Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Бракуват мостове като железни отпадъци

Докато държавата се дави, милиони потъват в скрападжийски фирми

Мостови съоръжения, платени с милиони от хазната, се превръщат в железни отпадъци. И ако това бяха набези на ромски групи, със сигурност народното недоволство щеше да привлече вниманието и на полицията, и на прокуратурата, и на съда. Но в случая иде реч за организирани бели якички, подпомогнати от мастити бизнесмени. И както можем да се досетим - тази "дейност" е скрепена с подобаващо количество бумащина, чиято цел е да оправдае това безумство. А фактът, че за пореден път у нас се разпиляват или присвояват торби с държавни пари, не прави впечатление на никого. Или поне не на тези, на които трябва.


В същото време държавата се дави - и в пряк, и преносен смисъл, а институциите се лутат в търсене на решения (и средства) за възстановяване на щетите от наводненията. Превръщаме се в просяци и седим на колене пред Брюксел, само и само да ни помогне. В същото време държавно имущество, предназначено именно за такива бедствени случаи, от години се топи и прелива в частни джобове. А готови мостови конструкции се превръщат в... скрап. Днес западните страни продават тези съоръжения по 3-4 хил. евро на тон.


Бившето строително предприятие на още по-бившите строителни войски, сега еднолично търговско дружество "Главно управление строителство и възстановяване" (ГУСВ), собственост на Министерството на регионалното развитие, в продължение на десетилетия е било ползвано за овладяване на подобни бедствия. По тази причина през далечната 1996-а Министерството на отбраната прехвърля в активите му снетите от въоръжение готови конструкции за изграждането на стоманени пътни мостове. (Иде реч за четири комплекта тип "САРМ" и за още толкова "СНМ".) В самия протокол (№75 от 12 декември 1996-а) от заседанието на Министерския съвет (по това време премиер е Жан Виденов) изрично е записано, че тези съоръжения ще бъдат ползвани при ликвидиране на последствия от наводнения и в други случаи, налагащи възстановителни работи. Конкретното решение е взето във връзка с ликвидирането на последствията от наводнението в Родопите по това време.


Само един от тези комплекти тогава


е струвал на българския данъкоплатец 830 000 щатски долара

Това е цената от последната оферта за покупката им от 1994-а, когато е била сключена сделка между Министерството на отбраната и руското предприятие "Росвооружение". Според специалисти един мостови комплект от този тип тежи 250 т, което на практика прави 3320 щ. долара за тон конструкция. По-късно (през 2000-а) Генералният щаб на Българската армия предоставя за граждански нужди още един комплект - мост тип "МАРМ". С други думи, по това време "Главно управление строителство и възстановяване" е било в състояние при бедствия да пусне в действие 1250 т високотехнологични мостови конструкции от високоякостна стомана. Запознати с технологията за използването им твърдят, че на практика държавното предприятие е можело да построи с тях 1200 линейни метра мостове. Това е била и причината, когато през 2000-а година ГУСВ е преобразувано в държавно предприятие, в предмета му на дейност изрично да бъде записано "поддържане на готовност и изпълнение на задачи за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи". До 2003-а част от тези съоръжения са били ползвани за такива цели и благодарение на тях у нас са били изградени седем моста с обща дължина 232 м и с тегло 255 тона.


Според сегашния изпълнителен директор на ГУСВ, ген. Радослав Пешлеевски, благодарение на тези конструкции, времето за построяването на тези мостове е било съкратено до 20-30 дни, а стойността на възстановяването е била намалена от шест до десет пъти в сравнение с цената на ново строителство.


Но както всичко у нас, така и тук, немарливостта, безхаберието и некомпетентността (а може би и още нещо) раждат "мъдрото решение" държавното предприятие


да бъде отървано от тегобата да ги стопанисва

През 2012-а, когато негов изпълнителен директор е бил Парашкев Кръстев, е започнало масовото им бракуване. Въпреки че година по-рано с нарочна заповед е назначена комисия от специалисти, която да обследва имуществото на предприятието. Нейното категорично становище (доклад №801 от 12 юли 2011-а, с който в."БАНКЕРЪ" разполага) е, че "елементите на мостовите конструкции са със запазена носеща способност. Същите могат да бъдат използвани след почистване на корозиралите повърхности и грундиране". Как са се развалили толкова много тези съоръжения, та на следващата година Кръстев да ги определи като ненужни, не става много ясно...?!


Но истински любопитната история идва сега. На 15 юли 2012-а Кръстев изпраща писмо до своя принципал -Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в което казва, че в предприятието са останали само части от тези мостови съоръжения, и предлага те да бъдат бракувани. Основната причина, с която мотивира това свое искане, е, че през 2011-а е сключен договор с община Царево за изграждане на пътен мост в Ахтопол, за който е трябвало да бъдат ползвани конструкциите тип "САРМ". Той трябвало да струва 199 700 лв., но поради липсата на пари кметството се отказало да го строи. Но пък прибирането на конструкцията щяло да струва 30 хил. лв. (за транспорт). Затова според директора е по-добре тя да бъде бракувана и нарязана на скрап...?!


