Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Без правилните реформи 2021 г. ще бъде година на отложено икономическо възстановяване

Румен Гълъбинов


България е една от най-бързо застаряващите страни, което се дължи на ниската раждаемост и имиграцията, а това рефлектира върху  образованието и здравеопазването. У нас има проблеми, които никой не се опитва да разреши и по обясними причини се влачим на опашката на Европейския Съюз (ЕС).


България е на първо място по смъртност и на последно място по качество на живот в ЕС. Общият брой на починалите у нас през  2020 г. е над 126 000, което е смъртност от над 18 на 1000. Извеждайки на преден план проблемите със смъртността и намаляващото население в България, може да се прогнозира  бавно и трудно възстановяване на икономиката ни.

Една от най-важните икономически мерки сега, според различните икономически анализи и прогнози, са ваксините.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предвижда глобалният БВП да нарасне с около 4,2% през 2021 г. и с още 3,7% през 2022 г., подпомогнат от въвеждането на ваксините и активната парична политика. ОИСР предупреждава, че възстановяването ще бъде неравномерно, като страните с ефективни здравни системи, където ваксинациите ще бъдат внедрени бързо, вероятно ще се представят най-добре.


Засега България е на последно място и по брой ваксинирани в ЕС, както е по много други показатели.


Световната банка (СБ) е малко по-песимистична от ОИСР в оценката си за растежа на глобалната икономика през тази година и нейната прогноза е за 4% ръст, при условие че ваксините се лансират широко. Но от Банката предупреждават, че ако случаите на заразяване продължат да се ускоряват и ваксинирането се забави, икономическото възстановяване може да бъде ограничено.

Очаква се българската икономика също да отбележи ръст, но ако се запази наблюдавания сега темп на ваксиниране, голям ръст на икономиката не може да се очаква.

Конференцията на ООН за търговия и развитие публикува  последния си доклад за глобалните инвестиционни тенденции, според който  преките чуждестранни инвестиции в света са намалели с 42% през 2020 г. и  се очаква да спаднат още през 2021 г.

Това е удобно оправдание и за България, където преките чужди инвестиции бяха рекордно ниски и преди коронакризата. В случаи като сегашния обаче не е небходимо да се търсят правдоподобни оправдания, а да се прилагат агресивни и атрактивни мерки. През миналата година България имаше своите шансове, но уви – не бе нито  агресивна, нито атрактивна за инвеститорите.

В 2021 г. България навлезе със забавен темп на растеж, който се надяваме да се ускори през втората половина на годината. Несигурността и епидемичните мерки продължават да задържат потреблението и инвестициите за по-дълъг от очаквания период.


Страната ни е изправена пред трудности в областта на общественото здраве, бюджетната политика и структурните реформи.


Бюджетната политика трябва да води до предоставяне на целенасочена и навременна подкрепа за възстановяване на икономиката, а структурните реформи са задължителни за прехода в пандемичната икономика.

Бедността и неравномерното разпределение на доходите в България все още са най-големи в сравнение с останалите държави-членки на ЕС. Прогресивното данъчно облагане би могло да смекчи нарастващото социално  неравенство, но само донякъде.

Важно е да се предприемат някои данъчни реформи, като въвеждане на необлагаемия минимум например, за да се намали още повече неравенството и бедността. И страната ни да стане по-привлекателна за инвестиции,  да открива и повече работни места.

Румен Гълъбинов пред в-к "БАНКЕРЪ"

Проблемите със застаряващото население, намаляването му и недостига на квалифицирани кадри за икономиката също остават нерешени.

ЕК ни казва точно това – необходими са структурни реформи, свързани с подобрение на бизнес средата и със създаването на по-гъвкав пазар на труда.

МВФ също казва: България се нуждае от сериозни структурни реформи. От Фонда aпeлиpaт за зacилвaнe нa мepĸитe, водещи до пoвишaвaнe нa eфeĸтивнocттa нa пyбличнитe paзxoди, ĸaтo ocoбeнo внимaниe тpябвa дa бъдe нacoчeнo ĸъм yвeличaвaнeтo нa paзxoдите зa инвecтиции.

Особено внимание трябва да се обърне и на структурните реформи свързани с цифровизацията в полза на кръгова ниско въглеродна икономика.

В центъра на сегашната индустриална революция (Индустрия 4.0) е ускорената цифрова трансформация, която е предпоставка за изпреварващо развитие на образователната и на здравната системи.  Но за целта ще са необходими и повече инвестиции в здравеопазването, образованието и науката. Тези инвестиции са свързани с широк кръг от технологии, които подобряват потенциала за научни изследвания и иновации, които дават много решения за подобряване на здравеопазването и образованието.


