Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Без иновации българският бизнес сам се закопава

Веселин Халачев, председател на Обединени бизнес клубове, пред в. "БАНКЕРЪ"

Г-н Халачев, малкият и средният бизнес винаги са определяни като гръбнака на икономиката, но има ли реална държавна подкрепа за него?

- На приказки – да, но на действия има още много какво да се желае. За съжаление България показва слаби резултати в четири от десетте принципа на Законодателния акт за малкия бизнес (SBA). Данните за 2016-а, когато бяхме свидетели на политическа нестабилност, показват несигурна и обременяваща бизнес среда. Резултатите ни в най-добрия случай са около средните стойности без успехи в нито една област.

Страната не е изпълнила никоя от направените в SBA препоръки. Трябва да се вземат мерки за справяне с трудностите при съдебните производства и да се гарантират своевременни и предсказуеми производства по несъстоятелност. Честните предприемачи, изпаднали в несъстоятелност, трудно могат да възобновят стопанската си дейност. Проблемът е продължителната процедура за закриване на неуспешните предприятия. Тя отнема 3.3 години у нас, което е с около 1.3 години по-дълго от средното за ЕС и с почти три години по-дълго от това в Ирландия.

А как стои въпросът с администрацията у нас? 

- Институциите ни са оказали по-малка подкрепа на малките предприятия, отколкото администрацията в останалата част на Евросъюза. Положителното е, че България осигурява благоприятни условия за започване на бизнес и за прехвърляне на собственост. Но от друга страна данъчното облагане е голяма тежест. Плащанията на данъци и такси отнемат 454 часа от работното време на фирмите, докато средно в общността това време е 189 часа. Предприятията продължават да страдат от сложни административни процедури, обременителни правителствени наредби и трудно получаване на лицензи.

Болна тема за бизнеса е и достъпът до финансиране. Какви са данните в тази сфера?

- Достъпът на нашите малки и средни фирми до финансиране е изравнен със средното равнище за ЕС. Желанието на банките да предоставят средства на дребния бизнес е спаднало леко, но това е обяснимо, тъй като  стана по-трудно да се получават публични гаранции, а рисковият капитал остана ограничен. Българските малки предприятия изостават изключително много в достъпа си до алтернативно финансиране и най-вече до груповото финансиране (crowdfunding), което още не е популярно у нас и липсва каквато и да е информация и дейност. Според Европейската комисия през 2026-а това ще е основният начин за финансиране. Показателно е, че за 2015 г. азиатският пазар е генерирал 95 млрд. евро годишен оборот от crowdfunding, САЩ – 34 млрд. евро, а ЕС  - само 4.3 млрд. евро. Какво да говорим за България?

Кой е най-ефективният начин да се помогне на малките предприятия?

- Част от рецептата е да гледаме какво прави Южна Корея и да схванем смисъла, за да го приложим и у нас - иновативни продукти, които да бъдат насочени към външния пазар.

Всичко хубаво, но откъде ще дойдат парите?

- Сега съществува много слаба информираност за евросредствата, които се отпускат и управляват от Еврокомисията и от Европейския съюз. Програмите са общо 450, като 192 са насочени именно към малките и средните фирми. Под 10% от българския бизнес знае и се възползва от тези безвъзмездни помощи. По "Инструмент за МПС" на програмата "Хоризонт 2020" фирмите биха могли да получат грантове до 2.5 млн. евро на проект. Само че това почти никой не го знае. Има и други програми – например "Бърз път към иновациите", по която може да се получат до 3 млн. евро. Съветвам компаниите да кандидатстват, защото ако не обърнем внимание на иновативността, скоро ще сме вън от световния пазар. Ние сме най-бедната държава в ЕС, с много слаба покупателна способност. Без иновации българският бизнес се закопава сам. За внедряването на иновации японците заделят 14% от своя БВП, докато Европа – 4%, а България – под един процент. В случая обаче критиката не бива да е само към държавата, а и към бизнеса. Той трябва да е модерен, да е съвместим с останалите.

Нали оперативните програми съдействат за тази модернизация?

- Вярно, сега нашият бизнес има най-модерните машини в Евросъюза, защото най-късно влезе в него и съответно най-късно започна да използва и еврофондовете. Но като нямаш пазари, какво правиш? Тези  машини могат да произвеждат продукция, но тя няма къде да се продаде! Това ще бъде най-големият проблем след 2020-а - техниката ще остарее и тогава фирмите ще се изправят пред голям проблем и дори ще бъдат застрашени от фалити. 

Българското председателство на ЕС наближава. Може ли малкият и средният бизнес у нас да се възползва от месеците, в които София ще е център на Европа?

- Обръщам се към всички представители на малкия и средния бизнес с апел да бъдат по-активни, тъй като наистина ще могат да се възползват от това време. Сега е момента бизнесът да постави своите въпроси, искания, предложения. Но и да иска отговорност за поетите ангажименти, които съм убеден, че ще се изпълнят от властите. Обединени бизнес клубове организира едно от бизнес събитията на годината - на 16 ноември в хотел "Хилтън". Към форума има огромен интерес от представителите на българския и европейския политически и бизнес елит. Един от акцентите е да намерим външни пазари и достъп до фондовете, които се финансират директно от Брюксел. Надявам се, че българските компании ще успеят да излязат на международните пазари в консорциуми с фирми от други държави членки на общността. Това е изключително модерно в момента – обединяване на усилията на компании на интернационално ниво. Убеден съм, че подобни партньорства са шанс България да усвои допълнително около 10 млрд. евро до 2020 година.

 

 


В Сдружение за подпомагане на малкия и средния бизнес - Обединени бизнес клубове членуват около 1500 малки и средни предприятия от различни сектори на икономиката. То е част от най-голямата бизнес организация в Европа - European Small Business Alliance (ESBA), която представлява интересите на повече от 1.2 милиона фирми от 35 страни.


Facebook logo
Бъдете с нас и във