Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЮДЖЕТ БЕЗ ПАНДЕЛКИ

В бюджета за 2006 г. е предвидена инфлация от 5.8 и 5.5% икономически ръст, като тенденцията е в края на годината инфлацията да е 4.9 на сто. Валутният курс се изчислява при 1.61 лв. за долар. Очаква се средногодишната безработица да намалява и да достигне до 10% след 2008-а. Прогнозите за средната работна заплата са за нарастване с около 7.6% годишно. Общата рамка на разходната част на бюджета за догодина е 18.258 млрд. лв., или около 40% от брутния вътрешен продукт. За първи път през годините на прехода в бюджета е заложен нулев дефицит.

Ако финансовият министър Пламен Орешарски бе пропуснал да припомни в парламентарната зала поговорката, че парите нямали панделки, второто четене на бюджета за 2006-а щеше да премине съвсем скучновато. А ако шефът на Народното събрание Георги Пирински не беше започнал ритуалното обсъждане с думите: Имаме ли готовност да пристъпим към такава отговорна задача?, процедурата по приемането можеше да си остане и незабелязана.
Само за няколко часа, ударно и като по ноти
парламентарното мнозинство на коалицията БСП-НДСВ-ДПС даде зелена светлина на финансовата рамка на правителството за следващата година. Стана ясно, че между първо и второ четене са отправени искания за 300 млн. лв. допълнителни средства от хазната. Сумата е около 0.6% от БВП, но няма как тя да бъде вместена в проекторамката, заяви премиерът Сергей Станишев.
Пренареждане на бюджетните пера все пак имаше, най-вече заради скока на учителските заплати с 4 % от 1 януари, което ще струва около 35-38 млн. лева. Повече средства са отделени за общините (10 млн.лв.) и за лечението на неосигурените бедни (5 млн.лв.). Така сумата на преразпределените пари набъбва до 55 млн. лева. Ресурсите са за сметка на администрацията на централно ниво - с малко са орязани разходите на всички министерства. Предвидени са и допълнителни 3.5 млн. лв. за фонда за лечение на тежкоболни деца. С около 2 млн. лв. се увеличава бюджетът на Софийския университет и БАН, а 500 хил. лв. се отделят за укрепването на църквата Свети Стефан в Истанбул.
Сигурно е, че чиновниците от екипа на Орешарски не са имали големи главоболия с тези по-скоро козметични корекции. Симптоматично обаче е обстоятелството, че и останалите претенции към финансовия план за догодина (постъпили под формата на предложения за допълнителни разходи до въпросните 300 млн.лв.) са отправени от редиците на НДСВ. Неслучайно бившият финансов министър Милен Велчев отново припомни, че бюджет'2006 включва 1.924 млрд. лв. нелихвени разходи в повече от бюджета за 2005-а. Както и че се пропускат уникални възможности за реформи във важни обществени сфери като здравеопазване, образование, социално дело. Пак с адресант НДСВ е и оценката, според която основното предимство на новоприетия бюджет е, че не отразява предизборните обещания на БСП - 20% увеличение на заплатите и пенсиите, диференцирани ставки по ДДС и по-високи данъци за хората, които правят бизнес и създават работни места.
Жълтите финансисти признават като достойнства и заложеното 6-процентно намаление на осигурителната тежест, нулевия дефицит, консервативното планиране на приходите и ограничаването на разходите до 40% от БВП. Въпреки това те правят уговорката, че таванът е достигнат и евентуални допълнителни разходи в хода на новата година ще могат да се финансират, но (съгласно коалиционното споразумение) единствено за сметка на по-висок от заложения икономически растеж.
Според повечето експерти по традиция и в бюджет 2006 е
заложен скрит излишък
като прогнозите гравитират между 800 млн. и 1.5 млрд. лева. Което означава, че държавата отново ще прибере повече от планираните приходи от гражданите и населението.
От Института за пазарна икономика са на мнение, че догодина в България всъщност ще има, макар и незначително, увеличение на данъците. Приблизително 82 млн. лв. повече ще са допълнителните приходи под формата на налози, осигуровки и други. В същото време постъпленията в бюджета за 2005-а ще достигнат рекордните 43% от БВП, или около 2 млрд. лева. При това положение се получава твърде странна от финансова гледна точка аномалия. Причината е, че за да спази предизборното си обещание за по-малко държава в икономиката, кабинетът заложи по-нисък процент на преразпределение на ресурси през бюджета. Така в консолидирания държавен бюджет приходите и разходите за 2006-а са планирани в размер на 40% от брутния вътрешен продукт. Излиза, че можем да очакваме преизпълнение на приходите в бюджета с около и над 3% от БВП, или излишък между 1.2 и 1.5 млрд. лева.
Дали все пак
бюджетната хармоника е разтеглена
по най-справедливия начин?
С днешна дата сметките изглеждат верни - ако финансистите на Станишев не бяха толкова предпазливи във фискалната си политика, можеха да се изпълнят поне две сериозни стъпки в данъчната област. Например да се спази предизборното обещание на левицата за въвеждането на нулева ставка върху реинвестираната печалба. То щеше да струва на бюджета около 500 млн. лева. Но всички хубави неща не стават изведнъж. Тази година решихме да се съсредоточим върху социалните осигуровки и мислим в посока въвеждане на нулев процент на реинвестираната печалба в по-късен етап от управлението, каза заместник-министър на финансите Георги Кадиев.
Само допреди два месеца червеният финансист убеждаваше публиката, че нулевата ставка при реинвестиране на печалбата ще повлияе много ползотворно на чуждестранните вложители в страната. Според разчетите на левите специалисти, ресурсите на местните инвеститори вече са на изчерпване, затова растежът на икономиката трябва да се стимулира с повече външни капитали. Потенциал в това отношение, разбира се, има - съотношението на нивото на чуждестранните инвестиции към брутния вътрешен продукт у нас е около 17 процента., докато в държавите от Европейския съюз този показател надхвърля 25 на сто. По-късно обаче БСП би отбой от най-прокламираната си данъчна промяна. Аргументите бяха, че данъчната администрация не разполага с достатъчен капацитет, за да упражнява контрол върху реинвестирането на средствата. Затова можело да се окаже, че от въвеждането на ставка 0 при корпоративното облагане хазната само ще загуби.
Колкото до
падането на ДДС с 2 %
то би струвало на бюджета 551 млн. лв. по-малко приходи, показват сметките на финансистите от Демократи за силна България. Това е приблизително една трета от заложения бюджетен излишък за догодина. Хората на Костов припомниха, че през 2003-а преизпълнението на приходите от ДДС е било 104.7%, или 137.5 млн. лева. Четири пъти повече пари са влезли от данъка убиец в хазната и през 2004-а - преизпълнението е 116.3%, или 540 млн. лева. По неокончателните данни за 2005 г. парите в плюс от ДДС ще са над 1 млрд. лева. Но възможността за намаляване на ДДС тотално се изключва от сметките на кабинета. И двамата заместници на финансовия министър - Георги Кадиев и Любомир Дацов - обявиха публично, че МВФ ни притиска да направим стъпка в обратната посока. А след като бюджетната процедура за 2007-а вече е на своя старт, то най-вероятно вдигането на ДДС не е само част от нечии виртуални представи. Рецептата на Фонда за лечение на търговския дефицит в платежния баланс на България е ясна - по-малко потребление, по-високи данъци, трупане на бюджетни излишъци. Само че тя е и тест за издръжливостта на избирателите.