Необходими са повече инвестиции и в развитието на човешките ресурси и преквалификацията им, както и инвестиции за заетост и социално приобщаване.


От ключово значение е фискалните мерки да бъдат добре планирани, като се възползваме от сегашните ниски лихвени проценти, за да стимулираме растежа, като същевременно се стремим да не увеличаваме публичния дълг в дългосрочен план.

Наложително е да се оценят общите и специфични тенденции в структурата на държавния дълг на България, както и управлението на рисковете за фискалната ни стабилност.  

Редно е фискалната ни политика да контролира внимателно нивата на публичния дълг и тежестта на лихвите в следващите 10 години. От голямо значение е също и изборът на подходящи източници за финансиране, както и цената на дълговите инструменти.

Целта на политиките на търсенето е да доведат до увеличаване на съвкупното търсене и това трябва да се направи по време на рецесия. Тогава политиката на търсенето може да увеличи темпа на икономически растеж.

Значението на съвкупното търсене е голямо за увеличение на частното потребление и за поддържане на висок темп на растеж на БВП, като част от икономическата ни политика. Публичните инвестиции също биха могли да стимулират съвкупното търсене.

За да се ускори икономическия растеж са нужни иновативни и гъвкави политики на предлагането. Така се увеличават производителността и ефективността на икономиката.

От страна на предлагането могат да се подкрепят научноизследователската и развойната дейности и да се подобрят образованието и обучението, за да се стимулира ръста на производителността.

В настоящата ситуация първо трябва да бъде възстановяването чрез усилване на търсенето, а после ускоряване чрез усилване на предлагането.

Въпрос на баланс е и последователност.

Както препоръчват икономистите по света:

Demand side reforms (реформи да се стимулира търсенето) за повече потребление и намаляване на неравенството.

Supply side reforms (реформи да се стимулира предлагането) за повече иновации и производителност.

Без реформи 2021 г. ще бъде година на отложено икономическо възстановяване.


През 2020 инфлация в България почти не беше отчетена, което означава че и потреблението е било ниско, за да натиска нагоре цените.


По-скоро държавата се мъчеше да поддържа вътрешното потребление.

При такъв икономически спад в определени сектори е нормално потреблението да е ниско, както и общите ценови нива.

За да се увеличи потреблението трябват фискални стимули, което означава, че дългосрочно лихвите ще стоят ниски, а това индиректно означава и кредитни облекчения за бизнеса и потреблението в България. Освен това, един от начините за стимулиране на потреблението е осигуряване на минален доход на загубилите работата си в условията на пандемията.

Пандемията от COVID-19 подпомага  въвеждането на (Индустрия 4.0) и прилагането на форми на базов доход, което е въпрос на време.

Редица международни компании започват масово да заменят човешкия труд с роботизиран и с изкуствен интелект, като заместват хората предимно в сферата на промишлеността, транспорта, туризма, земеделието и в услугите. За персонала, който ще бъде заменен от роботи се предполага въвеждането на базов доход.


Базовият доход е механизъм за подпомагане на доходите, при който се предвиждат редовни парични плащания за определена част от населението без или с минимални условия.


Това е въпрос на бърза реакция за предоставяне на директна и безвъзмезна помощ в ситуация, когато големи групи от обществото са силно засегнати, Подобни извънредни мерки приложиха в Испания, Италия и др. държави в Европейския съюз. Така администрацията на Тръмп в Щатите раздаваше пари в брой на човек и на семейство.

Мерките приложени през миналата година много наподобяват базов доход.

Например, Испания на 1 юни 2020 г. въведе базов доход, като част от мерките насочени към противодействие на пандемията. Помощта е предназначена за хората, които имат приходи под 230 евро месечно.

Размерът на базовия доход се определя според нуждите на домакинствата и е между 462 и 1015 евро на месец за хора между 23 и 65 години.

Право на базов доход имат всички одобрени, като изплащането на новата помощ започна на 15 юни. Предполага се, че базовият доход ще обхване от 850 000 до 1 000 000 домакинства в цялата страна. Това отговаря на около 2,3-2,9 милиона от общо 50-те милиона граждани на Испания.

Проектът се фокусира върху подпомагане на най-засегнатите от кризата, като целта е базовия доход  да се превърне в постоянен инструмент за структурна промяна в икономиката.

Германия изпробва безусловен базов доход, като социален експеримент, организиран за определено време от частни инвеститори.

Дебат се води и във Великобритания дали трябва да се въведе базов доход, като част от мерките за ограничаване на последствията от коронавирусната пандемия.

Застъпниците на тази теза в САЩ призовават за осигуряване на гарантиран месечен базов доход.

Главният изпълнителен директор на Туитър Джак Дорси направи наскоро дарение на стойност  15 млн. долара, с което да подпомогне инициативата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във