Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЕЗАЛТЕРНАТИВНА ЛИ Е АЛТЕРНАТИВАТА?

Напоследък въпросът има ли алтернатива днешното управление се дискутира все по-оживено. Самите управляващи твърдят, че са безалтернативни. С това те вероятно искат да кажат, че никой не може да управлява по-добре от тях. Опозицията пък се самообяви за алтернатива, но не уточни какво и как ще прави, за да е наистина коренно различна от днешните управници. И в двата ракурса спорът е главно за това коя партия или коалиция управлява, а не как се управлява. Въобще не се поставя на дискусия още един важен въпрос - кои и какви точно личности би трябвало да излъчат партиите, за да има гаранции, че ще се управлява по различен, т.е. по-добър начин.
Тъй като двете спорещи страни се надпреварват да говорят глупости, а публиката остава мълчалива, все едно управлението не я засяга, се налага да се припомнят някои известни, макар и позабравени факти и да се внесат някои уточнения. Ефектът може да е нулев, но поне ще остане удовлетворението, че не сме премълчали опитите за пореден път да ни направят на идиоти.
Първо,
малко история
Макар и съвсем прясна, толкова прясна, че някои от действащите лица продължават да се вживяват в ролята на творци на историята. Преди около 13 години, когато отново БСП бе управляваща и отново бе издигнала за министър-председател човек без нужните качества (въпреки че определено бе по-качествен от днешния премиер), пак се твърдеше, че нейното управление няма алтернатива. Ако имаше спор, той бе само дали партията ще управлява още два, три или повече мандата - толкова добра изглеждаше на някои социалисти собствената им управленска продукция.
Връзката с днешната ситуация не е само в аналогиите (може да се спори за основателността им), а в още някои факти. Тогава, през 1995 г., един представител на социалдемократическото крило в БСП, а днес съветник на министър-председателя, заяви пред голям партиен форум: В България няма алтернатива на БСП, а в БСП няма алтернатива на Жан Виденов. Дали става дума за лицемерие или недалновидност, не е толкова важно. Дори личността няма значение, въпреки че ако такива хора съветват премиера ни, не е чудно защо имаме такъв премиер. Най-впечатляващо е, че и днес, както тогава, има хора, заемащи отговорни позиции в една демократична държава и в една партия, представяща се като демократична, които могат убедено да твърдят, че едно управление (доста компрометирано, откъдето и да го погледнем) може да бъде безалтернативно. Или, което е още по-нелепо, че може да бъде алтернатива на самото себе си, т.е. че подобно на барон Мюнхаузен само ще се извади от тресавището, в което е затънало.
Да се твърди, че няма алтернатива на такова слабо, безпринципно и корумпирано управление е не само глупаво и нахално. Тази позиция е крайно непрагматична, защото дразни и настройва дори хората, които не са пряко ощетени от безобразията и некомпетентността на управляващите. В редица моменти, когато най-разумно би било политиците от тройната коалиция да се снишат (както ги съветваше правешкият ментор на мнозина от тях), те се пъчат и бутат напред още по-нахално. Едва ли има по-красноречив пример от безумната идея на 15 септември учителите да четат на учениците някакво скучно и изпъстрено с политически намеци слово на Сергей Станишев - нещо, което не си позволиха дори доказаните мегаломани от семейство Живкови.
Всъщност, когато заявяват, че не виждат алтернатива на себе си като управляващи, БСП, ДПС и НДСВ (или това, което остана от царската партия) заявяват на българите, че са
недосегаеми и ненаказуеми
И продължават да упорстват в най-неблаговидните си деяния. Така се случва, че крадец защитава пред съда хванати на местопрестъплението крадци, уверявайки обществото в тяхната непорочност. Доказан измамник с две самоличности обявява, че ще съди ОЛАФ. Партията, чийто лидер няма легитимен източник на доходи (съответстващи на начина му на живот), блокира приемането на разширяването на правомощията на комисията, която трябва да контролира корупцията по висшите етажи на властта.
Да твърдиш, че такова поведение няма алтернатива, значи все едно да седиш върху варел с бензин и весело да щракаш със запалка. Една от причините е, че някои експерти много дълго и много упорито внушават на вече две поредни правителства, че събитията от зимата на 1996-1997 г. няма как да се повторят. Или че създадената за лично ползване от определен кръг политици Държавна агенция за национална сигурност ще задуши в зародиш всяка проява на недоволство, както направи с един (макар и клюкарски) ИНТЕРНЕТ сайт. Впрочем на същите тези експерти им е лесно, защото те умеят много ловко да напускат потъващото пробито корито на губещите властта и да се прекачват на луксозната яхта на новите фаворити. Ако има нещо странно, това е как и Виденов, и Костов, и Сакскобургготски, и Станишев не само ги слушаха и им се радваха (до едно време), а дори им плащаха щедро (макар и с нашите пари).
