Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Бизнесът ни с Британия може да се свие двойно

Едно от най-честите оплаквания на британските фирми, развиващи бизнес в България, е бавното правосъдие, отбелязва посланик Ема Хопкинс.

Брекзит чука на вратата. Наближава уреченият срок  за раздяла на Великобритания с Европейския съюз. През март 2017 г. страната официално започна процедурата за  напускане на ЕС след 44 години членство в общността. За приключването й са предвидени две години. Все още обаче не е  ясно  кой какво ще спечели или  ще  загуби от развода. Във всеки случай  България ще е сред страните, които ще  изтеглят  късата клечка. Обяснимо е - днес Обединеното кралство и България имат двустранен стокообмен за 1.193 млрд. евро.

Изчисленията на различни анализатори очертават детайлите на една  донякъде  апокалиптична  картина. Последните такива числа  дойдоха от София. "В най-лошия вариант загубите за бизнеса, причинени от  Брекзит, ще възлязат на 58 млрд. паунда, като най-засегнати сектори се очаква да са секторите "автомобилостроене", "земеделие", "хранителна индустрия", каза Ева Майдел, евродепутат и председател на Европейското международно движение на конференция на тема "Подгответе се за Брекзит - последствия за европейския бизнес".

За всеки е ясно, че "разводът" ще донесе промяна в ЕС, която ще засегне както гражданите, така и бизнеса. Затова е важно в кратки срокове да се постигне споразумение, което да гарантира и правата на гражданите, и условията за правене на бизнес, заяви евродепутатът от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Момчил Неков по време на обсъждането  на отношенията между ЕС и Обединеното кралство, проведено през март. "За последното десетилетие стокообменът между Великобритания и България се е удвоил - до 1.2 млрд. евро. Без такова споразумение след Брекзит  българският износ за Обединеното кралство, равняващ се на 500 млн. евро, е застрашен“, отбелязва Неков. И другите страни поглеждат с притеснение към хода  на търговските си и политически  отношения с Великобритания. Затова е време да говорим прагматично за бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство.

Близо 30% от българските  бизнесмени  очакват  негативи от Брекзит заради евентуални търговски ограничения, заради административни процедури и нови регулаторни изисквания. Опасенията им се дължат до голяма степен на неяснотата към какъв тип отношения ще се стреми Великобритания с ЕС, отбелязва Ева Майдел. Според нея, ако имат навременна информация, българските делови среди ще успеят да направят нужните промените в бизнес планирането си.
Неминуемо вече  трябва да се мисли за ново партньорство и установяване на трайни връзки при новите условия, тъй като ще бъдат прекъснати 750 международни споразумения и Великобритания ще трябва  да ги предоговори - вече като самостоятелна единица. "Постигнахме съгласие по сигурността на правата на гражданите на ЕС, между които и 80 000 българи за правото на установяване, на пенсиониране, на обществено осигуряване, на социална защита", казва главният преговарящ на ЕС за напускането на Великобритания Мишел Барние.
На 15 март Европейският парламент прие резолюция, очертаваща  възможната рамка на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство след Брекзит. Вземайки предвид червените линии, обявени от британското правителство, едно споразумение за асоцииране може да предостави подходяща рамка за бъдещите отношения между страната и Евросъюза. Това се казва в резолюцията, приета с 544 гласа "за", 110 гласа "против" и 51 гласа "въздържал се". Отношенията могат да бъдат базирани на четири  фундамента - търговия и икономически отношения, вътрешна сигурност, сътрудничество във външната политика и отбраната, тематично сътрудничество, например в сферата на трансгранични научни и иновационни проекти.

Великобритания е важен търговско-икономически партньор за България и британските инвеститори са високо ценени у нас. Стокообменът между двете страни нараства устойчиво. В последните осем години той върви нагоре и дори през 2015 г. прескочи сумата  един милиард евро. През миналата година двете страни са  обменили стоки за над 1.26 млрд. евро. Великобритания заема 11-о място в нашия износ (с дял от 2.46%) и е на 18-о място във вноса (с дял от 2.30%). Търговското салдо между двете страни за последните осем години е положително, с изключение на 2017-а.

Сред водещите стоки в българския износ за Великобритания за миналата година са медикаментите, столове и седалки, мебели, семена от слънчоглед, пръти и профили от мед и други. Българското вино все още е ценено и търсено от британския потребител. Присъствието на Острова е важно и от гледна точка на представянето на напитката в глобален мащаб, тъй като голяма част от специалистите, формиращи световните тенденции в консумацията й, са във Великобритания. Предвид силно конкурентната среда на пазара на вино отвъд Ламанша е препоръчително българските производители на обмислят и възможностите за навлизане на пазара чрез предлагане на продукцията си в специализираните магазини за вино, както и в ресторантите, пъбовете и заведенията за хранене.  

Едно от най-честите оплаквания на британските фирми, развиващи бизнес в България, е бавното правосъдие. Това става ясно от думите на британския посланик Ема Хопкинс. А забавянето на делата се отразявало на сделките с инвеститори. Другото оплакване на предприемачите било, че нашето законодателство се мени твърде бързо. Друга сфера, която често създава проблеми, е тази с обществените поръчки. Затова Ема Хопкинс препоръчва по-голям контрол над процедурите и дейностите, свързани с тях. Необходимо е да се предоставят и електронни услуги. С подобряването на имиджа на България ще бъдат привлечени повече британски инвестиции в страната и ще се увеличи експортът към Великобритания, отбелязват хората от Британско-българската бизнес асоциация (BBBA). Проблемът е, че малките и средните фирми на Острова или не знаят нищо за България, или имат лошо отношение.

Интересът на английските туристи към България е по-голям, а като брой те са двойно повече спрямо българите, които посещават Обединеното кралство. През 2017 г. британските туристи у нас са 338 114, което е ръст от 23.8% спрямо 2016-а. Това пък нарежда Великобритания на 9-о място по брой туристи. Българите, посетили Великобритания за същия период, са 170 367, което е нарастване от 20 на сто. Англичаните проявяват интерес към българските балнеоложки центрове, морски и планински почивки, ски-туризъм, обиколни и комбинирани опознавателни турове.

Според заместник-председателя на УС на КРИБ Боряна Манолова няма съмнение, че България ще усети ехото от раздялата с Великобритания, която е сред големите търговски партньори на страната ни. Въпреки относително малкия дял на износа ни ще имаме затруднения от въвеждането на мита, засилените гранични проверки и допълнителни административни тежести и регулации.

Facebook logo
Бъдете с нас и във