Банкеръ Daily

Добрин Иванов:

БРАИТ не спазва закона, а се опитва да утвърждава законодателни промени

Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов е на мнение, че новата организация - Българската работодателска асоциация "Иновативни технологии" (БРАИТ) е нарушила закона. По думите му, тя не отговаряла на условията за представителност по два критерия.

Твърдението на Иванов идва ден след като бизнесът изпрати писмо до премиера Бойко Борисов във връзка с процедурата за регистрация на работническите и работодателските организации.

"Не е представила документ, който да удостоверява регистрация в окръжен съд като работодателска организация. Това е условие за допустимост. Вторият критерий е количественият за представителност. Кодексът на труда и наредбата, която регламентира процедурата, определят количествен критерии за представителност - брой фирми и работещите в тях, членуващи в организацията. Минималният е 50 000, те са представили списък от 57 000, които се дублират с наши членове. След като ги извадят, броят пада под изискуемия", обясни директорът на АИКБ пред Нова телевизия.

Той подчерта, че проблемът е в това, че сдружението се опитва да бъде национално представителна организация в нарушение на закона, а се опитва да участва в Националния съвет за тристранно сътрудничество, който утвърждава и съгласува законодателни промени. "Тоест, нарушаваме закона, за да седнем на масата и да творим закони”, каза още Иванов.

Той уточни, че в момента тече процедура по установяване на представителност на работодателските и синдикалните организации.

"Тя е заложена в Кодекса на труда и на всеки четири години всяка организация кандидатства, за да докаже своята представителност да може да представлява своите членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество", поясни директорът на АИКБ.

Той коментирани и икономическите мерки, които държавата предприе за справяне с коронакризата.

"Оценката към настоящия момент е, че мерките, които правителството предложи, са недостатъчни от гледна точка на мащаб, размер и обем. Ужасно закъснели и недостатъчно добре таргетирани. Недостатъчни са, защото като процент от БВП те са много по-малко, отколкото други страни предложиха. Анонсираха се мерки за около 5 млрд, от които разплатен е 1 млрд", отбеляза Иванов.  

Той допълни, че Германия е обявила 750 млрд. евро пакет от мерки за подпомагане на бизнеса и гражданите, което представлява 22% от БВП. Във Франция процентът е около 17%: "Ако се сравняваме с Румъния и Гърция - там процентите са между 5 и 10 от БВП. Това е общият размер на пакета мерки, който е за подпомагане на бизнеса и гражданите. В България бяха обявени 5%, но е разплатен 1%".

По повод закъснението, Иванов уточни, че девет месеца след обявяване на извънредното положение, са достигнали само около милиард лева по мярката 60/40 и за финансиране на малките и средните предприятия.

"Когато говорим за мерките, които правителството предприе, трябва да ги разделим. Те са няколко вида. Социалните са 60/40, 80/20 и там можем да кажем, че държавата се справи сравнително добре. Другите са здравните - все още не можем да кажем, че сме се справили добре. Относно икономическите - спокойно можем да кажем, че не сме се справили", добави главният секретар на Българската стопанска камара Добри Митрев.

Според него, единствената успешна мярка е "3 - 10 000" за малките и микропредприятията.

"Тя беше много хубава, но и крайно недостатъчна. В момента имаме огромен финансов ресурс в хазната. Ликвидност в българските компании обаче няма. Най-нужното, което държавата трябваше да направи, е да налее средства в икономиката, за да оцелее бизнесът", заключи Митрев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във