Банкеръ Daily

Въглищните централи -

Без тях не можем, а Европа не ги иска

Българските топлоелектрически централи са застрашени от спиране още през следващото десетилетие. Причината за това е политиката на Европейския съюз за използването на чисти енергийни източници. А точно ТЕЦ-овете много трудно се вписват в тази нова политика заради голямото количество вредни емисии, които бълват в атмосферата. Да не забравяме, че стремежът на европейските лидери е Старият континент да е водещ в борбата с климатичните промени в света. И той бе разписан чрез Парижкото споразумение.

Както е известно, пактът, договорен от почти 200 държави в Париж през 2015-а под егидата на ООН, има за цел да намали количеството изхвърлян въглероден диоксид и други газове, отделяни от използването на изкопаеми горива. Това налага страните от общността да прилагат много по-стриктни екологични норми. Те имат съвместен правно обвързващ ангажимент до 2030-а да редуцират емисиите парникови газове на ЕС с 40% спрямо равнищата от 1990 година. Конкретно България подписа въпросното споразумение без никакви притеснения и сега ще трябва да го спазва. То засяга държавата в много аспекти, като най-важният е ограничаването на вредните емисии от т. нар. големи горивни инсталации. Тоест основно

 

централите на въглища

 

които доставят повече от половината от електроенергията у нас.

Важно е да се отбележи, че Европа не напира непременно да бъдат затворени въглищните централи, а да се инвестира в тях така, че да се намалят излъчваните вредни емисии. В българския случай това ще рече да се монтират нови очистващи инсталации по комините и другите съоръжения на ТЕЦ-овете. Собствениците им обаче изтъкват, че такава реконструкция и модернизация ще струва милиарди левове.

В търсене на решение на проблема се обединиха четирите централи от най-големия ни въглищен басейн "Марица-изток". След няколко месеца на анализи и избор на консултант "Марица-изток 2", "AES Гълъбово", "КонтурГлобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "Брикел" излязоха с искане за дерогация (отлагане) на влизането в сила на решението на Евросъюза. Което ще им даде възможност да се адаптират към новите изисквания. Но дори и да бъде одобрена дерогацията от еврочиновниците, пак ще трябва да се инвестират сериозни суми в електроенергийните предприятия. Прокраднаха се и мнения, че е възможно да искаме постоянна дерогация за ТЕЦ-овете - теза, която засега буди повече усмивки сред експертите, отколкото да се възприема на сериозно.

Междувременно стана ясно, че нашата страна ще се присъедини към

 

жалбата на Полша

 

срещу определените нива на емисиите от въглищните централи. Варшава иска от Съда на Европейския съюз да отмени решението на Еврокомисията от средата на миналата година, в което са посочени какви емисионни равнища е необходимо да покриват големите горивни инсталации в Европа, за да отговарят на приетия по-рано регламент за най-добрите налични техники. Според поляците определянето на разрешените нива за замърсяване на въздуха е извършено въз основа на погрешни и непредставителни данни. В жалбата си те посочват още, че предвидените мерки не са подходящи и няма да доведат до постигане на очакваните ползи. Освен това не е изготвена оценка на последиците от обжалваното решение.

Българското правителство се присъедини към жалбата на Полша, тъй като страната ни е сред най-засегнатите от приетия регламент. В документа е записано, че ако до 2021-а ТЕЦ-овете не покрият поставените изисквания за пречистване на серен диоксид, азотни окиси, живак и др., трябва да прекратят работата си.

След среща с организациите от въглищния и енергийния отрасъл ресорният министър Теменужка Петкова заяви, че "ще положим всички усилия за защита на въгледобивните предприятия и големите горивни инсталации". Целта на българското правителство е да получи от Брюксел изключение от завишените екостандарти. Това може да се допусне само в случаите, когато цената на необходимите инвестиции за намаляване на вредните емисии се окаже прекалено голяма и доведе до значително поскъпване на електроенергията.

