Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЕЛИ ПЕТНА В ПРОЕКТА БУРГАС - АЛЕКСАНДРУПОЛИС

Тристранната среща между руския президент Владимир Путин, българския Георги Първанов и гръцкия министър-председател Костас Караманлис на 4 септември в Атина за пореден път доказа, че освен много пари в нефта има и много политика. В гръцката столица Путин дипломатично заяви, че Русия изобщо не поставя някакви твърди условия, а само иска проектите от подобен вид с традиционните партньори да бъдат реализирани. Веднага след това той предупреди, че ако решенията по нефтопровода Бургас - Александруполис и занапред се затягат, може да се изгуби изгодата както в икономически, така и в политически план. За правителствата в София и Атина остана въпросът кое е по-изгодно - да бъдат приети исканията на Москва и планираният още от 1992 г. нефтопровод да стане факт, или двете балкански страни да продължат да упорстват и да отстояват докрай своите интереси около съоръжението?
Проектът предвижда строителството на тръба от Бургас до Александруполис за транспортиране на руски нефт, който ще се доставя от руския порт Новоросийск до българското пристанище чрез танкери. Нефтопроводът с дължина 277 км и капацитет от 35 до 50 млн. тона ще позволи руският суров петрол да достигне до пазарите в Европа, заобикаляйки претоварените турски проливи Босфора и Дарданелите. Приблизителната му стойност ще е 783 млн. евро.
Официалните коментари след тристранната среща сякаш изцяло подкрепят идеята на Москва за бързо изграждане на трасето. По думите на гръцкия премиер
вече нищо не може да попречи за реализирането на проекта
В Атина е договорен график за по-нататъшните дейности, който позволява с оптимизъм да се гледа на изпълнението на плановете и осъществяването на уточнените конкретни ангажименти, смята Костас Караманлис. Освен това според него строителството на нефтопровода Бургас - Александруполис ще даде възможност на страните-участнички да влияят на европейската енергийна политика.
Надявам се, че сроковете, които уточнихме за реализацията на проекта, ще бъдат спазени - каза и Владимир Путин. - Едно е страните само да обсъждат решаването на общоевропейските енергийни проблеми, а съвсем друго да имат на своя територия инфраструктурни обекти, енергийни хранилища, терминали..., да имат възможност да получават транзитни такси. Путин не пропусна да отбележи и че най-важното при Бургас - Александруполис е всеки да осъзнае своите национални интереси и да се бори за тяхното постигане.
Президентът Георги Първанов не формулира българския национален интерес, затова пък изненадващо предложи да се разшири броят на участниците в начинанието. Той е на мнение също така, че новият нефтопровод ще позволи да се диверсифицират доставките на енергоресурси и че нашата конкурентна цена е гаранция за безопасността в стратегически план, която може да бъде осигурена през следващите 20-30 години.
Разбира се, изявленията на ръководителите на трите държави засега са по-скоро израз единствено на добри намерения. Потвърждава го и фактът, че в Декларацията за сътрудничество в областта на енергетиката, подписана в Атина, на петролопровода е посветено само едно изречение, и то твърде декларативно. Страните се ангажират да ускорят процедурите, необходими за създаването на международна проектна компания, и да подпишат до края на годината междуправителствено споразумение за поддръжка на строителството на нефтопровода, пише в документа. В него няма и дума как точно ще бъдат защитени интересите на всяка от страните, а и конкретно на Москва това, изглежда, изобщо не й е необходимо.
Русия се нуждае от допълнителни експортни маршрути
обясни часове преди срещата на високо равнище в гръцката столица Сергей Богданчиков, президент на Роснефт (един от основните участници в проекта). С помощта на гръцкия дълбоководен порт в Александруполис тя ще получи повече възможности за износ на нефт за Западна Европа и Америка. Нещо повече - Русия трябва да побърза да си осигури алтернативен на Босфора път, за да избегне транспортната си зависимост от Турция. Защото с нарастването на количествата петрол добити от района на Каспийско море, неговият излаз до световните пазари става все по-проблематичен. Нефтопроводът от азербайджанската столица Баку до дълбоководното средиземноморско турско пристанище Джейхан вече е реалност. По него обаче се транспортира нефтът от южната част на Каспийско море (главно азербайджански), както и от казахстанските находища. Руският каспийски нефт достига само до акваторията на Черно море, където към него се прибавят и други количества, превозвани по тръбата Броди - Одеса. В същото време преминаването на петролните танкери през Босфора и Дарданелите става все по-проблематично. И по-скъпо. По официални съобщения през 2005 г. руските петролни компании са загубили от престоя на танкерите край турските проливи над 400 млн. долара. Затова за Москва е от особена важност да си гарантира сигурни нефтени маршрути. Един от вариантите е да използва тръбата от Баку до Джейхан, за което през август бяха направени първите сондажи. Но този вариант не е особено благоприятен за руснаците. Тръбопроводът официално се води американски, а и транзитните условия са твърде тежки заради високите такси и необходимостта руската суровина да бъде доставена до Баку.
