Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Братя Галеви погребаха дългове за 25 млн. лева

Дойде време да се разпродават остатъците от имуществото  на скандално известната  кюстендилска пътищарска фирма "Виа Апия - Кюстендил" АД.  Допреди няколко години компанията беше собственост на осъдените,  но изчезнали към  "по-приветливи" ширини дупнишки бизнесмени - ексбаретите Пламен Галев и Ангел Христов и перничанина Фьодор Фьодоров-Федката.

Процедурите, свързани с  фалита  на дружеството,  периодично изваждаха на протести стотици бивши работници на фирмата, които освен че останаха без препитание , все още чакат неизплатените си  заплати. Задълженията към тях  са близо милион, но те едва ли някога ще  получат и минимална част от тези пари.

Причината е, че

вече няма имущество

Ако съдим по документите, свързани с обявените от  синдика Албена Ванчева три търга това, от което все още може да се вземат някакви пари, са отдавна разграбеният бетонов възел и два поземлени имота. Най-скъпа  е площадката на бетоновия възел, който се разполага  на площ от 17.356 дка в землището на село Невестино заедно с две стари сгради (строени през 1974-а) и един навес. Тяхната оценка, след направената и приета от съда  експертиза, е 327 000  лева. Другите два имота са ... ниви. Едната  с площ от 11. 805 дка, оценена на  8972 лв., и втората -  от 4. 900 дка, на стойност 3724 лева. С други думи, имуществото е на обща стойност под  340 хил лева.

В същото време трябва да припомним, че  делото по несъстоятелността беше образувано, след като две банки (Обединена българска банка и Първа инвестиционна банка), наред с трима от бившите управители на дружеството, поискаха съдът да пристъпи към това решение заради натрупаните от фирмата 

дългове за над 25 млн. лева

И то без  към тях да се прибавят задълженията към 150-те работници, към Националната агенция по приходите (записана като кредитор с вземане за близо 700 хил. лв), ЧЕЗ  и още няколко фирми с малки вземания.

Според едно определение на Кюстендилския съд само претенцията на ОББ надхвърля 23 млн. лв., а на Първа инвестиционна банка - над четвърт милион.

В същото време проточилата се с години несъстоятелност (чиято начална дата е 2012 –а) е "гарантирала" изчезването на скъпата строителна техника - багери, земекопни машини и камиони, които едва ли някога ще бъдат намерени, за да бъдат записани като активи, които могат да се продават, за да бъде попълнена масата на несъстоятелността.  Нищо от реално най-скъпото имущество на фирмата не е запазено и никой не знае къде е "отлетяло" то.

Според синдика на дружеството Албена Ванчева  държавата не е положила никакви усилия да го опази. Точно дългите и протяжни процедури за обявяване на една фирма в несъстоятелност дават възможност голяма част от активите и да бъдат разграбвани. Пред в. "БАНКЕРЪ"  Ванчева определи това дело като "изключително сложно“ поради силно социалния си характер. Нещо повече - тя е изключително недоволна от факта, че за безхаберието си държавата си плаща масрафа (разбирай вземанията на НАП), но в крайна сметка това сме всички ние като данъкоплатци.

Още по-неразбираемо е

че никой не иска да се ангажира с проблемите на тези хора, които са заработили  честно своите трудови възнаграждения, а на практика се оказват ограбени. Още преди повече от година тя е сезирала омбутсмана на България Мая Манолова за нарастващото напрежение около този фалит, но и до ден днешен не е получила отговор.

Вярно, че в края на декември Манолова все пак успя да се пребори, и служителите, които не са получили заплатите си заради фалит на работодателите си, в крайна сметка има шанс да  вземат заработените си възнаграждения, след като  депутатите единодушно приеха промените в Кодекса на труда.

Малко преди това омбудсманът (едва ли не със сълзи на очи) обяви, че има опасност служителите да не вземат парите си. Причината беше, че в предлаганите промени  Главна инспекция по труда  можеше да сезира съда за започване на производство за несъстоятелност на фирмите, които да влязат в сила от 1 юли. Това на практика обаче обричаше претенциите на стотици работници да отпаднат заради изтичащите срокове. След като Манолова потърси парламентарна подкрепа, в крайна сметка депутатите решиха промените да влязат в сила от 31 март.

И все пак това се отнася само за работниците, които през последните три години не са си получили заплатите и  вече ще могат да си ги вземат от Фонда за гарантиране на вземанията на работниците от фалиращи предприятия. С други думи, тази промяна  нищо няма да помогне на тези от "Виа Апия - Кюстендил".

Facebook logo
Бъдете с нас и във