Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БИЗНЕСЪТ ИЗПИЩЯ ОТ ЛАВИНАТА РЕГУЛАЦИИ

Прекалената бюрокрация е развъдник на корупция. Тази максима важи за всяка държава, но валидността й със страшна сила се проявява в България. От зората на демокрацията до днес бизнесът у нас се огъва под тежестта не само на непрестанно променящи се и често безсмислени закони, но и на огромен брой разрешителни, уведомителни, лицензионни и съгласувателни режими. По-лошото обаче е, че за да се сдобие с тях, частникът плаща не само купища такси, но и доста рушвети.
Общините и централата власт пък продължават да бълват най-различни регулации, чието следене и прилагане е непрестанен източник за набъбването на щата за държавни и общински служители. Осигуряването на техните заплати на свой ред товари разходната част на бюджета, която пък се захранва от данъците, плащани от фирмите и гражданите. Такава е азбучната истина на пазарната икономика.
След множество клетвени обещания на правителството по темата проблемът с големия брой регулаторни режими, които трябва да спазва бизнесът, бе обсъден на 17 март по време на среща на представителите на Българска стопанска камара и Българската търговско промишлена палата с премиера Сергей Станишев и министрите Николай Василев и Петър Димитров.
На нея стана ясно, че своеволията на бюрократите достигат най-мащабни размери в местната власт, където съществуват над 1000 разрешителни режими, при положение че по закон броят им е 280. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, държавната администрация пък си е позволила да въведе цяла нова категория режими - съгласувателни, чийто брой е общо 197 на централно и на регионално ниво. Сигурно цяла страница няма да е достатъчна, за да се изредят всичките 1543 регулации, наложени без легитимно основание за съществуването им. Едва 392 режима са законово регламентирани.
По този повод областните управители тепърва ще проучват действащите в момента режими в общините, а министърът на държавната администрация Николай Василев ще ги контролира при подготовката на списъците за незаконно въведените от тях. Резултатите трябва да се обсъдят с Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) и със Сметната палата.
На срещата на 17 март премиерът Сергей Станишев отбеляза, че кабинетът поставя акцент по-скоро на приходно-разходната политика, отколкото на регулаторната. Което не е изненада. Все пак, колкото по-солидно е присъствието на държавата в администрирането на стопанската дейност, толкова по-голям разцвет ще имат корупционните практики.
От Българска стопанска камара (БСК) отдавна предлагат сроковете за издаване на документи за разрешителни и лицензи да бъдат оптимизирани. Периодът от три до шест месеца (толкова обикновено се чака за нужната хартийка, която удостоверява една или друга дейност) е сериозна пречка, дори при кандидатстването с проекти по оперативните програми на ЕС.
По-фаталното от обществено известните несъвършенства на нормативната ни уредба е обстоятелството, че никой не носи отговорност и не подлежи на санкции за некоректно въведените регулации. Така например в Закона за местните данъци и такси се казва, че размерът на таксите не трябва да превишава разходите за тяхното прилагане. По такъв начин звучат и повечето нормативни документи, които регламентират различни тарифи. Като пример в това отношение председателят на БСК Божидар Данев посочи, че само през последната година таксите, събирани в системата на Министерството на здравеопазването, са се увеличили от две до пет пъти, поради което в момента лекарствата в България са по-скъпи от тези в съседна Гърция или Македония. Този ценови скок се отразява и върху цената на здравните пътеки в болничните заведения, т.е. върху разходите на НЗОК.
Министърът на икономиката Петър Димитров заяви, че администрациите, въвели незаконни и нерегламентирани режими, спъващи развитието на бизнеса у нас, ги очакват жестоки санкции. Представителите на браншовите организации пък настояват да получат контролни права за въвеждане, премахване или облекчаване на даден режим. Което щение също не е с първа дата 17 март 2008-а.
Впрочем, за да има ясна представа за това, с какво административно препятствие трябва да се справят предприемачите, е нужен единен регистър на всички действащи или отменени нормативни документи. И докато чака правителството да предприеме нещо, бизнесът е създал информационна система за мониторинг на регулаторните режими, администрирани от общинските власти. Системата работи on-line (www.rr.bia-bg.com) и представлява база данни, чрез която могат да се осъществяват справки за администрирането на различните лицензионни, регистрационни, разрешителни и уведомителни режими. В БСК са разработили и предоставили безвъзмездно на Министерство на държавната администрация и административната реформа адаптирана и разширена версия на тази база данни. Пилотно системата вече работи в община Сопот, като предстои въвеждането й и в останалите български общини.
Текстовете на отделните закони, които трябва да бъдат променени и прецизирани, тепърва ще тръгнат из парламентарните комисии. Но реално за да се усети по-скоро реформата, това шетане трябва да стане най-късно до май, посочиха от Центъра за икономическо развитие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във