Според Владимир Милов от руския Институт по енергийна политика Турция е станала мощна транзитна страна на нефт и газ и започва да се държи доста рязко. Не без значение е и новият петролен проект на Анкара за нефтопровод - от черноморското пристанище Самсун отново до Джейхан, като плановете са строителството му да започне през пролетта на 2007-а и да завърши през 2009 година. Така че много скоро Турция може да придобие пълния контрол върху експорта на нефт и от Каспийския, и от Черноморския регион. Тогава Москва ще загуби не само политическото си влияние над района на Каспийско море и Казахстан, но и ще се лиши от икономическите изгоди от транзита на нефт, предупреждава Валерий Нестеров от руската инвестиционна компания Тройка Диалог.
Кой байпас на Босфора е най-изгоден за Кремъл?
В момента отговорът на този въпрос изглежда доста лесен. Двете турски трасета до Джейхан отпадат по чисто политически причини. С това вариантите за заобикаляне на Босфора остават три: от Одеса до Броди и оттам до полския град Плотцк, от румънския град Констанца до италианското пристанище Триест и двете трасета от Бургас до Александруполис и от Бургас до албанския порт Вльора. Пределно ясно е, че руснаците няма да подкрепят украинското направление, и то не само заради политическите противоречия с украинските власти, но и защото за тях е много по-изгодно да транспортират петрола си до Одеса по изградения вече петролопровод. Така че най-вероятно той ще продължи да работи в реверсивен режим. Тръбата от Констанца пък е по-скоро вътрешна. Основното й предназначение е да захранва с нефт петте рафинерии между Констанца и Триест и дори капацитетът й да бъде увеличен, до италианското пристанище ще достигнат ограничени количества. А точно износът е важен за руските петролни компании, и то най-вече за Западна Европа и отвъд Океана, който се осъществява с големи танкери. Такава възможност дава преди всичко българското трасе до Вльора. Проектът обаче, собственост на американската компания АМБО, се подкрепя от Вашингтон и за Москва е пределно ясно, че не би могла да овладее контрола върху този нефтопровод. Независимо от това, според осведомени източници, представители на мощни руски петролни компании вече водят конфиденциални разговори с АМБО. Колкото до трасето Бургас - Александруполис, то като че ли изцяло обслужва руските нефтени интереси. Още повече ако властите в Кремъл успеят да извоюват преференциални условия за своите фирми.
Кога да бъде построена руската тръба до Александруполис?
На пръв поглед изграждането й би трябвало да започне веднага, тъй като цената на петрола скочи главоломно и годишно Русия печели милиарди от износа му. Но в Атина шефът на Роснефт Сергей Богданчиков отбеляза, че строителството на Бургас - Александруполис може да тръгне през 2009 година. Нелогичното на пръв поглед отлагане има съвсем прозаично обяснение. В периода 2011-2012-а се очаква значително увеличение на добивите не само от руската част на Каспийско море, но и от всички северни находища в акваторията му. Голяма част от този нефт (главно от Азербайджан и Казахстан) ще достига до световните пазари по изградената вече тръба Баку - Джейхан и по другия турски тръбопровод Самсун - Джейхан, който ще е готов през 2009-а. Русия ще изнася част от своя нефт по тръбата до Китай, чието строителство вече започна. Пътищата за останалите количества обаче ще са проблемни, след като тогава най-вероятно и Босфорът вече ще е напълно запушен. Затова към 2011 г. Москва ще има нужда от алтернативен вариант за износ и засега този вариант е Бургас - Александруполис.
Естествено е при тази ситуация да се запитаме защо руснаците настояват договореностите за тръбата да бъдат постигнати колкото се може по-скоро - до края на 2006 година? Причината е, че те могат да договорят по-изгодни условия за своите фирми именно днес, преди нефтено-транспортната им зависимост от Турция да е станала очевидна. Става дума и за състава на бъдещата инвестиционна компания, и за разпределението на дяловете в нея, и за начините на финансиране и експлоатация на съоръжението... Ясното засега е, че
контролният пакет акции ще остане в руски компании
- Роснефт, Газпром, Газпромнефт (бившата Сибнефт), както и консорциума ТНК- БР (Тюменска нефтена компания-Бритиш Петролеум), за който на 4 септември се появи информация, че ще бъде сменен като координатор на проекта, тъй като е оператор на конкурентния тръбопровод Баку-Тбилиси-Джейхан. Играчите от гръцка страна са консорциумът Траки, в който участват държавната компания Хеленик петролиум и частното дружество Копелузу, а от българска - Проектна компания Нефтопровод Бургас- Александруполис-БГ АД, в която влизат частната Универсален терминал Бургас и Булгаргаз.
