Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Бивш служебен министър съсипва „Булгаргаз“

Шофьорите на трите излъскани до блясък автомобила чинно чакат разпорежданията на шефа на "Булгаргаз" Николай Павлов кой член от семейството му да обслужат.
S 250 fa99a56d db92 4e2a 8a5c 6c3133ccd918
S 250 577e6a5f f702 43a4 9314 1276a3dd14f0

Трусове от управленско и административно естество разлюляха една от най-големите държавни компании в енергетиката - „Булгаргаз“ ЕАД, собственост (100%) на Българския енергиен холдинг.

Вместо да решава спешните задачи, свързани с истинските пазарни предизвикателства - предстоящата либерализация на газовия пазар и споровете с „Газпром“ за надценките, с които се доставя синьо гориво за България, доскорошният служебен министър и сегашен изпълнителен директор Николай Павлов се е захванал с... масирана чистка на дългогодишни експерти в „Булгаргаз“. Благовидната форма, в която става това, е „създаване на нова административна структура“, в която според очевидци засега има само празни квадратчета. Павлов до този момент е успял да „разчисти“ от терена своя предшественик Стоян Янчев, юриста на компанията Даниела Занева  и ръководителя на деловодството Даниела Чукарева. Но според мълвата, която се носи в коридорите на дружеството, това било само началото.

Според газови експерти с освобождаването на доказани специалисти Павлов на практика се опитва да обезглави държавната компания. Подобен размах е много смущаващ, при положение че неговото връщане на поста беше съпроводено с едно

решение на ръба на закона

(меко казано). За него още на 20 май съобщи Българската газова асоциация. В официално писмо до министъра на енергетиката Теменужка Петкова и до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси председателят на асоциацията Пламен Павлов цитира чл.21 от Закона за предотвратяване и установяване на  конфликт на интереси: „Лице, заемащо публична длъжност, няма право в продължение на една година от освобождаването му да сключва трудови или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговски дружества или кооперации, по отношение на които в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол или е сключвало договори с тях, както и да е съдружник, да притежава дялове или акции, да е управител или член на орган на управление и контрол на такива търговски дружества и кооперации“.

Както е известно, в чл.3, т. 4 на същия закон е пояснено, че министрите са лица, заемащи публична длъжност по смисъла на този закон.

Като оставим настрана този очеваден факт, не можем да не зададем логичния въпрос дали хора като Павлов не са

абонирани за висши държавни служби

независимо от разпоредбите на закона?!

Странно е и мълчанието на Министерството на енергетиката по въпроса, а то е принципал на дружеството. Още повече че министър Петкова е човек, за когото се знае, че трудно би склонила да пренебрегне нормативни документи?!

По информация на в. „БАНКЕРЪ“, за да си притвори очите г-жа Петкова е допринесла помощта на президента Румен Радев, който решил да осигури „препитание“ на бившия си министър. Нещо повече - говори се, че юридическият съветник на президента Невянка Кънева усилено търси формула, за да обоснове „изрядността“ на това назначение. Част от хората в бранша смятат, че идеята е да се гарантира добрата заплата за „нашия човек“.

Този стремеж не би бил чак толкова укорим,

но името на Николай Павлов се спряга във връзка с доста любопитни цесии

към фалираната Корпоративна търговска банка, които са се реализирали по времето на предишния му мандат като изпълнителен директор.

За една от тях се говори във внесения сигнал до главния прокурор на Република България Сотир Цацаров, където се излагат обвинения за безстопанственост (в. „БАНКЕРЪ“ разполага с документа).

От него става ясно, че през септември 2014-а са започнали преговори между обществения доставчик на природен газ „Булгаргаз“ и крайния снабдител на природен газ за пет самостоятелни територии в страната - частното дружество с ограничена отговорност „Си Ен Джи Марица“. Целта на тези преговори е била минимизирането на загубите и облекчаване на вредните последствия за двете дружества, възникнали от поставянето на Корпоративна търговска банка под особен надзор.

След като са договорени условията на партньорството между двете предприятия и след одобрението на собственика на „Булгаргаз“ - Българския енергиен холдинг, е сключен договор за цесия, съгласно който държавното дружество като цедент прехвърля на частното „Си Ен Джи Марица“, в качеството му на концесионер, вземане за 12 385 437.55 лв., чрез което парите на държавното дружество да бъдат гарантирани за сметка на кредита на частното в КТБ. За този контракт още през 2014-а са уведомени и синдиците на банката.

