Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Безумната цена на рестарта

Почти целият парламентарен ден в сряда (5 март) бе "изяден" от измисления дебат за възраждането на металургичния комбинат " Кремиковци". Нашето депутатство се впусна да обсъжда едно, оказа се - абсурдно, искане на партия "Атака" държавата да финансира възстановяването на завода за леене на стомана в комбината. След няколкочасовия дебат (който на всичкото отгоре бе излъчван на живо по Българската национална телевизия, но нали го плаща редовният данъкоплатец...)станаха ясни две шокиращи обстоятелства - че Народното събрание няма правомощия да задължи изпълнителната власт да реализира подобни решения и още - че бившата гордост на нашата металургия - според конституцията, неприкосновена, която години наред беше "скубана" безогледно от приватизаторите , отдавна е частна собственост. Но въпреки абсурдността на казуса решението бе препратено към Икономическата комисия в парламента. И дори бе създадена работна група, която да продължи да нищи "проблема", или, с други думи, отново да харчи народни пари.


Популистките искания не бяха дефинитивно отхвърлени и сега назначената към икономическата комисия работна група с председател Николай Александров ("Атака") и членове Петър Кънев (БСП) и Ферихан Ахмедова (ДПС) ще мъдри две седмици има ли формула по която държавата ще субсидира частно дружество, за да може да се възобнови производството в исканата от Сидеров част от "Кремиковци". След дългите и на практика безмислени заседания на комисията тя ще трябва да излезе с доклад и с предложение. А окончателно решението ще бъде гласувано в пленарната зала.


Преди повече от половин месец цитирахме експерти от бранша, че само по себе си възраждането на Завода за непрекъснато леене на стомана няма голям смисъл, тъй като това трябва да стане в съчетание с възстановяването и на други производства от предприятието, за да има реален икономически ефект и да стане рентабилно.


Производството в завода за непрекъснато леене е свързано с един простичка подробност - в него трябва да има какво да се лее. С други думи, за да може това да стане, трябва да се въведе в експлоатация електропещта. Но сегашното й състояние е повече от плачевно и реално няма шанс просто да бъде поправена. По-скоро трябва да бъде подменена нова, което значи, че някой трябва да извади 20-30 млн. евро, твърдят специалисти в бранша. Необходимо е да има и стоманодобивен агрегат, за да се произведе самата стомана и тя да се направи на т.нар. сляби . Оттук пък излиза следващият въпрос. Ако те бъдат произведени, какво се прави с тях, ако не заработи и станът за горещо валцуване. Остатъците от този стан 1700, който е работил преди години в комбината, според някогашните му кадри били безвъзвратно погинали. Говори се, че емисари на дискредитирани по време на своето управление "бизнесмени" (като Александър Томов например) обикаляли де-що намерят слушатели по темата и разказвали, че този стан можел да заработи срещу сумата от 3.5 млн. евро, каквато цена, според специалисти, освен че не съществува, но и "закърпването" няма да докара работата до никъде. С други думи трябва това съоръжение да се смени с ново, а в този случай цената е близо 30 млн.евро...?!


Искането на атакистите за възобновяване на работата на Завода за непрекъснато леене на стомана в металургичния комбинат не е свързано само с технически сложности. И както вече в. "БАНКЕРЪ" написа, доста любопитно е да разберем какво точно участие ще вземе сегашният собственик на завода в реализацията на тази идея.


Защото пък представители на Движението за права и свободи намекнаха, че ако се вземе решение държавата да участва във възобновяването на работата на частния вече комбинат, Европейската комисия може да се изтълкува това като неправомерна държавна помощ...


В "Атака" вече са измислили формула. Проф. Станислав Станилов обясни, че нямало нужда да се товари бюджетът, тъй като Българска банка за развитие (100% държавна собственост), можела да финансира това начинание.


До момента това искане не бе съпроводено с нито един анализ, не бе спомената нито една цифра. Няма анализ и становище по въпроса от Министерството на икономиката, нито от Агенцията по приватизация. На практика в момента парламентът с занимава с въпроса дали може


да изсипе едни милиони в частен джоб

или не. Защото в крайна сметка става дума да се наливат пари в компания, регистрирана на Вирджинските острови, тъй като собственик на 70% от комбината е офшорката "Бессиън мениджмънт лимитид", представлявана от "Бън секретериъл лимитид" със седалище в Кипър (собственици неизвестни!).


По-горе бе спомената колко би струвал този експеримент на държавата, или по-точно на редовите данъкоплатци, според специалисти.


Така че, ако в парламента решат да задоволят капризите на Сидеров, със сигурност "сметката" за държавата може да излезе доста солена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във