Едва ли е от голямо значение дали Русия ще държи 51% от акциите на бъдещата петролна компания (колкото е посочено в подписания през 2005 г. междуправителствен меморандум), или делът й ще се увеличи на 90% (каквито са неофициалните искания на някои от руски петролни фирми). Така или иначе, България ще остане с миноритарен дял, което потвърди и министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ден след срещата в Атина. На този етап решението на българското правителство предвижда 33% наше участие, но то може да бъде редуцирано до 24.5%, т.е. 49% общо участие на България и Гърция. Разпределението на дяловете ще стане преди подписването на междуправителственото споразумение, като разговорите за уточняване на параметрите щели да започнат през следващата седмица, обясни Гагаузов.
Според строителния министър страната ни не може да си позволи да поеме инвестиции, равни на дялово участие от 33 на сто в проекта, а и международната практика била вложенията в нефтопроводите да се правят от фирмите доставчици. Ако си представим, че ние имаме 50% собственост на петролопровода и в един момент по него спре да тече нефт, това означава, че сме инвестирали в нещо, което никога няма да можем да си върнем като инвестиция, изтъкна Асен Гагаузов. Колегата му, отговарящ за икономиката и енергетиката, Румен Овчаров не уточни дали руснаците настояват за по-голям дял, но каза, че философията и концепцията, която поддържаме, е, че става дума за тристранен тръбопровод, който изисква значително по-балансирано участие в него. Овчаров припомни, че има правителствено решение за възможно намаляване на дела ни до 24.5%, но не по-малко.
Всъщност, от обясненията на двамата министри стана ясно, че
единствените дивиденти за България ще са политическите
С реализацията на проекта Бургас-Александруполис няма да постигнем диверсификация на нефтените доставки, каквато е една от основните екстри за всички транзитни страни. Просто защото единствената у нас рафинерия в Бургас е собственост на руската Лукойл. Според министър Гагаузов сред облагите, които може да получим, са сигурността за период от 20-30 години, тъй като нефтопроводи се строят в стабилни във военно отношение райони. Строителният ни министър обаче пропуска да отчете, че военната ни сигурност вече е гарантирана от членството ни в НАТО, а след приемането ни в Евросъюза и превръщането на границите ни във външни за общността тази сигурност ще се увеличи многократно.
Въпросът не се свежда само до процентното участие и до финансовите постъпления, смята Гагаузов. По-важно било в случая България да влезе сред големите в разпределението на петрола и да покаже, че може да привлича инвестиции в енергетиката, което пък щяло да помогне за превръщането й в енергиен център на Балканите. Румен Овчаров също акцентира върху това, че след като започне да транзитира сериозни количества гориво, държавата ни ще се превърне в обект на по-специално политическо внимание. Малката подробност е, че при преминаването през наша територия на руска петролна тръба единственото политическо внимание, което ще ни бъде оказано, ще е от властите в Москва. А колкото до Европейския съюз, към който ще се присъединим след броени месеци, и до официален Вашингтон те едва ли ще са очаровани от
отстъпчивостта ни пред руския натиск
Икономическата изгода не е чак толкова голяма и колкото и да е процентното участие на България, тук няма да потече река от пари, признава самият Асен Гагаузов. Което означава, че страната ни вече е приела условията за данъчни и транзитни облекчения, за които руснаците настояват повече от година. Исканията са петролните танкери да бъдат освободени от данъци и такси на пристанището в Бургас, да няма мита и такси за внесеното у нас инвестиционно оборудване, както и ДДС за всички икономически и строителни дейности по трасето. Москва настоява още компанията, експлоатираща транзитното съоръжение, да бъде регистрирана в офшорна зона, така че няма да получим и стотинка и от корпоративен данък например. Сред руските стремежи е и до тръбата да не бъдат допускани други оператори, а какъв нефт ще се транспортира по нея, да решава само смесената руско-българо-гръцка компания, в която контролният пакет ще държат руснаците. Това предполага няколко негативни ефекта: руски монопол върху българо-гръцкия петролопровод и ако Русия не успее (или не иска) да покрие пълния му капацитет от 35 млн. т годишно, България и Гърция
няма да получат и дължимите транзитни такси
Тъкмо това е другият голям проблем на трасето Бургас - Александруполис. За да бъде то рентабилно, превозът на петрола от Новоросийск през бъдещото съоръжение до Средиземно море трябва да струва приблизително толкова, колкото преминаването му през Босфора. Такова е и едно от условията на Москва за реализирането на проекта. Но претоварването на суровината в Бургас и в Александруполис никак няма да е евтино (дори и при отпадането на пристанищните такси). Ако към това прибавим парите, които ще събира операторът на тръбопровода за неговата експлоатация и поддръжка, както и неговата печалба, транзитните такси за България и Гърция ще са чисто символични. Тоест доста по-малки от тези, които годишно получават Азербайджан (31 млн. долара), Грузия (26 млн. долара) и Турция (48 млн. долара) от нефтопровода Баку - Тбилиси - Джейхан.
