Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Брюксел ни скастри за Закона за концесиите

Един от първите законопроекти, които спешно трябва да бъдат гласувани от новия парламент, е този за концесиите. В противен случай страната ни става обект на санкции от Евросъюза.

Наред с още 16 норматива той попълва графата „неизпълнени  мерки“, тъй като срокът за неговото приемане е бил 31 януари. Европейската комисия вече е започнала процедури срещу нарушените от България клаузи в Договора за функционирането на Европейския съюз. Една от тях е именно, че не е променена регулацията на концесиите у нас.

Този норматив  беше гласуван в последните дни от работата на предишното Народно събрание, но поради някои спорни текстове, които предизвикаха напрежение в обществото, президентът Румен Радев наложи вето върху него. Необходимостта той да бъде гласуван спешно от 44-ия парламент бе обоснована в доклада на ресорния служебен вицепремиер Деница Златева, който беше приет по време на  служебното правителство на Огнян Герджиков.

Страната ни не е пренесла в законодателството си в срок Директива 2014/23/ЕС, свързана с концесиите, затова Брюксел вече е стартирал съответна наказателна процедура. Още когато президентът Радев стопира законопроекта с мотива, че чрез него се въвеждат широки граници на субективизъм и че позволява корупционни практики и вземане на решения, ощетяващи обществения интерес, бившият министър на регионалното развитие Лиляна Павлова предупреди, че тази гледна точка предполага страната ни да бъде санкционирана. Според нея Законът за концесиите съдържа над 80% от европейската директива, третираща обществените поръчки, но тя е приета от всички 28 страни членки, а никоя от тях не е сметнала, че въвежда корупционни практики, категорична беше Павлова. Не са на това мнение обаче част от „зелените“ организации у нас.

Вестник "БАНКЕРЪ“ също коментира, че чрез заложените в норматива текстове при евентуално разваляне на концесията, дори по вина на концесионера, държавата се задължаваше да изплати направените от него инвестиции на терена, което до голяма степен осуетява прекратяването й. Друг момент, който гражданските организации не смятат да „преглътнат“, беше, че  концесионерът получава право да ползва съседни територии, а също да придобива собствеността върху съоръженията, изградени върху концесионната площ - досега тази собственост беше държавна.

Спрените промени в Закона за концесиите разделиха и работодателите в мненията им. Според три от четирите национално представени работодателски организации промените, които предвиждат да отпадне концесионният таван от 35 години, отварят широко вратата за корупция. Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев обаче защити новите разпоредби и изрази недоволство от наложеното от президента Радев  вето. Според него законът въвеждал  строг контрол върху концесиите и всички противни на това твърдения били изсмукани от пръстите.

Що се отнася до основния аргумент на „Дондуков“ 2, за да наложи вето - че текстовете не са били подложени на сериозно обществено обсъждане, ръководството на КРИБ заяви, че българският бизнес е участвал активно във всички етапи на подготовка на законопроекта. А приемането на Закона за концесиите е не само пряко свързано с ангажиментите на България, произтичащи от членството й в Евросъюза, но и акт, чието отлагане би предизвикало налагането на санкции. Факт, който сега се потвърждава.

Дали сега ремонтираният законопроект ще намери повече поддръжници? Все още не е ясно. Не е ясно и дали някои народни избраници няма пак да заемат позицията на откровения лобизъм, като се има предвид колко и какви интереси стоят зад всяка дума в норматива. Единственото ясно обаче е, че депутатите ни са принудени да намерят формулата на приемливи за обществото и бизнеса текстове, така че законът да бъде приет в най-кратки срокове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във