Банкеръ Daily

Управление и бизнес

БДЖ предпочете товарите за сметка на пътниците

„Холдинг БДЖ“ вече ухажва превозите на товари за сметка на пътниците, които и без това от година на година намаляват все повече и повече. Това е изводът от една прелюбопитна информация, която научи „БАНКЕРЪ“. Става въпрос за това, че „БДЖ – Пътнически превози“ (БДЖ-ПП) е предоставило на „БДЖ-Товарни превози“ (БДЖ-ТП) четири локомотива за „временно ползване“ - три "Шкода" и един румънски дизел серия 55. Информацията е повече от изненадваща, защото БДЖ-ПП от години изпитва остра нужда от локомотиви и поради тази причина не само драстично оряза Графика за движение на влаковете, но и почти всеки ден отменя пътнически композиции.

 

Вярно е, че положението малко се подобри от миналата седмица, когато пристигнаха и последните 4 нови локомотива, но не до такава степен, че дружеството да започне да предлага старите си машини на държавния карго превозвач. А доказателство за това е и фактът, че БДЖ-ПП подписа анекс към договора за закупуване на 10 локомотива „Сименс Смартрон“, според който ще получи още 5 нови машини

От една страна, ако тези 10 локомотива, за които първоначално беше обявена поръчката, са били достатъчни, защо трябваше да се харчат още 27.2 млн. лв. за нови 5 машини? От друга страна, ако пътническото БДЖ изпитва хроничен глад за локомотиви и поради тази причина непрекъснато публикува информация

за отменени влакове,

защото няма с какво да тегли вагоните, откъде накъде ще предоставя електровози на държавния  карго превозвач? 

От централата на компанията обясниха, първо - че между двата превозвача съществувало традиционно споразумение за взаимно подпомагане с локомотиви, и второ - че електровозите били предоставяни на БДЖ-ТП само в малките часове на денонощието, когато се движат много малко пътнически влакове.

Приемаме, че всичко това е така, но с едно наум. Просто, защото БДЖ-ПП е предоставило на БДЖ-ТП четирите локомотива с едномесечно закъснение и в момента няма сила, която да свали междуфирменото напрежение до поносими нива.  

За крещящата нужда на БДЖ-ПП от

нови и здрави вагони и локомотиви

говорят още няколко факта.

Първият от тях е, че след парламентарните избори дружеството прекрати най-голямата си обществена поръчка - за доставка на 16 нови електромотрисни влака за средни разстояния, чиято стойност бе близо 247 млн. лв. без ДДС.

Вторият факт е, че преди това – поради лош избор на фалшив доставчик, бе провалена друга процедура – за наемане на 5 плюс 5 локомотива за три години.

И накрая - за да закърпи положението поне за следващите няколко години, БДЖ-ПП подписа два доста скъпи договора - за ремонт и поддръжка на 46 мотриси „Сименс Дезиро“ и за ремонт на част от старите електровози „Шкода“.

Тези дни, покрай обсъжданията, скандалите и притесненията около бъдещето на Плана за възстановяване и устойчивост, лъсна поредното доказателство, че БДЖ-ПП е почти в състояние на будна кома. Оказа се, че в последния вариант на документа е включен и проект за закупуване на "енергийно ефективен и комфортен подвижен жп състав“. Или казано по друг начин - Брюксел трябва да ни даде пари, за да си купим

20 чисто нови електромотрисни влака

за дълги разстояния

В плана са фиксирани и параметрите на електричките. Всяка мотриса да е с „минимум 280 места и с повишен комфорт за пътниците, със секции с първа и втора класа и специално съобразени с необходимостта на трудноподвижните лица места и санитарни помещения, детски колички и велосипеди, видеонаблюзение, WI-FI и възможност за кетъринг зона“. И още - освен че трябва да са енергийно ефективни, мотрисите трябва да имат и акумулаторни батерии, които - в случай на нужда - ще им позволят да пропътуват до 50 километра. .