Посочените обстоятелства накараха някои наблюдатели у нас да определят нефтения проект като твърде неизгоден за София. Броени часове след срещата в Атина пък медиите в Москва обявиха, че около Бургас - Александруполис има доста бели петна. Президентът на руския Институт по енергийна политика Владимир Милов напомни, че липсва каквато и да е определеност за източниците за финансиране за нефтопровода, както и за изплащането на вложените инвестиции. Ако строителството бъде субсидирано, ще могат да се получат приемливи тарифи и тогава е възможно тръбата да бъде използвана, смята Милов. В противен случай
нефт за петролопровода няма да се намери
Политическа воля за реализирането на проекта има, но голямата трудност е количеството нефт, което може да бъде осигурено за него, констатира и Валентин Кунев, директор на българската Балканска черноморска петролна асоциация.
Абсолютно сме уверени, че ще успеем да напълним тръбата, опроверга скептиците шефът на Роснефт Сергей Богданчиков. Същевременно той даде да се разбере, че за осигуряването на необходимите количества суров петрол компанията му, както и досега, ще продължава да разчита на американските нефтени фирми и главно на Шеврон. На 31 август обаче президентът на руското представителство на нефтогазовата корпорация Ян Мак Доналд заяви, че за Шеврон няма никакъв смисъл да участва в проекта за Бургас - Александруполис, ако нефтопроводът на Каспийския тръбопроводен консорциум (от северната част на Каспийско море до руския черноморски порт Новоросийск) продължи да работи с текущата си мощност. Тогава за щатската компания ще е по-изгодно да транспортира своя нефт по изградения вече тръбопровод Баку-Тбилиси-Джейхан, в който чрез Юнокал притежава 8.9%, както и по тръбата от Самсун до Джейхан. Шеврон притежава 50% от най-голямото казахстанско петролно находище Тенгиз, от което в момента годишно се добиват по 13 млн. тона, но през 2008-а добивът ще нарасне поне на 26 млн. тона.
Споровете около разширяването на трасето на Каспийския тръбопроводен консорциум се водят повече от три години. Участниците в обединението неведнъж заявяваха, че сегашният му капацитет от 32 млн. тона нефт годишно вече не стига. Но Русия, която държи 24% от акциите на консорциума, нееднократно блокира предложенията за разширяването на тръбата до 67 млн. тона, мотивирайки се с това, че установените тарифи за транспорт на нефта не позволяват да се получи печалба от експлоатацията на съдържанието. Все пак, както става в голямата нефтена политика, най-вероятно е Русия и Шеврон да съумеят да се договорят. Американската фирма е силно заинтересована от руските петролни проекти и най-вече от усвояването на Штокмановското находище, което пък може да даде на Москва силни козове при бъдещите преговори за напълването на петролопровода Бургас - Александруполис.
Увеличаването на броя на участниците е единственият шанс
за безрисковата реализация на проекта, изтъкват експерти. Ако в него се включат и западни компании, руснаците ще загубят контрола си и нефтопроводът ще се превърне в чисто икономическа инвестиция, от която ще спечелят всички. Затова навярно българският президент Георги Първанов изненадващо обяви в Атина, че броят на участниците в начинанието трябва да се увеличи. В София пък строителният министър Асен Гагаузов поясни, че проектът бил отворен и в него е възможно да участват не само фирми от руска, гръцка и българска страна, но и английски и американски компании, като преговорите за това тепърва предстоели. Според осведомени източници вече се правят сондажи към трасето да се привлече и Казахстан, което не само ще облекчи финансово останалите партньори, но и ще помогне за осигуряването на нефта.
Ако след повече от 14-годишни безплодни обсъждания, ялови меморандуми и споразумения българските политици и дипломати успеят в тези си усилия, проектът за нефтопровода Бургас - Александруполис може най-сетне не само да тръгне, а и да е печеливш за България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във