Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БОЛЕН ЗДРАВ НОСИ

За управлението на една държава се съди по отношението й към хората в неравностойно положение. Българските държавници обаче отдавна са загърбили тази максима. Минималните усилия, които страната ни полага за инвалидите, са обект на чести коментари, но до развитие в положителна посока трудно се стига. Оправданията от рода в момента не е възможно да се направи повече някак си биват приети от търпеливия българин, който от десетилетия чака светлото бъдеще. Когато обаче се спекулира дори с малкото преференции, които държавата дава, за да осигури оцеляването на тези хора, вместо да им осигури възможност да се трудят, то поведението на хората, които управляват подобни фирми, но се грижат, общо взето, само за собствения си комфорт, може да се определи меко казано като неморално.
Случаят с общинска фирма Лозана
е направо гавра с онези, които най-малко могат да се защитят. Създаденото с решение №8 по протокол 73/21.09.1995 г. на Столичния общински съвет дружество е вписано в търговския регистър с решение №1/12.10.1995 г. и е с капитал 71 206 лева. Предметът му на дейност е производство и търговия с пластмасови изделия за бита, кожена и текстилна галантерия, пасмантерийни и кинкалерийни стоки, конфекция, детски играчки, метални изделия, печатна и книговезка дейност с цел да се осигури препитание на лица с намалена работоспособност. Дружеството е правоприемник на общинските фирми Здраве, Люлин и Напредък и е специализирано за трудоустроени лица и инвалиди. Като наследник на тези фирми общинската Лозана се сдобива и със задоволителен обем имоти, които ползва за производствата си, но най-често просто отдава под наем.
Независимо от това в последните години финансовото състояние на дружеството е твърде незадоволително. Нещо повече - от ден на ден то непрекъснато се влошава. Само за последната година от него са освободени 98 човека, закрити са производства и не са подновени срочни трудови договори.
Вместо да търси възможност за увеличаване на обема на работата, ръководството на дружеството залага главно на приходи, изцяло получени от наеми или на продажба на активи. Общата задлъжнялост на дружеството вече значително превишава дори собствения му капитал, коментират от общинска дирекция Икономика. Само задълженията към персонала са 135 182 лв., просрочените заеми са за 250 000 лв., задълженията към доставчиците са 60 252 лева.
За стабилизиране на финансовото състояние на Лозана ЕАД с решения на Столичния общински съвет са отпуснати пет заема от Столичния общински приватизационен фонд (СОПФ). С решение № 20 по протокол №13/25.07.1996 г. - заем от 7000 лева. Следват решение №43 по протокол 31/28.07.1997 г. - 57 000 лв., решение № 51 по протокол 25/20.04.2001 г. - 35 000 лв., решение № 71 по протокол 60/13.03.2003 г. - 100 000 лв., и решение № 143 по протокол 36/13.01.2005 г. - 150 000 лева.
Дружеството не е в състояние и не обслужва кредитите. От тях то е погасило само 1750 лв. от първия заем. Впоследствие с решения на Столичния общински съвет (СОС) от 2000 и 2001 г. със стойността на първите три заема е увеличен капиталът на самото дружество.
Картинката на стабилността на дотираното години наред общинско дружество е пределно ясна.
В Столична община валят жалби
на хора, работили в дружеството. Работници от закрития вече метален цех на фирмата, намиращ се на ул.Страхил войвода, не са получавали заплатите си почти девет месеца. Трудовите им книжки са уредени на четиричасов работен ден и те са на трудовата борса, откъдето получават по 66 лв. месечно. Инвалидите са произвеждали машинки за папки, габъри и капачки за бутилки, но вместо да си губи времето в търсене на реализация на производството им, управляващата Калинка Минчева Георгиева е избрала най-безболезнения вариант - закриване на производството.
В жалбите на работниците до Столичната община пише: Ние сме млади хора и искаме да работим. За нас трудът е най-доброто лекарство.Той запълваше нашето време и осмисляше живота ни. Сега сме изхвърлени и безполезни.
Бившите служители съобщават, че те не са получавали заплатите си месеци наред, но управителката на фирмата най-редовно е вземала своето възнаграждение.
Недоволството на работниците е съпътствано от няколко проверки на инспекцията по труда. Съставени са два акта за нарушения на трудовото законодателство. Трагичното положение, в което се намират финансите на фирмата, обаче не обезкуражават управляващата я Георгиева и тя предлага на Столичния общински съвет да разреши продажбата на поредният имот от активите на дружеството. За оздравяване на фирмата за продажба е избрана масивна сграда с разгърната застроена площ от 326,19 кв.м, намираща се в столичния квартал Красно село на бул. Цар Борис III. Изготвената пазарна оценка е 248 000 лева. Столичният общински съвет приема това предложение. С решение 204 по протокол 75/13.04.2006 г. продажбата на имота е разрешена, въпреки че то е оспорено от кмета Борисов.
Това е абсолютна лудост, тези пари няма да стигнат доникъде, за да може да се стабилизира фирмата, смятат експертите от дирекция Общинска икономика на Столичната голяма община. - Това ще бъде само още един загубен имот и нищо няма да се промени.
В същото време на никого от общинарите не му хрумва да предприеме някакви действия срещу човека, довел предприятието до това незавидно състояние. Със свое решение от 13 април 2006 г. те възлагат на кмета Борисов и ръководството на фирмата да подготвят подробен бизнес план за оздравяването й чрез предприемане на необходимите правни и организационни действия за преобразуването на общинска фирма Лозана ЕАД в общинско предприятие при запазване на предмета на дейност. Никъде в това решение не става дума за търсене на отговорност, а още по-малко за освобождаване от длъжност на изпълнителната директорка.
