Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БРЮКСЕЛ СЕ ЗАХВАНА С ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

Брюксел явно не прелива от доверие към българските чиновници, през чиито ръце ще минат милиардните субсидии по линия на Структурните фондове на ЕС. Поредното потвърждение дойде и от подготвения под диктовката на Еврокомисията проект за изменение на Закона за обществените поръчки, въпреки че влезе в сила едва преди година.
След множеството забележки в тази област, вписани в мониторинговия доклад на ЕК, правителството набързо разработи специална стратегия, която да намали злоупотребите при харченето на държавните средства и да осигури по-голяма прозрачност на тръжните процедури. Най-съществената сред предлаганите промени в закона е възлагането на договори от държавата занапред да се отчита не само пред Агенцията по обществените поръчки, но и директно пред Еврокомисията. Ако проектът бъде приет, най-късно до 1 март на всяка година държавните институции ще
трябва авансово да уведомяват Брюксел
за по-големите договори, които планират да сключат през следващата година. Под по-големи договори се разбира - на стойност над 750 000 евро, когато става дума за доставки и услуги, и над 6.242 млн. евро - за строителни поръчки. Освен предварително обявените намерения еврокомисарите държат да получават и известия при всяка конкретна обявена поръчка за стойност над 162 000 евро. На Агенцията за обществените поръчки пък й се пада да уведомява ЕС за всяка дейност, възложена без конкурс, на основание на международен договор с трета страна (т.е. извън общността).
Освен това занапред резюмета на конкурсните обяви, съдържащи по-важните изисквания към кандидатите, ще трябва да се превеждат на езиците на всички страни членки. Разходите за тези преводи ще бъдат изцяло за сметка на Еврокомисията.
Друг нов момент е въвеждането на т. нар.
процедура на състезателен диалог
която ще допълни сега действащите три процедури (открита, ограничена и за пряко договаряне). Новият метод допуска всяко заинтересовано лице или компания да може да подава заявление за участие в търг или конкурс, а възложителят да провежда преговори с част от кандидатите след предварителна селекция. До състезателния диалог ще се прибягва само когато провеждането на открита или ограничена процедура е свързана със фактическа или правна сложност или пък възложителят се затруднява да определи техническите параметри на поръчката. Тогава единственият критерий за оценяване на офертите е икономическата им изгода. За целта възложителите ще бъдат длъжни да записват още в обявите ясни количествени критерии. В самото начало трябва да бъдат изяснени също минималният и максималният брой на кандидатите, които ще бъдат допуснати до събеседване.
Любопитен момент е и предложението за
въвеждане на рамково споразумение
То ще се сключва между възложителите и изпълнителите като своеобразен предварителен договор, но параметрите в него после не могат да бъдат променяни. Подобни споразумения ще са възможни за всички процедури по ЗОП, освен когато става дума за пряко договаряне без обявление.
С предлаганите поправки управляващите ще се помъчат да попритворят някои от широко зейналите законови вратички около промените в сроковете, както и проучването на чистото финансово минало на кандидатите. Предвижда се възложителите да могат да отстраняват някои от кандидатите, ако има съмнения, че те са ползвали държавна помощ. От победителите в конкурсите пък ще се изискват документи, които удостоверяват всички предварително декларирани от тях обстоятелства. Проектът отменя и разпоредбата, според която участниците в търговете могат да оспорват решенията на възложителите само пред създадения към Агенцията по обществените поръчки Арбитражен съд. Според юристи, сега действащият текст противоречи и на конституцията, и на Гражданскопроцесуалния кодекс.
Разбира се, трудно е да се предвиди доколко добрите намерения в проекта ще разсеят сегашната гъста мъгла около обществените поръчки. У нас, както знаем, обикновено проблемът не е в писаните разпоредби, а в практическото им прилагане.
Освен това доста юристи са на мнение, че макар и подготвен по европейски модел, проектът за ремонт на закона също оставя
вратички за корупционни практики
Запазва се например възможността за сключване на сделки без търг и конкурс, под предлог че договорът е свързан с използването на класифицирана информация или засяга националната сигурност. Възлагането на тези специални поръчки е уредено в отделна наредба на Министерския съвет, но тя трудно може да се определи като ефективна - просто липсват ясни критерии кога една сделка засяга националната сигурност и кога - не. Така, за да избегне контрола и да възложи поръчката на свои фирми, държавното ведомство трябва просто да я засекрети. Затова и в началото на октомври Върховната касационна прокуратура внесе в парламентарната комисия Антимафия свой проект за поправки в ЗОП. Той предвижда абсолютно всички поръчки, по които плаща хазната, да се сключват след търг или конкурс. Съмнително е обаче дали мнозинството в Народното събрание ще намери политическа воля да приеме такава поправка.
Известно учудване в проекта на икономическото министерство буди запазването на процедурата по пряко договаряне, която откровено ограничава свободната конкуренция и създава предпоставки за нерегламентирани плащания. Според анализа, който Коалиция 2002 направи на сключените сделки в последните четири години, министерствата масово предпочитат прякото договаряне пред откритите конкурси. През 2004-а например процедурите по пряко договаряне са се увеличили трикратно спрямо предната година, въпреки че те би трябвало да са по-скоро изключения. В този ръст няма нищо необяснимо, разбира се. Особено след като 40 на сто от компаниите у нас признават, че им се е налагало да плащат под масата, за да получат държавна поръчка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във