Както в. „БАНКЕРЪ“ писа още преди години, Си Ен Джи Марица" е сред дружествата, които пострадаха най-много заради заемите, които са взели от КТБ. То се занимава с компресиране, пренос и снабдяване с природен газ,  разполага с лицензи за изграждане на локални газови мрежи в общините Пирдоп, Златица, Стрелча и Чепеларе. В инвестиционната програма на дружеството влиза също строителството на терминал за компресиран газ в с. Граф Игнатиево, частично изграждане на мрежи за разпределение на газ в Чепеларе, Пампорово и Карлово, както и проектирането им в останалите три общини от Средногорието. За тази цел именно е бил изтеглен и този кредит от КТБ, който обаче е обезпечен с активи на фирмата и ако тази цесия й позволи да продължи да работи, тя със сигурност ще може да се издължи към „Булгаргаз“.

Тук е моментът да  припомним думите на изпълнителния директор на "Си Ен Джи Марица" ООД Пламен Павлов, който още преди две години каза пред наш репортер: „ Ако някой си мисли, че току така може да купи за жълти стотинки едно работещо предприятие, придобивайки заложените му активи, много бърка".

Кой какво бърка е въпрос с много неизвестни. Между тях е и, меко казано, странното решение на Николай Павлов (в качеството му на тогавашен изпълнителен директор на „Булгаргаз“), който  през юни 2015-а уведомява банката, че договорът за цесия трябва да се смята за прекратен и поради това „Булгаргаз“ отново влиза в качеството на кредитор на банката. И в същия ден (19 юни 2015-а) внася молба за предявяване на вземания  в размер на 17 471 501.97 лв., в която сума се включени 12-те млн. от договора за цесия. Синдиците обаче „орязват“ претенциите на държавното дружество до 5 052 214 лева. Резултатът от тази „врътка“ е, че в сметката за разпределение, изготвена от синдиците на банката през март тази година, „Булгаргаз“ е включен със сумата от... 558 270 лева. Или 11.05% от признатата от синдиците сума.

За останалите милиони  все още се водят дела, които  едва ли ще приключат скоро. Но затова пък

за тази загубена кауза

държавното дружество плаща хиляди левове като държавни такси и адвокатски възнаграждения.

В крайна сметка може да се окаже, че благодарение на това решение на Павлов „Булгаргаз“ напълно ще загуби възможността да си върне тези 12 млн. лв., макар и чрез разсрочването им.

По информация на в. „БАНКЕРЪ“ това не е единствената цесия с „неочакван край“. Но тъй като на този етап не притежаваме документи за останалите, не се наемаме да ги обявяваме и коментираме. Пък и не е наша работа. Да изясни ситуацията така или иначе е призвано държавното обвинение.

Освен на този сигнал попаднахме и на друг интригуващ документ, от който могат да се направят още по-любопитни заключения. Бившият изпълнителен директор на „Булгаргаз“ Стоян Янчев уведомява министър Петкова и изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг Петьо Иванов за получена по куриер пратка с документи (на 1 юни), с което му се предлага да подпише допълнително споразумение за прекратяване на договора му като изпълнителен директор „по взаимно съгласие“, но с дата... 22 май (датата, от която Иванов е „възстановен“ на директорския пост).

За компенсация му предлагат

(в личен разговор) да остане на работа в дружеството, но на друга длъжност.

В писмото си Янчев аргументирано отказва да приеме и да подпише тези документи и връща пратката. Пред в. “БАНКЕРЪ“ той каза, че възможността за работа в този екип е изчерпана и затова е предпочел да не приема каквото и да е предложение да остане на работа в „Булгаргаз“.

Опитахме да получим отговор на всички тези въпроси и от самия Николай Павлов. Успяхме да се свържем с него на мобилния му телефон, но той се измъкна с обяснението, че в момента провежда среща и обеща да се чуем по-късно. Това така и не се случи, но затова пък секретарката му ни посъветва да изпратим въпросите си към него по официалния ред. Така и направихме. До редакционното приключване на броя обаче отговори така и не получихме.

Из коридорите на държавното дружество отдавна се разказват легенди за това как сегашният изпълнителен директор Павлов има на разположение... три автомобила. Всеки от тях има предназначение - първият да обслужва семейството му, вторият за самия него и третият - да му бъде на разположение, ако му потрябва за друга, често лична работа.

Това може и да са градски легенди, но за това има вътрешен одит към всяко министерство - той би трябвало да установи има ли истина в тях и колко?!

Редакцията на в. „БАНКЕРЪ“ притежава и друга любопитна кореспонденция, чието съдържание обаче засега няма да разказваме, тъй като текстовете от „общуването“ на изпълнителния директор с някои организации обиждат всеки интелигентен човек.

Сигурни сме, че тази наша публикация ще повдигне много въпроси, отговорите от които се надяваме да получим както от държавното обвинение, така и от министър Петкова.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във