Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Биоземеделието пред провал

Ще загубим 385 млн. евро до края на годината, ако управниците не се размърдат и не организират усвояването им, предупреди в началото на седмицата говорителят на ЕК по въпросите за земеделието и селските райони Роджър Уайт. Ден по-късно стана ясно, че и близо 250 млн. евро от парите по Програмата за развитие на селските райони могат да ни изтекат между пръстите, ако земеделските производители не се насочат към биологично чисто земеделие. Това призна сам министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. Но след изказването на говорителя Уайт агроведомството оповести, че се работи по специален план за ускорено усвояване на средствата. Обаче според Найденов нямало достатъчно мераклии да стават биопроизводители и да подготвят проекти по оста Агроекология, за която е осигурено въпросното еврофинансиране. За последните шест години Държавен фонд Земеделие е можел да раздаде 279 млн. евро, но досега са разпределени едва 22 млн. евро. Министърът каза, че земеделците се въздържали да преминават към биологично стопанство, тъй като трябва да поемат ангажимент да го поддържат в рамките на пет години. Фермерите обаче трудно рискуват да закрепостят дейността си само в една област.


Лошото е, че според европейските правила парите по мярката за развитие на селските райони не могат да се пренасочват. А една четвърт от бюджета й задължително трябва да се вложи в агроекология. Според експерти от фонда усвояването на средствата по тази мярка върви слабо заради закъснелия й старт, лошо планиране и липса на информация сред фермерите.


Когато са правени разчетите за съдържанието и финансирането на развитие на Програмата за развитието на селските райони, е приета база от около 40 000 фермери, които ще ползват тези средства. Но на този етап от европейското финансиране са се възползвали едва 2000 души.


Финансовата помощ по мярка 214 е под формата на ежегодни плащания на площ, на животно или на пчелно семейство. Малко известно е, че освен за тези мерки се дават пари още за пасторализъм. Това означава, че имаш право на подпомагане, ако пасеш добитъка в националните паркове Централен Балкан и Пирин. От следващата година ще бъдат включени и парковете Рила и Странджа, поясниха представители на земеделското министерство. Право на агроекологични плащания имат и обработващите земи с висока природна стойност. Това са предимно пасища, в които има защитени растителни и животински видове.


За подпомагане могат да кандидатстват физически и юридически лица, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол. Кандидатите подават приложение за кандидатстване за агроекологични плащания заедно с общото заявление за подпомагане по време на кампанията за директни плащания. След като подадат заявление, земеделските стопани трябва да бъдат одобрени за участие и получават съответното уведомително писмо. През първите две години, докато се ползва помощта, всички бенефициенти трябва да преминат през агроекологично обучение или да докажат опита си в дейностите, които прилагат. Задължително изискване е селскостопанската дейност да се извършва върху една и съща земя през петте години на подпомагане. В противен случай помощите ще трябва да се връщат.


При комбиниране на различните видове агроекологични дейности максималният размер на финансовата помощ може да достигне до 900 евро на хектар за многогодишни култури. Ако земята се обработва по друг начин, помощта е до 450 евро на хектар. Застрашените местни породи получават до 200 евро на животно.


Министър Найденов съобщи, че се правят опити парите да бъдат спасени. От юни насам се водят преговори с Европейската комисия за прехвърляне на средства към други финансови мерки, но на този етап все още окончателно решение по въпроса не е взето. Все пак той смята, че в последните години са постигнати доста по-добри резултати при усвояването на тези средства. През 2009-а са използвани 2 млн. лв., през 2010-а те са нараснали на 14 млн. лв., а през 2011-а са усвоени 18 млн. лева.


По данни на фонд Земеделие за периода 2008 - 2011-а броят на одобрените кандидати за биологично растениевъдство е нараснал близо шест пъти - от 126 на 728 души, а пчеларите, които са се възползвали от европарите, са се увеличили от 134 на 176 човека. При тях ръстът на помощите е нараснал от 1443 евро през 2008-а до 2538 евро през 2011 година. С по-добри темпове се движат производителите на биозеленчуци. През 2008-а средната помощ на човек е била 3833 евро, а през 2011-а тя вече е стигнала 6709 евро.


През тази година са били подадени 1360 заявления за помощи в сферата на биорастениевъдството и 260 за пчеларство. Хората от фонда смятат, че до средата на декември производителите ще получат финансиране.


Одобрените проекти за модернизиране на стопанствата са 132, а общият размер на субсидията в това направление е 27.6 млн. лева. До момента вече са изплатени 4.7 млн. лева. Приоритетно проектите били ориентирани към закупуване на специализирана земеделска техника. Фермери са получили безвъзмездна помощ и за създаване на трайни насаждения и оранжерии. Най-често отглежданите култури били лавандула, лешник, липа, орехи, бадеми, череши, грозде и маслодайна роза, съобщиха от фонда.


През изминалата седмица министър Найденов се срещна с биопроизводители и прие тяхна декларация, в която те настояват за по-зелена обща селскостопанска политика на Европейския съюз след 2013 година. Земеделският министър подкрепи инициативата на биопроизводителите, които настояват поне 30% от директните плащания да бъдат за зелени проекти, но все пак уточни, че има нужда Брюксел да опрости правилата. И обеща да настоява за това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във