Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЕЗМИТНИТЕ ТЪРГОВЦИ ПРЕДЛАГАТ СЪДРУЖИЕ НА ДЪРЖАВАТА

Дългогодишната битка между държавата и безмитните магазини стигна финалната права. И този път ще го отнесат търговците. Войната датира отдавна и не едно правителство се заканваше в началото на своя мандат да закрие фришоповете. Кабинетът на Станишев обаче набързо и със замах се разправи с безмитните магазини, които и български, и чуждестранни чиновници обявиха за вредители. След като законопроектът за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия обиколи парламентарните комисии, на 20 март 2008-а той бе приет на първо четене в пленарната зала на Народното събрание. Резултатът от гласуването можем да обобщим с две думи - затварят ги! И това е единодушно мнение на управляващи и опозиция.
На заседанието от 19 март депутатите гласуваха за както предложението на Иван Костов и група народни представители от парламентарната група на Демократи за Силна България (ДСБ), така и това на Министерския съвет. И двата документа са единодушни - фришоповете хлопват кепенците, а сградите, в които се помещават, стават държавни и ще се използват за целите на граничния контрол. В тази връзка се предвижда промяна в Закона за държавната собственост.
Разликата между двата внесени за гласуване законопроекта бе в това, че вариантът на ДСБ предвижда обектите да продължат да работят, но с променен режим, т.е. да започнат да си плащат ДДС, мита и акцизи.
Нека уточним, че става дума за операторите, които имат обекти на изходящите трасета на сухопътните гранични контролно-пропускателни пунктове със страни, които не са членки на Европейския съюз. След влизането на закона в сила собствениците на безмитни бензиностанции трябва да преустановят дейността си веднага, а собствениците на магазини ще имат гратисен период от три месеца.
Остават фришоповете само на международните летища и пристанища, но от тях ще пазаруват единствено пътниците, които пътуват за страни извън Европейския съюз. Цигари и алкохол без акциз ще се продават и в самите самолети и кораби, пътуващи до такива държави.
Държавните мъже са категорични, че заради дейността на безмитните обекти загубите за бюджета са баснословни, а пък с увеличението на акциза върху течните горива и тютюневите изделия сумите щели да надхвърлят стотици милиони левове. Както вече писа в. БАНКЕРЪ, според Брюксел фришоповете били развъдник на корупция и средище на организираната престъпност. Дали обаче жертването на безмитните обекти ще бъде достатъчно, за да си върнем доверието на Брюксел? В крайна сметка не заради duty free магазините бяха замразени 114 млн. евро по програма ИСПА и близо 217 млн. евро по оперативната програма Регионално развитие. Както се разбра, по ФАР плащанията също спряха, и то за суми над 50 млн. евро.
Остава висящ и въпросът: дали след закриването на безмитните магазини проблемът с куфарните търговци ще се реши, а контрабандата ще бъде редуцирана? Не се знае и какви са реалните размери на загубите за държавния бюджет (ако изобщо има такива) и какви ще бъдат приходите от закриването на безмитните магазини. Разни хора подхвърлят в медийното пространство произволни числа, вариращи между 100 млн. и 600 млн. лева. Е, в крайна сметка монетата винаги има две страни.
Според председателя на Асоциацията на безмитните оператори Радостин Генов, от Европейската комисия изобщо не са искали прекратяването на дейността на duty free търговците и става дума за спекулация с данни. Както вече писа в. БАНКЕРЪ, има разминаване между информацията, подадена от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), използвана в прословутия критичен доклад от Брюксел, и справките, с които разполагат безмитните оператори и Агенция Митници. А разминаването не е никак малко. Според ЦИД оборотите на фришоповете са се повишили в последните години, като през 2006-а продадените кутии цигари били 339 млн., а през 2005-а - едва 88 млн. кутии.
Оказа се, че след като направихме справка, за 2006-а са продадени 154 млн. кутии цигари, а през 2005-а - около 106 млн. кутии. Ние подаваме митнически декларации и там разминаване няма. Нашите данни и тези на Агенция Митници са едни и същи. Обезпокоително е защо държавата не осъществява контрол върху потока данни. Именно това доведе до този негативен доклад. Вече сме предоставили справка, в която ясно се вижда, че оборотите на безмитните оператори са намалели и тази информация е идентична с данните на Агенция Митници. Центъра за изследване на демокрацията се позовава на данни на митническата служба, които не са истински, защото всеки собственик на duty free обект се подписва колко стока е продал, обясни Генов за в. БАНКЕРЪ.