Планира се мотрисите да се движат само по трите модернизирани жп линии:

- София – Пловдив – Бургас (448 км);

- София – Пловдив – Свиленград (297 км) и

- София – Пловдив – Карнобат – Варна (545 км).

Индикативната стойност на проекта е 312.1 млн. лв. без ДДС: 70% европейско финансиране, 30% национално съфинансиране.

Странно, но въпреки тоталната нищета и разруха, в която тъне от години, БДЖ-ПП няма абсолютно никакво притеснение за парите, с които оперира. На първо място дружеството

получава огромна държавна субсидия

която - поради крещящото намаляване на превозените пътници през последните години - вече е над 80% от всичките му приходи. Жепейското нахалство обаче граници няма. Едно, защото субсидията за 2021 г. е увеличена с 15 млн. лв. и вече 190 милиона. И второ - защото в тазгодишния бюджет е заложен капиталов трансфер в размер на още 109 млн. лева. А като прибавим тук още 50 млн. лв. от продажби на билети, какво се получава?  Жп храненикът ще похарчи близо 350 млн. лв., за да лангърка из милата ни татковина празните си стари и мръсни влакове.

Но и това не е всичко, защото ръководството на БДЖ-ПП от край време има лошия навик хем да увеличава държавната субсидия, хем да съкращава експлоатационните си разходи. Номерът е елементарен.

Всяка година ръководството пуска от средата на декември нов График за движение на влаковете (ГДВ), съгласуван и договорен с общините. След което

започва да намалява броя на влаковете

и да пести от разходи за електроенергия, инфраструктурни такси, заплати, командировки за влаковите бригади и т.н. 

Така например, след като публично се похвали какъв прекрасен График за движение на влаковете ще си имаме от 13 декември 2020 г. - заради няколко нови локомотива, от 1 януари 2021 г. ръководството на БДЖ-ПП тихомълком спря 32 влака. Уж временно - до 31 януари, но впоследствие бая трайно - до 30 юни.

Е, шефовете на компанията се опитаха да обяснят, че ще компенсират несгодите с други 10 влака, но откъдето и да я погледнем, сметката не излиза: получаваш държавна субсидия за 32 влака, спираш от движение  22 от тях и... не връщаш никакви пари в хазната. Тъкмо обратното - трупаш нови и нови дългове (които бяха стигнали около 850 млн. лв.) и които после пак ние - данъкоплатците, връщаме.

И накрая - няколко думи за безпардонното

прекрояване на българската БДЖ-карта.

Всички си спомняме масовите протести в неголеми градчета като Чирпан и Павликени срещу последния График за движение на влаковете. Какво да кажем обаче когато един голям областен център като Русе – пети по население у нас, е оставен почти без директни влакове до столицата?

Навремето най-бързо и най-удобно беше да хванеш експреса „Синият Дунав“ и да кацнеш след 4 часа в столицата. Днес този директен влак го няма. Да, сутрин тренът си тръгва пак по същото време, но... към Стара Загора. И, ако някой иска да продължи до столицата, ще трябва да слезе на Горна Оряховица и да продължи с "бързия" от Варна. 

Картината не е драматична, а тъпа: от 7 директни влака по трасето София - Русе - София на денонощие, днес дестинацията се обслужва от един трен - , Международният бърз влак № 463, който тръгва от Букурещ, спира в Русе към 14.15 часа и "каца" в София тъкмо за вечеря – в 20.10 часа. В обратната посока - същата работа: качваш се на Централна гара в 20.10 ч. и стъпваш на дунавския бряг в 2 часа посред нощ. И какво да правиш в Русе по това време, освен да си зададеш известния въпрос на Чехов "Да се обесиш или да пиеш чай!?" Ако човек чака отговор от шефовете на БДЖ-ПП, най-добре е да пътува с автобус.

Белчо Цанев

Facebook logo
Бъдете с нас и във