Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЕЗ НОВ РЕМОНТ НА КОНСТИТУЦИЯТА

Партиите от управляващата коалиция отново започнаха да си подхвърлят горещия картоф на финансовата самостоятелност на общините. Съвсем логично това се случва в навечерието на четвъртата поправка на конституцията. По настояване на Брюксел до есента основният закон трябва да бъде прекроен, за да се гарантира независимостта на съдебната власт в България. А това е и добра възможност най-сетне да бъдат коригирани чл. 60 и чл. 84, чрез които българските общини ще получат правото сами да определят размера на местните налози - нещо, за което кметовете се борят повече от десетилетие.
Към днешна дата за дългоочакваната децентрализация
най-активно настоява жълтата партия
която внесе свой законопроект за въпросните конституционни промени. Идеята на царистите е да се предвидят долна и горна граница за размера на данъците, в рамките на които общините ще маневрират, когато взимат своите решения. Така параметрите ще са много ясни и на практика в облагането в различните региони на страната няма да има драстични разминавания. Освен това, включително и по закон, централната власт ще продължи да упражнява контрол върху финансовата дисциплина на местно ниво.
Всъщност точно тези текстове вече бяха отхвърлени от тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС. През декември управляващите пренебрегнаха предложението на дясната опозиция децентрализацията на общините да залегне в третата поправка на основния закон. Досега формално се смяташе, че негласен враг на финансовия суверенитет на общините е партията на социалистите. През последните месеци те смекчиха позициите си по въпроса. Партията на Станишев обяви, че моментът е подходящ да се даде самостоятелност на общините, но с уговорката, че първо трябва да се изработи механизъм, който да уточни кои общини ще могат да се самоиздържат и на кои ще е необходима помощ от бюджета. Това може да се направи до края на годината, смятат в БСП.
В последните седмици срещу автономията на общините обаче започна да роптае ДПС. Хората на Доган обясняват, че децентрализацията ще облагодетелства големите общини, но ще ощети малките. Заговори се също, че не са направени точни разчети как ще се отрази тази мярка върху местните бюджети. Кметовете мислят, че ще настъпи благоденствие, защото парите, които прибира държавата, ще постъпват в техните каси, но нещата не стоят точно така, предупреди през седмицата Йордан Цонев.
Фискалната децентрализация е нещо красиво, но за нас тя означава огромни харчове за хазната, коментира и финансовият министър Пламен Орешарски. Само за 2005 г. трансферите от централния бюджет към местните каси надхвърлят 200 млн. лева. В края на януари тази година той лансира идеята едновременно с поправките в конституцията да се предвиди и възможност
да се обявява фалит на малки и слаби финансово селища
Според правителствени финансисти на държавата трябва да се позволи да налага финансов борд и да обявява банкрут на общините с големи дългове. Малките общини пък могат да започнат да се сливат с по-големи и икономически стабилни съседи. Някои общини са нещо като абонати за държавни субсидии. Илюзия е, че всички 264 общини ще извършват перфектно и без задължения финансовата си дейност, заяви тогава Орешарски.
Предложението на хората от финансовото министерство предвиждаше обявяването в несъстоятелност на общините да се извършва не според разпоредбите на Търговския закон, а чрез приемане на своеобразна социална програма с ангажименти за спазване на финансовата дисциплина. Подобна практика се прилага в редица европейски страни и въвеждането й в България зависи от политическата воля на управляващата коалиция.
Представителите на местната власт настояват новите текстове в основния закон да влязат в сила още тази година, преди приемането на републиканския бюджет за 2007-а. Общинарите обаче не харесват идеята за фалит на общини - още повече че нейното прилагане предвижда кметовете на тези от тях, които постоянно трупат дългове, да загубят поста си или правата им да бъдат орязвани.
Сега от 264 общини в страната едва 35 нямат финансови проблеми, а около 70 от тях страдат от хроничен недостиг на средства, сочат данните на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ). Тъкмо тези, които имат най-сериозни финансови проблеми, получават и по-голяма част от допълнителното финансиране от бюджета. Следователно, колкото по-лоши финансови показатели има дадена община, толкова повече средства ще получи през централния бюджет.
Фискалната децентрализация по-скоро ще балансира разделението бедни - богати общини, твърди председателят на НСОРБ Гинка Чавдарова. По принцип държавата ще се намесва със субсидии само там, където местните приходи от данъци и такси не са достатъчни.
Независимо от политическите схватки към момента на свое заседание преди две седмици
правителството гласува стратегия за децентрализацията
за периода 2006-2015 г. и програмата за изпълнението й до 2009 година. Разработката е на Министерството на регионалното развитие и предвижда ускорено прехвърляне на правомощия и ресурси от държавните органи към общините за укрепване на местното самоуправление. В документа са залегнали и идеи за разширяване на компетенциите на областния управител и териториалните звена на централната изпълнителна власт за координацията на секторните политики на регионално равнище.
В този смисъл може да се каже, че има готовност, включително и на ниво правителство, чудото фискална децентрализация да се случи най-после и в България. Но дали сагата с въвеждането й в правния мир на държавата ще приключи, още не е сигурно.