Нека отбележим и че срещу никой от безмитните оператори не е образувано съдебно производство, няма и отнети лицензи. Как тогава сме развъдник на корупция и сме център на организирана престъпност, се питат от асоциацията. На 25 март нейни представители са се срещнали със заместник-министъра на финансите Кирил Желев. Той е поискал справка с колко ще бъде ощетен държавният бюджет от закриването на безмитните магазини и какви ще бъдат загубите, които операторите ще отчетат. Факт е, че фирмите, занимаващи се с тази търговия, ще предявят своите правни искове, а сумите, за които ще заведат дела, ще бъдат от порядъка на стотици милиони. Факт е и че от финансовото министерство нямат идея как да реагират.
Съдебни дела със сигурност ще се появят, но ние не разполагаме с какъвто и да е механизъм за осигуряване на обезщетения. Не можем да предполагаме какви ще са конкретните искания и за какви суми, заяви Людмила Елкова, директор на дирекция Данъчна политика към министерството на едно от заседанията на парламентарната Комисия по бюджет и финанси.
Генов заяви, че търговците ще защитят интересите си не само пред българския съд, но и в Европейския съюз, тъй като някои от съсобствениците са чужденци. Според него става дума за нарушаване на инвестиционен интерес, а освен това търговците имат и едногодишни договори за доставка на гориво, която е с разчертан график по месеци и дни. Загубите ще бъдат в размер на поне 460 млн. лв., прогнозира Генов. Също така са сключени контракти за поддръжка на електронните системи и за инкасо. Безмитните оператори плащат и солидни суми под формата на такси към банките заради предоставените им банкови гаранции за митата, акцизите и ДДС. Някои дори са поръчали ново оборудване за бензиностанциите си. Очаква се исковете за нерегламентирано по законов начин плащане на данък върху оборот да възлизат на поне 27 млн. лв. и най-малко 5 млн. лв. да бъдат поискани заради разходи, свързани с проектиране, проучвания, закупена земя, монтирани сгради. Относно загубите за бюджета се прогнозира, че те ще са около 31 млн. лева. И всичко това ще бъде за сметка на данъкоплатеца...
Огромно притеснение за търговците е възможността срещу тях да бъдат заведени дела от доставчиците и производителите, тъй като имат поръчана стока за следващите шест-осем месеца, която дори са капарирали. В този ред на мисли се оказва, че предвиденият в Закона за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия срок от три месеца за преустановяване на дейността на безмитните магазини не е достатъчен. Според операторите за приключването на митническия режим е нужно време поне до края на годината.
Като изход от ситуацията все пак остава възможността обектите да продължат да работят на досегашните си места, но не като duty free, а в т. нар. travel retail режим (в крайната цена на стоките се включват всички държавни вземания като мито, акциз и ДДС). Според асоциацията при това положение за държавата няма да има фискален риск, ще подсигури експорта и работните места. В противен случай над 2000 души ще останат на улицата и ще увиснат на плещите на министерството, ръководено от Емилия Масларова. Нека уточним, че тази бройка не е само на заетите пряко с безмитна търговия. В нея са включени и ангажираните със съпътстващите производства, транспорт,складова дейност и т.н.
Този вариант далеч не е най-добрият, но поне е нещо. Ако обектите се превърнат в обикновени магазини, все пак могат да реализират стабилни приходи от търговията с парфюмерия, козметика, аксесоари, смята Генов. Но това би могло да се случи, ако магазините по ГКПП-тата се направят по западен модел - да са на големи търговски площи, наподобяващи МОЛ-ове.
В крайна сметка собствениците на фришопове предлагат да се запазят техните обекти, но да се промени режимът. На срещата във финансовото министерство е обсъдено и създаването на дружество, в което държавата да държи контролния пакет акции от 25%, а останалите 75% да са на бившите безмитни оператори. Идеята е това предприятие да извършва търговия в зоната на ГКПП, а контролът да упражнява държавата чрез златната акция, която държи. Според Генов така ще се гарантират работни места и експорта на страната. Нещо повече, предложението включва цялостната поддръжка на инфраструктурата в зоната (осветление, чистота, транспорт и т. н.), която да бъде за сметка на търговците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във