Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БОЛНИЦИ ПОД НОЖА НА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕТО

Съвсем скоро лечебните заведения няма да са това, което бяха. Не само заради премахнатия от правителството мораториум върху приватизацията им, но и защото депутатите активно са се заели да ремонтират закона, регулиращ дейността и устройството им.
Населението няма да остане без медицинска помощ, уверяват нормотворците.
Само картинката ще е по-различна
Законопроектите, които би трябвало да очертаят контурите й, като опишат пътя за раздържавяване и преструктуриране на болничния сектор, са общо три. Засега обаче те отлежават в парламентарната Комисия по здравеопазване. Вносител на първите два е почти цялата парламентарна група на Българската нова демокрация (без трима нейни члена) начело с бившия жълт депутат доц. Атанас Щерев. Автор на третия е д-р Ваньо Шарков, подкрепен от група народни представители от ОДС. Разглеждането на проектите в комисията бе отлагано три пъти, а дебати по предложенията в тях се проведоха само веднъж, и то без резултат. Комисията гласува единствено промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет, с който държавните и общинските болници бяха обявени за продажба. Два дни след това парламентът ги прие на първо четене и остави депутатите да си блъскат главите какви нови текстове да включат преди второто четене. Най-вероятно законотворците ще изчакат окончателното приемане на въпросния нормативен акт, за да се заемат и с обсъждането на трите предложения за ремонт на Закона за лечебните заведения.
На този етап е ясно, че
няма да се продават общо 70 обекта
с национално значение, които фигурират в т. нар. забранителен списък за приватизация. Сред тях са четирите големи национални центъра в столицата и още толкова университетски болници - Специализираните болници по рехабилитация, заедно с лечебницата по физикална терапия, Националния център по заразни и паразитни болести, Националната кардиологична болница, тази по ендокринология Акад. Ив. Пенчев и университетските Св. Екатерина и Александровска. В списъка са включени и 26 специализирани лечебници, между които тази по акушерство и гинекология Майчин дом, по неврология и психиатрия Св. Наум, за лечение на опорно-двигателния апарат БУЛ-ПРО. Там са също седемте болници за рехабилитация в София, Китен, Тузлата, Марикостиново, Бургаски минерални бани, Котел и Мездра, както и осемте за белодробни болести - в столицата, Габрово, Трявна, Сливен, с. Рударци, Роман, Перник и Троян. Фигурират и общо 31 многопрофилни болници - 28-те областни заедно със Св. Марина във Варна и софийските Пирогов, Царица Йоанна и Св. Иван Рилски. Записани са още три областни диспансера със стационар в София (за психични, онкологични и пневмофтизиатрични заболявания) и лабораторният център Лаборекс, който се занимава с анализ и оценка на здравния риск от факторите на околната и работната среда.
Интересното е, че място в листата е намерила болницата с най-много просрочени задължения в страната -
пловдивската Св. Георги
но не е включен Националният център по опазване на общественото здраве в столицата. Липсват и две АГ-болници - Св. София и Шейново, както и лечебницата Св. Анна в Младост 1. За сметка на това правителството възнамерява да запази балнеологичния център Камена във Велинград, където някои министри често прекарват лятната си почивка или организират семинари. Чуват се и предложения в списъка да бъде добавена посредническата фирма Експомед, която е към Министерството на здравеопазването и изпраща български медицински специалисти в чужбина. Сред управляващите я е небезизвестният Емил Райнов - заместник-министър на здравеопазването и председател на управителния съвет на Националната здравна каса.
Останалите промени в Закона за лечебните заведения касаят съвсем нова организация на болничната система у нас, с нови правила за създаване и управление на здравни заведения. На първо място, освен търговски дружества,
лечебниците ще са и юридически лица
или клонове на такива лица. Финансирането им ще се извършва от хазната или общинските бюджети, но не в зависимост от държавното или общинското участие в капитала, а въз основа на подписани договори за възложена и изпълнена дейност. Когато не са създадени от държавата или общините, лечебните заведения ще имат право да се регистрират и като организации с нестопанска цел, да работят в обществена полза и да ползват предвидените данъчни преференции за дарения и помощи. За сметка на това обаче няма да могат да разчитат на финансиране от Националната здравна каса.
Личните лекари и специалистите ще избират между свободната професия и едноличните търговски дружества, а ако решат да се сдружат със свой колега, ще имат правото да открият медицински и стоматологичен център, лаборатория или хоспис. За целта ще са необходими само двама души със специалност, а не трима, както е сега. Съвсем нова структура в системата на извънболничната помощ ще са
специализираните центрове по кинезитерапия
На всички споменати заведения ще бъде разрешено да подписват договори за извършване на определена дейност с болниците, което ще им позволи да изследват и да лекуват пациентите си при по-съвременни условия и по-модерна апаратура. Лечебниците от своя страна ще могат да предоставят за това до 70% от материалната си база.
Що се отнася до държавата, тя няма да има интерес да се бърка в създаването на индивидуални и групови практики, медицински центрове или хосписи, защото ще трябва да ги финансира сама, а не със средства от здравната каса. Затова пък ще носи пълната отговорност за изграждането на домовете за медико-социални грижи и центровете за спешна помощ, тези за трансфузионна хематология и за стационарна психична помощ. Намеренията са от републиканския бюджет да се финансират и нови центрове по трансплантации.
Ако предложенията на БНД бъдат подкрепени в парламента, занапред
няма да има поликлиники и диспансери
Законопроектът на д-р Щерев предвижда в срок от две години диагностично-консултативните центрове да се преобразуват в медицински центрове. Съдбата им ще последват и диспансерите без стационар, докато тези с легла ще се преобразуват в специализирани болници. Тяхната дейност ще се извършва от всяко едно лечебно заведение в зависимост от капацитета и профила му.
За да се улесни обслужването на болни
е планирано медицинските центрове да разполагат с повече от 10 легла (каквото е ограничението в момента) и да могат да приемат пациенти за лечение и наблюдение за 48 часа. Многопрофилните болници ще имат не четири, а само две отделения, за да не се натоварват с излишна работа, а на лекарите ще се отнеме правото да работят едновременно в други лечебни заведения. Мярката се налага, за да не се отклоняват неправомерно пациенти, което автоматично носи допълнителни приходи.
Като прибавим и идеята дългите имена на лечебниците да се съкратят и те да се делят само на болници за активно лечение, специализирани и такива за продължително лечение и рехабилитация, кашата става пълна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във