни са печално известни с „толерантността“ си

към играчите от високите етажи на властта?

Тук е моментът да припомним, че сред проверяваните за потенциални нарушения е и бившият заместник-министър на икономиката от кабинета "Борисов 2"  Александър Манолев. Той получи от Фонд "Земеделие" близо 400 000 лв., за да развива туризма в района на Сандански, но... не издържа на изкушението. И вместо къща за гости, построи в местността "Чинар уши" семейна резиденция за чудо и приказ.

Цялата операция бе "замаскирана" като проект на едноличния търговец „Агротрейд – Ана Димитрова“, собственост на... невръстната дъщеря на бавачката, която се грижи за децата на Манолев.

Издаденото право на строеж е за „Жилищна сграда – къща за гости“ (плюс басейн и ограда) в учредения за ползване имот на Манолев.

А в разгара на скандала от

прокуратурата разконспирира Манолев

и като „упълномощено лице при извършената проверка на място на осъществената инвестиция по проекта, като е предоставил и документи, свързани с нея, изискани от експерти при Регионален технически инспекторат – Благоевград“.

По този повод, през 2019 г. Александър Манолев беше "погнат" и от КПКОНПИ. Решението на комисията бе обявено само дни, след като срещу него бе внесен и обвинителен акт за подбудителство към злоупотреба с европейски средства. Преди по-малко от година обаче "погването" на Манолев от ведомството на Сотир Цацаров бе прекратено от административния съд. Нищо, че бившият заместник-министър бе санкциониран - хей тъй, сякаш между другото - и по глобалния закон "Магнитски“.

Не по-малко безполезни са българските компетентни органи и в още една посока: половината от къщите за гости в с. Борино се оказаха на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ.

И докога така?


Спомен мил...

Преди близо шест години - на 16 май 2016 г. публикувахме текст, озаглавен Селските палати земеделие ли са?В него ставаше дума за всички тези "неща", но... още преди бяха гръмнали големите скандали, отекнали чак до Брюксел. Припомняме най-важното от фактологията в тогавашното ни  повествование. Изводите всеки може сам да си ги направи:

"Абсолютният рекордьор в печеленето на проекти за къщи на гости е област Благоевград - там са реализирани 145 сгради. Голяма част от тях са в архитектурно-историческите резервати Ковачевица (6) и Лещен (15). В известното с минералните си извори с. Огняново пък са построени 13 къщи за гости.

Втората по успех в тези проекти е Софийска област - със 73 проекта на къщи за гости.

Почетното трето място заема област Ловеч със 62 къщи за гости.

Най-малко такива проекти са реализирани в Разград (4), в Търговище (5), в Русе (8) и във Враца (9), сочат публикуваните данни.

Прави впечатление, че в “най-силния район” (Благоевградски), община Гърмен е направо рекордьор. На нейната територия са реализирани цели 52 проекта. Голяма част от тях са изпълнени в съвсем неизвестни села, в които абсолютният брой на жителите е толкова скромен, че те не стигат дори за обслужващ персонал в тези къщи. Така например, в селото със звучно име Гостун, някой е получил европари за... ремонт на съществуваща сграда. Справка в информационния портал за броя на жителите тук показва, че в него живеят само 39 човека.

Още по-парадоксален е фактът, че в друго тукашно село - Лещен, жителите са... четирима, докато одобрените проекти - 14 на брой.


Facebook logo
Бъдете с нас и във