Но това, че има десетки варианти да се управлява по-добре, което означава също така да управляват други, по-добри (по-умни, по-смели, по-почтени) политици, съвсем не означава, че алтернативата е готова. Единственото сигурно засега е, че трябва много сериозно да се замислим
защо допускаме да ни управляват така
Оттам нататък започват същинските, сериозни и, уви, неутешителни питания. Първо, какво ще ни огрее, ако днешните некадърни и крадливи властници бъдат заменени от други, с друга партийна окраска и други фамилии, но решени да управляват със същите методи, макар и с добри намерения. Второ, какви са ни гаранциите, че тези, които днес обещават няма да правим като тях, още на третия месец няма да я подкарат по добре известната утъпкана пътека. Трето, готови ли сме да възприемем друга философия на отношение и активност на гражданството към управлението, която няма да се изчерпва с кратката траектория от издигането на едни властници и последващото им събаряне от власт с всички произтичащи от това последици. Четвърто, кой и как ще представлява общественото мнение по въпроси, които изискват не просто добра воля, а компетентност - пак същите експерти, които обслужваха всяка поредна власт ли? Пето, не е ли време да поставим предварителни условия, които да предхождат възлагането на надеждата, че поредните управници няма да са същите - условия, които да гарантират въвеждането в действие на определени предпазни и контролни механизми?
Тези и още много подобни въпроси трябва да се задават сега, а не един месец преди изборите, още по-малко - един месец след тях. Всъщност отговорите на тези въпроси в своята цялост биха дали възможност да си изясним - има ли в момента
поне очертаваща се алтернатива
на днешното управление и на днешните управляващи, или търсенето трябва да продължи, може би в неподозирана досега посока и с неприлагани досега критерии.
В това отношение опозицията, или по-точно - най-силният политик на опозицията, Иван Костов, допусна неприемлива подмяна на понятията. Костов е прав, когато казва, че алтернативата я посочват избирателите. Но това съвсем не означава, че проектоалтернативите се измислят, съчиняват от масовия избирател. Избирателите посочват алтернатива на основата на това, което им се предлага. Със своите проекти за това, с какво ще се отличават от досега управлявалите (какво ще правят по-различно, как ще го правят по-различно и кой ще го прави по-различно) опозиционните сили се явяват на един неизбежен кастинг. Опозицията също трябва да бъде подложена на проверка, която дори е по-сложна от тази, на която са подложени управляващите. Да се оценят управляващите, особено днешните български, не е много трудно - резултатите сами говорят за себе си. След като големите холивудски звезди не смятат явяването на кастинг за срамно, защото нашата опозиция смята, че въпросът има ли наистина алтернатива е самоочевиден?
Как обаче да решим дали опозицията (и кои точно партии и политици от опозицията) иска и може да управлява по друг начин? Тук
юнашкото доверие отдавна е изчерпано
Общите фрази са контрапродуктивни. Нужни са проекти за политики и процедури, вкл. и процедури за излъчване на личности. В това отношение няма как да не звучи твърде смущаващо фактът, че опозиционните партии се хвърлиха в една доста елементарна пропагандна кампания (нищо повече не е въпросната подписка за уволнение на правителството) и загърбиха сериозния дебат с гражданството по политиките на управление. Още по-тревожно е, че тотално бе изтикан на заден план въпросът за реформата на избирателната система, което навява тъжната мисъл, че може би опозиционерите са преценили тази система като отговаряща на техните интереси.
Ако опозиционните сили не убедят обществото, че наистина искат да го привлекат в процеса на полагане на основите на следващото управление, те няма да получат тази гражданска и избирателна активност, която е нужна, за да се неутрализират големите предимства на управляващите - милиарди за популистко харчене от бюджетния излишък плюс парламентарно мнозинство, което в последния момент може да натъкми изборното законодателство по най-изгодния за себе си начин.
Ако днешната опозиция, била тя тройна, четворна или осморна, си позволи лукса да се тупа по гърдите със самочувствието на безалтернативна алтернатива, тя ще повтори грешката на управляващите. С което нищо чудно, вместо да ги уволни, да ги назначи за още един мандат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във