Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БНБ vs. Сметната палата

Спорът дали са законни обществени поръчките на БНБ, които Сметната палата описа като проблеми в одитния си доклад, ще се нищи в съда. Вестник "БАНКЕРЪ" научи, че всичките одитори вече са изпратили покани до Централната банка, за да им връчат наказателните си постановления за налагане на административни санкции. Срокът за това е 3 октомври. От БНБ пък обявиха, че ще обжалват всеки акт, който получат, тъй като са сигурни в правотата си. 

Както е известно, докладът на Сметната палата разкри редица спорни практики при провеждането на обществени поръчки в Българската народна банка. Посочени бяха например два договора с фирмата "Телелинк" със съдружници Спас Русев и Любомир Милчев???, чиито разходи значително надхвърлят първоначално обявените. Според юристите на банката обаче - по ред причини, това не е чак толкова съществен проблем. На първо място, казват те, в одита никъде не е посочено, че има извършено конкретно нарушение на Закона за обществените поръчки. Следователно нямало как да се търси наказателна отговорност. Освен това никъде в документацията за търга не пишело, че посочената прогнозна стойност е и максималната, която възложителят е способен да заплати за извършваните услуги. В тази връзка може да се погледне и практиката на Комисията за защита на конкуренцията и на Върховния административен съд, според чиито тълкувания "прогнозната стойност" е показател с вероятностен характер и има само ориентировъчна функция, ако изрично не е посочено, че това е минимална или максимална прагова стойност. Не на последно място от БНБ изтъкват, че бюджетът на институцията не е накърнен и не е извършван преразход на средства заради тези договори. 

От Сметната палата обаче също държат на констатациите си. И казват, че БНБ не оспорва фактите и обстоятелствата по същество, а само оценките и изводите в тях. Поради което пък напомнят, че Международните стандарти на върховните одитни институции изискват докладите да не включват само оценка за съответствие с нормативните актове, а да разкриват и всякакви други факти, които одиторите са сметнали за необходимо. Точно затова никъде в доклада не е посочено, че надвишаването на прогнозната стойност е конкретно нарушение на законовите разпоредби. Акцентът е в това, че въобще има превишаване, при това от няколко пъти.

А и прогнозната стойност има редица ключови функции - на нейна база се определя гаранцията за участие в търга, кандидатите пък преценяват възможностите си за печалба, а възложителят разкрива финансовите си възможности. Затова не е приемливо да се допускат големи количествени разминавания. Съвсем отделен е въпросът, че именно тези разминавания пораждат съмнение за нередности.

Оставяйки тези детайли настрана, обаче няма как да не се запитаме защо точно сега се публикуват тези "разкрития", при положение че договорът с "Телелинк" е подписан още през 2011 година? И оттогава насам Сметната палата е направила четири други одита на БНБ. Но в тях няма и дума за въпросните контракти.

Вярно е, че ръководството на палатата бе сменено миналата година. Сменен бе и гуверньорът на БНБ. Само че никак не е успокоително точно зад този факт да се крие истинската причина за изнасянето на споменатите случаи.

Ако погледнем миналогодишния одит на Централната банка, ще видим, че в него също фигурират няколко нарушения, свързани с тръжните процедури. Интересното е, че става въпрос за доставката на мобилни телекомуникационни услуги, ремонт на автомобили и зареждане на гориво - все неща, които са включени и в настоящия одит. За тях обаче от банката казват, че са си взели поука, след като са били глобени от Сметната палата, и вече са вкарали процедурите си в ред.

Какъв ще бъде в крайна сметка изходът от престрелката между двете институции предстои да видим. Ясно е обаче, че в днешно време публичните разходи трудно могат да останат скрити.

Facebook logo
Бъдете с нас и във