Минчо Спасов, заместник-председател на ПГ на НДСВ: ТАМ ДОЛУ, В ОБЩИНИТЕ, НЕЩАТА СЕ ЗНАЯТ ПО-ДОБРЕ
Г-н Спасов, около темата за фискалната автономия на общините отново се шуми, а НДСВ внесе проектозакон, който предвижда тя да бъде част от четвъртата поправка на Конституцията. За какво точно настоява вашата партия?
- Този законопроект е една възможност да въведем в конституцията основите на финансовата децентрализация. НДСВ предлага промени, чрез които общините ще могат сами да определят местните данъци, но в регламентирани от закона параметри. Ще се предвидят горна и долна граница за размера на въпросните налози. Така че чрез тези поправки в конституцията ще се извърши компромисен и плавен преход към бъдещата финансова децентрализация, която неизбежно трябва да настъпи на общинско и регионално ниво в България. След това ще трябва да бъдат приети и закони, които конкретизират механизмите за определяне на размера на данъците, които събират отделните общини, начина, по който ще става това, и изразходването им след съответните решения на общинските съвети.
Политическите ви опоненти обаче често заявяват, че въвеждането на децентрализацията всъщност ще ощети някои общини. Споделяте ли такова опасение?
- Подобни страхове са абсолютно неоснователни. Защото в конституцията ще остане недокоснато задължението на държавата да подкрепя финансово общините. Освен това ще има достатъчно дълъг преходен период, в който регулативните механизми на държавата ще продължават да действат и да подпомагат слабите икономически общини. Нещо повече, по време на консултациите ни с Министерството на финансите и регионалното министерство стана ясно, че държавата ще положи усилия за натрупване на административен капацитет във всички общини, което ще увеличи възможността на местната власт да ползва републиканските и европейските фондове. Една от гаранциите, за да се случи това, е ангажиментът на държавата поне за три години напред да осигурява парите за онези 15 или 25% собствено участие, необходими за спечелването на проект по кохезионния и структурните фондове на Европейския съюз.
Няма ли да се задълбочи разделението между малки и големи общини, при положение че отново става дума за достъп до ресурси от бюджета?
- Тази поправка в конституцията изобщо няма отношение към въпросното разделение. Тя само ще създаде правна възможност общините да вземат сами решение за определяне на размера на някакъв вид данък. Решенията ще се взимат на местно ниво. За всички е ясно, че един кмет или общински съветник познава проблемите много по-добре от министъра на финансите или премиера. Там долу, в общините, нещата се знаят по-добре.
Изглежда обаче, управляващата коалиция не е узряла да вземе политическо решение да въведе фискалната децентрализация?
- Финансовата децентрализация не е събитие, а процес. Тя ще продължи още 10-15 години. Този процес не е приключил и в голяма част от европейските държави. НДСВ докладва в Съвета на коалицията конкретни предложения. А партньорите в управлението се съгласиха този въпрос да бъде поставен за обсъждане при четвъртата поправка на конституцията. Ние ще се борим да получим подкрепа в коалицията, за да се решат нещата сега. А и от гледна точка на законодателната техника е ясно, че е по-добре конституцията да не се променя прекалено често. Така че сега е моментът да се избегне и пета поправка, посветена специално на общините.

Facebook logo
Бъдете с нас и във