Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК НА ЕВРОФОНДОВЕТЕ

Голяма част от парите на европейските данъкоплатци, които влизат у нас под формата на различни програми, изтичат през широките пръсти на българската администрация. Подобно заключение едва ли вече може да изненада някого. За зла беда неефективното усвояване на европарите (т.е тяхното пилеене) не убягна и от погледа на Брюксел. Във вторник (20 юни) Сметната палата на Евросъюза представи пред депутатите от Европарламента неособено приятен за страната ни доклад за изпълнението на програма ФАР. В анализа си одиторите дават ясно да се разбере, че немалки суми, отпуснати по подписваните между правителството в София и Еврокомисията меморандуми по ФАР в периода 2000-2004 г., са потънали в черна дупка. Упреците за неефективно усвояване на парите от България са подкрепени с няколко фрапантни примери за безхаберно управление на проектите.
Сред тях са липсващата информационна система на прокуратурата, за която поне на хартия са похарчени 1.8 млн. евро, скъпите високопроходими джипове, които стоят в гаража на Гранична полиция , както и избухналият преди години корупционен скандал около изграждането на бизнес инкубатори в шест български общини. Впрочем тези критики направо бледнеят пред думите на комисаря по разширяването на ЕС Оли Рен, изречени при визитата му в София през есента на миналата година. Тогава финландецът, участвал в антикорупционен форум в резиденция Бояна, обяви, че от началото на 90-те години на миналия век досега България е получила на 250 млн. евро за борба с подкупите и организираната престъпност, но ефектът е нулев.
Извън шеговития тон на финансовия министър Пламен Орешарски, че при толкова много проекти с европейско финансиране все ще има два-три провалени, одитният доклад на Сметната палата на общността би трябвало да е сериозно предупреждение за администрацията ни. Все пак до този момент се считаше, че прилагането на ФАР у нас е сравнително успешно. Повод за подобни изводи даваха сравнително високият процент на сключени договори и средствата платени на изпълнителите.
На този фон не е за мислене какво ли би станало, когато Евросъюзът тръгне да ни проверява по САПАРД. Както в. БАНКЕРЪ вече неколкократно писа, през 2004 г. Комисията в Брюксел врътна кранчето на субсидиите за фермерите. Причината бе повече от тривиална - бюрократични неуредици в отношенията между служителите на земеделското и финансовото министерство. Така във въздуха увисна изплащането на над 64 млн. лв. по цели 269 земеделски проекта, за които имаше перфектно сключени сделки. Малка утеха е, че в края миналата година Министерският съвет взе решение проблемните помощи да бъдат изплатени от хазната в очакване ЕС евентуално да покрие направените разходи. По данни на Земеделското ведомство към днешна дата бюджетът е обезщетил 53 от общо 269 пострадали стопани. В най-скоро време пък трябва да приключи възложеният на компанията Делойт енд Туш - България, втори одит на дейността на ДФ Земеделие. От заключенията на проверката до голяма степен ще зависи и дали Еврокомисията ще реши да ни лиши от част от иначе предвидените за България пари по САПАРД.
Тези финансови неуредици съвсем не са единственият проблем пред усвояването на агропарите. Няма разкрития за злоупотреби със средства по програмата. Опит за раздвижване на духовете направи министърът на вътрешните работи Румен Петков в началото на май тази година. Тогава той обяви, че подопечните му служители започват да нищят далаверите с европари. Приблизително по същото време депутатът от ОДС Яне Янев извади един списък с близки до ДПС фирми, и друг - със свързани помежду си юридически лица, чиито проекти печелят безпроблемно финансиране по САПАРД. Председателят на Комисията за конфискация на престъпното имущество Стоян Кушлев пък се похвалим,че ръководената от него структура разследва престъпни групировки, които изкупуват на едро замеделски терени, за да кандидатстват за агросубсидии. Отново шум има в приетите неотдавна поправки в Наказателния кодекс, като се предвиждат сериозни наказания за източване на пари от еврофондовете, но засега липсват присъди.
По отношение на третата голяма предприсъединителна програма - ИСПА, нещата не стоят чак толкова криминално. Там обаче закъснението на строителството на големите инфраструктурни проекти, като втория мост на Дунав при Видин-Калафат, електрификацията на ЖП линията Пловдив-Свиленград и злополучния ремонт на летище София, е толкова голямо, че никой не се наема да прогнозира кога ще завършат.
Мнозина вероятно ще си помислят, че колкото и нерадостно да е положението с усвояването на средствата по ФАР, ИСПА и САПАРД, по-важно е да не правим издънки с употребата на еврофондовете след 2007 година. Оттогава, поне на хартия, към България трябва да потече щедрата финансова благодат в размер на 11.1 млрд. лв. от Структурните фондове. На практика положението е малко по-различно. При сложната схема на разплащания, която прилага Брюксел, през първите години от членството си парите в наличност, на които България ще може да разчита, са преди всичко договорените през тази година (т.е преди присъединяването) средства по трите предприсъединителни програми. За да бъдат те наистина отпуснати обаче, е нужно сега действащите у нас шест изпълнителни агенции за управление на европарите да получат специална акредитация. Очакваше се Еврокомисията да им даде своята благословия в средата на тази година, но Брюксел отложи решението си за следващия декември. Не е чудно, при положение че парите на европейците потъват у нас като в Бермудски триъгълник.

Facebook logo
Бъдете с нас и във