Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Близо 5 млн. тона е очакваната зърнено-пшенична реколта тази година

Близо 5 млн. тона е очакваната зърнена реколта от пшеница тази година, по данни на Министерство на земеделието, храните и горите. Това обяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на брифинг в Министерски съвет, след днешното заседание на Консултативния съвет по зърно. Тя подчерта, че и тази годината страната ни ще запази обемите си за самозадоволяване с хляб и фураж. По думите й, България е на едно от челните места по експорт на зърно за трети страни и Европейския съюз. „Ще запазим категорично статута си на голям нетен износител на зърно и през настоящата маркетингова година", отбеляза Десислава Танева. Тя допълни, че независимо от неблагоприятните за посевите агрометеорологични условия в настоящата стопанска година, се очаква добра реколта. Прогнозите за очаквания добив на зърнопроизводителите са за 4.5 млн. тона. По прогноза на Комитета по полски култури  и зехтин към Европейската комисия, страната ни очаква 5.8 млн. тона. Министър Танева изтъкна, че винаги реалните добиви са излизали с 10-15% по-високи от прогнозните. Земеделският министър подчерта, че към момента не се очаква покачване на цените на продуктите от първа необходимост като брашно и хляб.

Десислава Танева съобщи, че се извършват обследвания по искания на земеделските производители. До момента са издадени констативни протоколи за 28 хил. дка, основно в Североизточна и Източна България. "От януари до април месец тази година в райони като Варна и Добрич с натрупване в различните месеци, валежите са били от 10 до 30% от средната месечна норма“, каза още агроминистъра. Тя припомни, че МЗХГ прилага държавна помощ за компенсиране на загуби на земеделските стопани за напълно пропаднали площи на 100% в резултат на природни бедствия или на неблагоприятни климатични условия. Тя е с максимален бюджет от 4 млн. лв. годишно. И тази година стопаните ще получат обезщетенията си по помощта в същата календарна година, така както и за 2019 г., когато за първи път се плати тази помощ за различни пропаднали площи от климатични събития в самата календарна година.

Земеделският министър уточни, че няма механизъм, по който да се подпомагат пропаднали площи под 100 процента. Заявените за подпомагане до момента площи са 200 хил. дка, като някои от тях са с много малък процент на пропадане. На база на общите площи, дори и тези, които са с под 100%, има около 1% засегнати площи от сушата, които ще бъдат с намалени добиви. Общо 28 хил. дка са площите, които ще бъдат без добиви. Десислава Танева допълни, че там, където има пропаднали площи на 100%, все още тече срокът за корекция на заявленията за подпомагане. Ако тези площи бъдат разорани, могат да бъдат сменени с угари в заявленията за подпомагане, тъй като все още тече срокът на подаване на заявленията за подпомагане по Директните плащания на площ и корекциите са възможни.

Председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов заяви, че секторът няма притеснения за реколтата. "Очакваме добри добиви в световен мащаб, които ще доведат до повишаване на запасите. Сътресения на пазара не се очакват. Цените в България се ориентират по цените на международните пазари", категоричен бе той. По думите му,  на места в страната има локални проблеми заради сушата.

Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, съобщи, че  предвиждат спад с близо 30% на реколтата от миналата година. По думите му, това обаче няма да се отрази на пазара и продоволствената сигурност. Той изрази надежда, че падналите дъждове през последните седмици ще стабилизират ситуацията в страната.

От своя страна Марияна Кукушева, председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, заяви, че хлябът на страната ни е гарантиран и няма никакви притеснения по отношение на зърнения баланс у нас.

Facebook logo
Бъдете с нас и във