Няма да я сменят.Тя има зад гърба си Минко Герджиков. Ще продадат имота, ще го похарчат и толкова. Безполезна работа, която рано или късно ще доведе до пълна ликвидация на дружеството. Няма какво да се направи, защото всички управляващи на общинските фирми са назначавани по партийни квоти. При този общински съвет статуквото ще се запази докрай, шушукат в общината.
Тихите разговори по коридорите очевидно имат своите основания, защото повече от ясно е, че столичните общинари не искат да намерят основания за освобождаване на управляващите общински дружества, довели ги до просешка тояга.
Когато не искаш да направиш нещо, защо са ти аргументите, за да го свършиш?
Одитният доклад на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, извършен по повод дейността на общинска фирма Лозана, дава доста основания за размисъл.
Мнението на проверяващите е категорично: Ръководството на Лозана ЕАД не е предприело действия за осъществяване на основната дейност - подсигуряване на трудоустроени хора. Не е създало необходимата организация по отношение от членовете на Съвета на директорите на гаранциите, предвидени по договорите за възлагане на управление на същите. Не е действало в съответствие с нормативната уредба и не е предприело действия за провеждане на конкурси в нормативно определените срокове за отдаване под наем на предоставеното общинско и собственост на дружеството имущество. Допуснало е дължимите към персонала суми от трудови възнаграждения да не се изплащат на заетите лица в срок. Допуснало е средствата от преотстъпеното ДОО и 50 на сто от наемите да не се разходват за рехабилитация на трудоустроените лица, както е предвидено. (Бел. ред. - според решението на СОС при създаване на дружеството. Цитатът е дословен, запазен е автентичният словоред в документа.) А това са само част от констатациите.
Заплати не се изплащат, производствата се ликвидират, имотите се отдават без търгове или конкурси, но затова пък разходите на началниците се осчетоводяват стриктно. За външни услуги те са в размер на 118 737 лв., сочи одиторският доклад, обхващащ периода 01.01.2004 - 30.09.2005 година. Според същия документ те са разпределени по следния начин: мобилни телефони - 1828 лв., гориво за лек автомобил - 4017 лв., извършени текущи ремонти - 25 842 лв., разходи за поддържане на почивните бази - 2333 лв., изплатени суми по граждански договори - 16 550 лв.,съдебни разходи - 5229 лв., които неоснователно са завишили разходите на дружеството, командировки - 1009 лв., разходи за гости - 357 лв.,
и т.н..
Оказва се, че
изпълнителната директорка Георгиева ползва два служебни автомобила
а отчита и допълнителни разходи, които включват поддръжката на колите за сумата от 8231 лв. и гориво за 3525 лева. Разходите й за гости пък са 1248 лева.
Въпреки тежкото финансово състояние на фирмата и инвалидите, чакащи да получат изработените си заплати за почти година, Георгиева решава, че е наложително първо да направи луксозен ремонт на административната сграда и похарчва за целта 59 014.34 лева.
Според одиторите през 2005 г. разходите за организация и управление на дружеството са в размер на 130 488 лв. и се доближават до разходите за основната дейност, които са 133 894 лева. Подобна картина за дейността на което и да е предприятие е в разрез с всякаква икономическа логика, смятат специалисти.
Ако произвеждаш да харчиш, но когато постъпленията в дружеството ти идват главно от наеми и кредити и ти си зает главно с тяхното харчене, това едва ли може да се нарече нормална финансова схема. Освен ако не е за лично ползване.
Дружеството има задължения по заеми в общ размер 250 000 лв., за които не е направило погасителни вноски.
Директорката обаче се е обзавела с ново рено меган и дължи на Про мобил лизинг ООД 23 444.86 лв., сочи одиторският доклад.
Вече е в ход продажбата на имота на бул. Цар Борис III 52, за който вече стана дума. Той се намира в широкия център на столицата, а обявената по оценка сума (248 000 лв.) е далеч под пазарната. При тази схема на управление той може би ще бъде превърнат отново в луксозни автомобили или стопен чрез ремонти на офиси. Няма страшно, има още достатъчно имоти за продажба, сочи справката от баланса на дружеството. Те безспорно ще осигурят още дълго време лукса на началниците на Лозана ЕАД, ако бъдат стопанисвани със същия управленски замах.
Защото почти фалиралото дружество е такова, но само за работещите в него инвалиди, не и за ръководителите му. И докато трудоустроените хора чакат мизерните си възнаграждения за труда, който все пак са положили, членовете на съвета на директорите са си изплащали възнаграждения равни на 308% (при заложени 300%) върху базата на средната работна заплата в договорите за управление, а изпълнителният директор пък е получавал 152% при заложени 150%, отново разбираме от одиторския доклад.
Цинично е, че всичко това се случва, когато хора като Марин Маринов от ж.к. Бели брези, баща на инвалид, обикаля и пише до всички институции за това, че синът му не е получил девет месеца заплатата си и е лишен от всякакви средства за препитание.
Това не е ли цинизъм и жестокост - задава въпроса бащата. - Кой и докога ще позволява на хора като директорката на Лозана да се гаврят с нещастието на хора, които не са виновни за сполетялата ги съдба. В отчаянието си човекът е и още по-краен. Той казва в писмото си до премиера на Република България Сергей Станишев: Ако смятате, че инвалидите пречат на обществото, предложете в парламента да се гласува закон и се отървете от тях.
Справедлив въпрос, но за жалост без отговор!
И къде на този фон е гражданското общество!?

Facebook logo
Бъдете с нас и във