Срокът за заявяване на такава дерогация изтича през февруари 2018-а, но в момента

 

още продължават измерванията

 

на емисиите от живак, изпускани от централите. Досега те не са били обект на контрол, а именно тези данни са нужни, за да могат дружествата да изчислят какви инвестиции ще са необходими на всяко едно от тях за екологизация и модернизация. Както и с колко би поскъпнала произведената там електроенергия. Едва тогава може да се поиска от ЕС отлагане за новите еконорми.

Днес общо девет български въглищни централи са засегнати от тях, като четири са в комплекса "Марица-изток". Другите са ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград, ТЕЦ "Бобов Дол" и топлофикациите в Перник, Сливен и Русе, които работят с местни въглища. По оценки на експерти само за държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" ще са нужни около 1 млрд. лв. за екологизация. При все че най-голямата въглищна мощност у нас е сравнително модернизирана. Иначе най-напред с екологичните мерки е американската ТЕЦ "AES Гълъбово", следвана от другата американска централа - "КонтурГлобал Марица-изток 3". Но въпреки че и трите мощности спазват съвременните екоизисквания, ще им се наложи да вложат доста пари, за да продължат да работят. Колкото до останалите шест централи, те са на ръба на възможностите си, със сравнително остаряло оборудване.

За всички специалисти е ясно, че българските въглища са нискокалорични и излъчват голямо количество вредни вещества при изгарянето им. Оценки показват, че от един тон въглища от Мини "Марица Изток" се произвежда един мегават електроенергия. Така обаче се произвежда и един тон и 300 килограма въглероден диоксид. Казано по друг начин, този факт предполага още по-сериозни инвестиции в модернизация. И ако цената на тока след това стане непоносима, то и самото модернизиране на мощностите ще е нерентабилно.

В този случай се стига до

 

варианта при ТЕЦ "Варна"

 

Заради проблеми с инвестициите и липса на подкрепа от държавата чешката ЧЕЗ се отказа да инвестира в обновяването на блоковете й (независимо че там се използваха далеч по-добри вносни въглища). Сега идеята е да се изгради газова централа, при която емисиите са значително по-малко, само че и цената на произведената електроенергия няма да е ниска. Подобен ход е възможен и при централите в комплекса "Марица-изток", защото в близост до тях е предвидено да премине газовата връзка с Гърция между Комотини и Стара Загора. Еколози с неподправен оптимизъм дори предлагат рекултивираният район от въглища на "Марица-изток" да се използва за изграждане на фотоволтаични централи. Но тези предложения кротко си стоят на хартия и никой не ги е обсъждал в детайли.

Без съмнение, решението за бъдещето на въглищните централи е ключово не само за работещите в енергетиката, но и за миньорите от "Мини Марица-изток". Ако няма работещи ТЕЦ-ове, те няма на кого да доставят въглища. Така само в този регион хиляди семейства ще останат без препитание и без алтернатива. За тези перспективи никой политик не обелва и дума. А и как да обели, след като няма заделен и лев за компенсиране на хората, работещи в мините и в ТЕЦ-овете, ако се наложи те да хлопнат кепенците?

Живеещите в столицата и в редица големи градове у нас си припомниха неотдавна колко мръсен може да бъде въздухът, който дишат. Колкото и да се търсят други замърсители, основна "заслуга" за това имаше отоплението в комбинация с мъглата. Подобни гледки с мръсен въздух допреди десетина години бяха всекидневие за живеещите в Гълъбово. Даже и сега има дни, в които екоинспекцията в Стара Загора измерва високи стойности на вредни вещества, идващи от близките ТЕЦ-ове. Ако те бъдат затворени, градът ще е с чист въздух, но ще остане без работа. Сходна ще е съдбата на Раднево и на Бобов дол. Заради липсата на алтернатива обаче десетки хиляди семейства в България сега предпочитат да имат работа вместо чиста околна среда. Парадокс, който трудно ще бъде обяснен на Европа с нейните високи екоизисквания.

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във