Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Без "бели петна" по картата на България

Основната цел на държавата и местната власт е да подобряваме живота на хората и те да се чувстват добре не само в столицата и големите градове, но и във всяко кътче на страната. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова при участието си във встъпителната конференция за общински мандат 2019-2023 г. на Националното сдружение на общините в Република България, което отбеляза 23 години от създаването си.

Наред с провеждането на балансирана регионална политика, основна задача пред  МРРБ е изграждането на добра пътна инфраструктура, която да отговаря на съвременните условия, съобщават от пресцентъра на министерството. В тази връзка министър Аврамова посочва като пример развитието на София, което е немислимо без Северната скоростна тангента, както и на Северна и Северозападна  България - без автомагистрала "Хемус" и модернизацията на пътя Видин - Ботевград. "Тези проекти са сред нашите основни приоритети. Реализирайки ги, ще подобрим свързаността между отделните населени места, което ще е предпоставка за намаляване на регионалните различия", казва Аврамова.

Друг важен инструмент за подобряване на жизнената среда в страната са инвестициите по Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020 г.". В момента с ресурс от 1.6 млрд. лв. се обновяват 39 големи и средни български града. Без това финансиране, общините трябваше да реализират тези проекти със собствени сили и средства. С близо 370 млн. лв. по ОПРР 2014-2020 бяха създадени три Фонда за градско развитие, които заедно с привлечените средства управляват около 600 млн. лв. и в момента общините могат да получат нисколихвени кредити и банкови гаранции от Фонда на фондовете за подобряване на градската среда, както и за проекти в сферата на туризма и културното наследство. Заедно с бизнеса те могат да участват и в създаване на нови икономически зони, които ще генерират работни места и растеж.

Министър Аврамов отбеляза, че в новата програма за развитие на регионите, която ще разполага с приблизителен ресурс от около 3 млрд. лв., подходът ще бъде сменен. Проектите ще бъдат фокусирани не върху отделни общини, а върху нуждите и спецификите на всяка област и оползотворяването на нейните ресурси. Така най-сетне ще се избегнат т. нар. бели петна и финансирането ще може да достига и до най-малките населени места. Ще се подкрепя развитието на районите на база спецификите и потенциалите за развитие на конкретните територии без значение на административно-териториалните граници. Важно е всеки регион да се обедини около няколко ключови приоритета. Ще бъдат подкрепени такива проекти, които се генерират на принципа отдолу-нагоре - отчитат нуждите на хората по места и с изпълнението си биха решили проблеми на по-голяма част от региона.  В тази посока са и подготвените промени в Закона за регионалното развитие, където се предвижда въвеждането на нов подход в политиката за управление на регионите, целяща намаляване дисбаланса между регионите и увеличаване функциите и правомощията на Регионалните съвети за развитие.  

Министър Аврамова подчерта необходимостта от изработването на специален Закон за водоснабдяването и канализацията. Целта е обединяване в общ нормативен акт на уредбата относно собственост, стопанисване, експлоатация и поддръжка на ВиК системите и съоръженията, предоставяне и регулиране на ВиК услуги, планиране и финансиране на инвестиции във ВиК инфраструктура. 

Правителството е взело решения за определени суми, които МРРБ може да поеме като ангажимент за изпълнение на договори. Реалните средства, които Министерският съвет отпусна, са 483 млн. лв. за изграждане на участъка на АМ "Хемус" от Велико Търново до Буховци с дължина близо 89 километра. Това е последният участък от АМ "Хемус", който не е обезпечен със средства и не е включен в миналогодишния транш, който е осигурен по специална сметка на МРРБ  за участъка от Боаза до Велико Търново. Средствата представляват реално първият транш за строителство на отсечката, като в следващите години - между  2020 и 2022 г. правителството трябва да допълни сумата с нови постановления до достигане на сумата от 1.380 млрд. лева. Това са средства  от държавния бюджет.   

Близо 280 млн. лв. се отпускат от  държавния бюджет на министерството, респективно на АПИ,  за изграждане и разплащане на обекти от републиканската пътна мрежа - единият от участъците на АМ "Европа", тунел "Витиня" и други.

Facebook logo
Бъдете с нас и във