В същото писмо, с което на практика Кръстев иска да получи разрешението да нареже конструкциите, той обяснява още, че под продължителното въздействие на атмосферните условия върху тях те вече били негодни и никой нямал интерес към тях.


В това свое писмо Кръстев е пропуснал да спомене няколко далеч не маловажни факта. Първо: никъде не е споменал до коя точка в страната е трябвало те да бъдат върнати? Ако е имал предвид, че те са закарани в Ахтопол от Плевен - да, далечко е. Но идва следващият въпрос: защо не са прибрани в имота на ГУСВ в Бургас - тогава сметката за транспорт според специалисти би излязла не 30, а ... до 3 хил. лева?! Не е съвсем вярно и че е липсвал интерес към ползването на този тип конструкции. Вестник "БАНКЕРЪ" разполага например с искане от кмета на Своге, който е поискал да бъде изградено такова мостово съоръжение през река Искър като подход от централната част на града към кв. Бобковица и село Желен...?!


Подобни искания са пратили и кметовете на Симитли и на Тетевен. Тази информация става ясна от писмо от новото ръководство на ГУСВ, изпратено до бившата министърка Десислава Терзиева, с което тя е уведомена за безумствата, които са правени в подопечното й дружество. Резултат обаче няма.


Тази активност на Кръстев обаче би могла да намери своето обяснение


от следващите прелюбопитни факти

свързани с изпълнението на самата поръчка за рязането на съоръженията за скрап.


За неин изпълнител е избрано акционерното дружество "Норд холдинг", собственост на бившия шеф на ВиК-Дупница и ексдепутат от СДС Ангел Малинов и на неговите синове Борислав и Ангел. Тя е подписала два договора (с които в. "БАНКЕРЪ" разполага") с ГУСВ в два поредни дни - на 2 и 3 май 2012 година. Продавачът (ГУСВ) прехвърля на частната фирма с първия договор правото на собственост върху 32.40 т и с втория - върху 29.34 т железни отпадъци. От издадените фактури става ясно, че за цялата описана железария - конструкциите за бъдещи мостове, държавното дружество е получило съответно 14 256 лв. и 12 909.60 лева. Простата сметка показва, че 61.74 т мостови съоръжения са изтъргувани за крупната сума от 27 165.60 лв., или по 440 лв. за тон. Да напомним, че държавата е заплатила за тях по 3320 щ. д. за тон. А по времето, когато тези съоръжения са били купувани, един щатски долар струваше около 70 лева. Човек не знае какво да каже...


Но това не е всичко. Както вече казахме, договорите и фактурите, издадени от скрападжийската фирма, са съответно с дати 2 и 3 май, а рязането според очевидци е започнало още в първия ден - на 2 май. Но искането за разрешение от Министерството на регионалното развитие да бъдат бракувани част от мостовите съоръжения е с дата... 4 май. А комисията за избор на изпълнител е съставена със заповед от 15 май!!! Протоколът с решението на самата комисия, която е избрала тази работа да бъде свършена от "Норд холдинг", пък е от... 29 юни, два месеца след самото рязане! Както се казва -


който си обича работата не се бави

Между впрочем синдикатите са уведомили за тези странни решения прокуратурата още в началото на годината. Според държавното обвинение обаче това си била съвсем редовно проведена обществена поръчка. Тук неминуемо идва въпросът, дали проверяващите не са заложили на "ясновидството". Как инак решения от бъдещето могат да бъдат възприети като законни?


Сегашният изпълнителен директор на ГУСВ ген. Пешлеевски задава и още един въпрос. Нарязаните елементи от мостовото съоръжение, предназначено за община Царево, са били 257 броя с общо тегло 80 536 тона. А декларираните и заплатени "железни отпадъци" са 61.74 тона. Къде е потънало останалото количество...?!


На тези и още много въпроси по всяка вероятност ще трябва да отговорят правоохранителните институции в държавата. А държавната хазна без бавене ще трябва да намери пари за мостовете в селата Първенец и Храбрино. А ако се съди по официалните документи, изпратени в междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет от кмета на община "Родопи" Пламен Спасов, само мостът в село Първенец ще струва 329 364.67 лева.


Що се отнася до собствениците на дружеството, облажило се от апетитната поръчка, те отдавна са известни с холивудския си стандарт на живот и разкошната си плаваща къща насред най-живописния язовир в България - "Въча" в Родопите. Еколозите дълго време скачаха срещу нея. Но както се казва, не е луд този, който яде баницата...

Facebook logo
Бъдете с нас и във