Сребърни идеи
До 30 юни 2006-а правителството трябва да внесе в Народното събрание проектозакон за създаване на сребърен пенсионен фонд за гарантиране на държавната пенсионна система. В него ще влизат не по-малко от 25% от постъпленията от приватизация на държавни предприятия и 50% от икономисаните разходи на бюджетните ведомства.С генерираната печалба от фонда ще се покрива част от дефицита на НОИ, който само заради намаляването на социалните осигуровки нараства с над 600 млн. лева. Ако сребърният фонд е бил формиран през 1990 г., днес пенсионната система щеше да разполага с буфер в размер на над 3 млрд лв., но понеже той се прави сега, не можем да очакваме бързи резултати, заяви социалният министър Емилия Масларова.
Идеята за т. нар. сребърен фонд на практика си прокарва път в публичното пространство вече втора година и е с белгийски адресант. Преди пет години Белгия е създала нарочен фонд - Silver fund - към финансовото си министерство, в който вече са натрупани над 12 млрд.евро. В него се акумулират средства от приватизацията и бюджетния излишък, които се инвестират в ДЦК. Така ресурсите му служат за намаляване на публичния дълг, като след 2010-а те ще бъдат предназначени основно за изплащане на пенсии. Подобни фондове съществуват и в държави като Великобритания, Ейре, Франция, Норвегия, Канада и др. Създаването им е част от усилията на съответните страни да поддържат финансовата стабилност на пенсионните си системи, които страдат от демографски проблеми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във