Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЕЗМИТНИЯТ ПЪЗЕЛ ЩЕ СЕ РЕДИ ОТНАЧАЛО

Пламен Орешарски е поредният финансов министър, който ще се опита да реши отлагания с години проблем за въвеждането на надежден контрол върху дейността на безмитните магазини у нас. По негова инициатива в началото на март се състоя среща между ръководството на бюджетното ведомство и безмитните търговци. Целта на разговора, на който са присъствали още заместник-министърът Георги Кадиев и шефката на Дирекция Данъчна политика Людмила Елкова, е била обсъждането на текстовете на бъдещия норматив, касаещ фришоповете. На пръв поглед в това няма нищо лошо. Ако, разбира се, същите проекторазпоредби (с малки изключения) не бяха дискутирани надълго и нашироко и през мандата на правителството на НДСВ. Нещо повече, кабинетът Сакскобургготски дори одобри подготвения от експерти на финансовото министерство проект и го внесе за обсъждане в 39-ото Народно събрание. Но след като през август миналата година властта се смени, той бе изтеглен от парламента и сега всичко започва отначало. Междувременно, докато бивши и настоящи управляващи се упражняваха в нормотворство и в преписването на де факто еднакви клаузи, Върховният административен съд отмени насрочения през лятото на миналата година от Милен Велчев конкурс за лицензиране на безмитните оператори с мотива, че липсва специален закон, по който да става това.
В последна сметка Пламен Орешарски и дюти фри дружествата се срещнаха, но не се разбраха. Принципните разминавания по текстове на проекта за безмитния закон потвърди пред репортер на БАНКЕРЪ и председателят на Асоциацията на безмитните фирми Радостин Генов. Той обаче отрече да съществува напрежение между сегашното ръководство на Министерството на финансите и компаниите. Нещо, което не можело да се каже за предишни министри.
По думите на Генов един от най-спорните моменти в проектозакона за безмитната търговия е текстът, който предвижда дружествата, търгуващи с акцизни стоки, да не могат да извършват друга търговска дейност. Идеята за налагането на подобно ограничение, твърдят запознати, е по този начин по-лесно да се контролира оборотът на безмитните магазини и съответно по-лесно да се изчислява данъкът върху него. Намерението на властите е сегашната практика дюти фри търговците да плащат отчисления в размер на 2% от оборота по сметките на Агенция Митници да бъде заменена с единен налог върху приходите от продажби в размер на 4 на сто. По действащата днес уредба, освен вноските към митниците, безмитните дружества дължат и данък печалба по Закона за корпоративното подоходно облагане. А при тази двойна система, както неведнъж са заявявали данъчните, отчитаните финансови резултати се деформират.
Номерът с единния налог не е лош, само че според юристи задължаването на една фирма да извършва точно определена дейност противоречи и на Търговския закон, и на конституцията. Освен това безмитните компании едва ли ще съумеят да се пререгистрират в предложения от финансовото министерство тримесечен срок.
Сред предложенията, които определено не са по вкуса на безмитния бизнес, е дължимите към хазната акциз и ДДС да се обезпечават с паричен депозит, и то в реален размер. Такава практика съществува и днес, но само за акциза, а ДДС се обезпечава с банкова гаранция.
Любопитно е също дали държавата ще приеме искането на безмитната асоциация сегашните търговци да ползват предимство след влизането на закона в сила, като запазят контрола върху управляваните от тях обекти и без да се явяват отново на конкурс? В проекта на ведомството на Орешарски подобна възможност е предвидена само за магазините на летищата и пристанищата, които се стопанисват от държавни фирми. Колкото до лицензирането на частниците, е записано, че те се състезават за свободни обекти, без да се обяснява какво точно се разбира под това. Както е известно, намерението на предишния финансов министър Милен Велчев бе да се обяви конкурс за всички магазини, чиито разрешения са изтекли, но то бе осуетено след намесата на съда.
Държавата и търговците засега се разминават и по въпроса за евентуалното въвеждане на бандероли не само за продавания в шоповете алкохол, а и за цигарите. При това положение световните компании по-скоро ще се откажат да произвеждат цигари за безмитния пазар в България, отколкото да въведат нови технологии за лепене само заради нас, изтъква Радостин Генов.
При толкова много спорни моменти нищо чудно безмитният пъзел да не бъде нареден и през мандата на това правителство. Въпреки упоритите закани на финансовото министерство, че законът за безмитната търговия ще бъде обнародван най-късно до средата на тази година.

По данни на Асоциацията на безмитните фирми дюти фри обектите са реализирали за 2005 г. оборот в размер на 104 млн. лева. Отчисленията, които са привели на Агенция Митници, възлизат на около 2.1 млн. евро. Ръстът на продажбите им е 4 на сто. Интересна подробност е, че през 2005-а се наблюдава увеличение на продажбите само в обектите на летищата и пристанищата (от 35 до 70 на сто), докато при тези на сухопътните граници е регистриран спад на приходите от 3.5 процента.

Извадки от доклада на Държавния департамент на САЩ за дейността на безмитните магазини у нас и извършването на финансови престъпления, публикуван в началото на март:

От 2003 г. дейността на безмитните магазини попада в полезрението на Министерството на финансите като част от усилията му за ограничаване на сивата икономика в България и контрабандата на акцизни стоки. Безмитните магазини заемат основен дял в незаконния внос на цигари и алкохол и в по-малка степен на парфюми и други луксозни стоки. Опитите на финансовото ведомство да затвори безмитните обекти по сухопътните граници на страната се оказаха неуспешни отчасти заради наличието на политическа съпротива в рамките на бившата управляваща коалиция. Така че усилията се съсредоточиха върху пресичане на измамите, свързани с нарушения на митническия и данъчния режим. Твърде вероятно е шоповете да се използват и за извършването на други престъпления, включително и финансови. Съществуват сериозни подозрения за връзки на собствениците на безмитни магазини в България с представители на организираната престъпност, замесени в случаи на принуждаване към проституция, наркотрафик и трафик на хора. Няма данни обаче за връзки на безмитните магазини и свободните безмитни зони с финансирането на терористични организации. Агенция Митници и Националната агенция за приходите са ведомствата, които осъществяват контрол върху дейността на дюти фри обектите. По думите на служители от двете ведомства отчитаните от магазините приходи и разходи включват такива и от незаконни дейности, извършвани паралелно със свободната търговия на акцизни стоки. Липсват и надеждни законови разпоредби за идентификация на стоките. Инспектори от финансовото министерство например твърдят, че е практически невъзможно да се провери дали купуваните безмитно стоки напускат реално територията на страната, или пък се продават на вътрешния пазар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във