Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Битката за трънското злато се ожесточава

S 250 cd38f17c 6f90 4990 b6ae f1a935ef3fd1

Пореден сблъсък между граждани, екологични организации и предприемачи предизвика решението на общинския съвет в Трън  за провеждане на местен референдум дали да бъде спрян всякакъв добив на полезни изкопаеми на територията на общината. Причината е тлеещият почти една петилетка скандал около извличането на злато и сребро от земните недра. От години проектът за разкриване на мина за благородни метали

създава напрежение в региона

Нещо повече - беше създаден местен инициативен комитет, който организира подписка с "девиз" ‘’За запазване на общината като екологично чист регион'’. Причината е, че през пролетта на 2014-а канадската компания Euromax Resources, която проучваше златни находища в България, продаде проектите си за разработване на „Асарел-Медет“.  Цената беше впечатляваща -  3.5 млн. долара. А едно от трите находища, които са изследвали канадците, е именно това в Трън. Проектът им стана собственост на дъщерната фирма на „Асарел-Инвестмънт“ ЕАД и обхваща територия от близо 20 кв. км в непосредствена близост - 150-200 м, до домовете на хората от няколко села.

По това време се предвиждаше добивът в едната от двете зони - „Трън юг“, да бъде открит с взривове на скални маси - всяка седмица в продължение на 15 години. Максималното количество взривно вещество, което трябва да бъде "гръмнато" за една седмица, беше определено на 9900 кг за единия от рудниците и 7900 кг за другите два.

Местните хора размахаха уведомлението на Министерството на околната среда и водите до властите в Сърбия, което страната ни е била длъжна да изпрати според текстовете на Конвенцията за оценка на околната среда (ОВОС)  в трансграничен контекст. В него е записано: „Предвидените в инвестиционното предложение дейности ще доведат до дълготрайни и необратими промени във функциите и структурата на ландшафта. Той ще бъде изцяло антропогенизиран с функции на промишлен ландшафт. Ще се появят нови релефни форми (котловини, насипища и пр.)“. Пише също така и че растителността ще бъде „пряко и трайно унищожена в рамките на 1900 дка в участък „Трън юг“ и 200 дка в „Трън север“, където ще се разположат открити и подземни рудници, промишлена площадка, насипища, хвостохранилища, пътища и други“. В добавка ще има кумулативно въздействие от прахово замърсяване, от транспортните дейности и засилен трафик в общинската пътна мрежа.

В участъка „Трън юг“ пряко ще бъдат засегнати трудноподвижните животински видове, а останалите ще бъдат прогонени от всички рудници, съоръжения и пътища поради значителните засегнати площи и промени в ландшафта, от шум и загуба на почви и растителност. Участъкът „Трън север“ пък, който е в самото подножие на връх Руй (там се предвижда подземен добив), е изцяло разположен в Натура 2000 - в зона за защита на местообитания и в зона за птици.

Между 15 и 20 тежки камиона всеки ден ще минават по новия 20-километров път от Руй планина до мина „Злата”, което неминуемо ще го съсипе и ще го направи негоден за движение на леки коли. Не по-малка заплаха представлява намерението на инвеститорите мината да ползва вода от р. Ерма. Но неблагоприятният ефект ще се усили, тъй като цялата канализация на Трън разчита на водите на реката за изчистване на тръбите. Но в летните месеци, когато нивото на реката пада, е твърде вероятно фекалните води да застояват в коритото на реката, което ще трови въздуха и ще създава опасност от зарази.“

В тотално противоречие

с цитирания по-горе текст на министерството са думите на члена на Съюза на учените в България и на Националния съвет на ПП „Зелените“  д-р Петър Кърджилов. Той обяви, че в текста на инвестиционното си намерение канадците уверяват, че: „Развитието на проекта постепенно във времето (за 35 години), местоположението на подобектите и избраните екологосъобразни решения за добив и преработка на полезните изкопаеми позволяват "туризмът да не бъде повлиян и да продължи да се развива“.

Проектът предвижда от дейността на обогатителната фабрика да се отделят 11 млн. т отпадна маса. Двете предвидени хвостохранилища са потенциални бомби със закъснител, смята д- р Кърджилов. Той обяснява, че те ще заемат площи съответно от 322 и 340.5 декара. Едното ще бъде високо 100 м и ще се извисява до кота 980 метра. Ученият припомня примера с пропукалата се стена на хвостохранилище на завода за алуминий МАЛ в Унгария и токсичния хвост, който заля няколко села през 2010-а и уби осем души.

А Румяна Боянова от Инициативния комитет за екологично чист регион изнесе факти от документи, които е открива в  Държавния архив, свързани със затварянето на мина „Злата“ като уранодобивна мина. В тях се съдържа информация за  значително завишени нива на уран. Мината е функционирала като уранодобивна от 1989 до 1994 година. А тя попада изцяло в участък „Трън юг“ от проекта, в който се предвижда да се осъществи открит добив чрез взривове на скали, предупредиха от гражданското сдружение.

Въпреки тези потенциални опасности от реализацията на проекта за мината на „Евомакс сървисиз“ преди две години общинските съветници без колебание застанаха зад инвестиционното предложение.  И въпреки че според д-р Кърджилов никой от тях не бил  виждал инвестиционното предложение, почти всички общински съветници (и от ГЕРБ, и от БСП), с изключение на двама, гласуват (на 29 юли 2016-а) декларация, с която изразяват по-скоро подкрепа на общинския съвет за мината, отколкото предпазливост и колебание.

Очевидно

гражданският натиск е дал резултат

и общинарите вече са премислили позициите си. Но все още няма край на спора. В отговор на цитираното решение Българската минно-геоложка камара излезе със своя позиция. В нея се посочва, че решението е прибързано и „дава възможност на група активисти да доминират общественото мнение и да манипулират страховете на хората“. То  може да обрече общината на икономически упадък. Очевидно хората от камарата се опасяват, че насроченото заедно с парламентарните избори (на 26 март)  местно допитване сред около 4000 жители на общината няма да се произнесе в  полза на проекта.

Камарата смята, че не е коректно да се провежда допитване срещу златодобива, преди фирмата "Евромакс Сървисиз“ ЕООД да е приключила дейностите по оценката за въздействие на проекта върху околната среда и да е избрала от няколкото разработени варианта за добив онзи, който ще се прилага.

Организацията изразява убеждението си, "че се води тенденциозна и манипулативна кампания в ущърб на инвеститор с доказана репутация". Камарата заявява, че "отделни групи от местното население са подвеждани и водени от страх за своето настояще и бъдеще с едностранчиви и манипулативни твърдения, които не са подкрепени с факти. Нещо повече - членовете й твърдят, че разполагат с данни, че опитите за открит диалог между инвеститора и групата на т.нар. гражданско общество са умишлено отбягвани от противниците на проекта за златодобив в Трън", пише още в позицията им.

Очевидно битката за трънското злато ще продължи още дълго, като се има предвид, че запасите в Трън се оценяват на 35 тона злато и 451 тона сребро. Тези данни са от окончателния геоложки доклад, който стана известен  в края на 2011-а, след като проучвателното дружество  получи удостоверение за геоложко откритие . Проучванията край Трън започнаха още през 2003 година. Самото находище е уникално по своите характеристики. Макар че съдържанието на металите като цяло не е голямо, видът на рудата позволява да се извлича голяма част от тях, и то при сравнително ниски енергийни разходи. По изчисления на компанията проектът за  находището в Трън е икономически изгоден, тъй като става дума за  добив от  17.7 млн. т руда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във