Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Балтон за 20.5 млрд. към копче за 3 милиарда

S 250 3907ee58 670e 482d b950 db511b4c21a8

От края на социализма до днес АЕЦ "Белене" възкръсва за четвърти път. Това възкресение заприлича на изваждането на не носена, но вече остаряла дреха, вмирисана на нафталин от дългогодишното си пребиваване в гардероба. Защитниците на ядрената енергетиката обаче веднага ще възразят, че тя отново се превръща в моден шлагер като в онези времена, когато никой не я подлагаше на съмнение.

Правителството реши да внесе в Народното събрание на 18 май документите за отмяна на решението му за спиране на атомния градеж. А ден по-късно енергийният министър Теменужка Петкова официално заяви от телевизионните екрани: "В перспектива се вижда, че ще има нужда от нови базови мощности не само в България, но и в целия регион. Ако ние не използваме това оборудване и активите, които притежаваме на площадката на АЕЦ "Белене" и всички лицензионни документи във връзка с този проект, това означава, че ние ще пропуснем една възможност с разрешаване на въпроса с енергийната ни сигурност".

Според критиците на начинанието заради едно олющено вече копче за близо 3 млрд. лв. ще се шие балтон за 20.5 млрд. по първоначална стойност. Но според привържениците му няма защо да се губят вече разходваните милиарди, още повече че по някои прогнози около 2030 г. се очертава дефицит на тока в региона. Към 2050-а  реакторите на "Козлодуй" ще привършват срока на своя живот и тези базови мощности ще трябва да се заменят с нови. Та затова проектът "Белене” бил необходим.  

Покрай тези спорове все пак би било добре да обърнем внимание на излезлия преди дни мащабен доклад на Световната ядрена асоциация за състоянието на ядрената индустрия през 2017-а. Констатациите в него са категорични - ядрената енергетика е в отстъпление. "Светът вече не се нуждае от изграждане на атомни електроцентрали, за да избегне изменението на климата и със сигурност не спестява пари, когато ги прави”, пишат експертите на тази организация, поставила си иначе за цел да популяризира ядрената енергетиката и да лобира за нейното по-широко приложение. 

Докладът отбелязва, че на фона на десет влезли в експлоатация реактори през 2015-а и 2016-а през миналата 2017-а са отчетени само четири нови реактора, от които три в Китай и един в Пакистан. Показателен е един цитат от увода на документа, обхващаш близо 400 страници текст (без приложенията): "Равносметката е с 12 бройки по-малко от планираното. Годината отбелязва три спрени от експлоатация реактора, четири спрени от строителство нови реактора, два изоставени строежа на централи, банкрут на Westinghouse (най-голямата в света компания в тази област), спасяване от френската държава на AREVA (втората по големина в света), значителен финансов и икономически натиск върху ядрените оператори."

Годишният отчетен доклад на същата тази AREVA  показва, че приходите й от изваждане и утилизиране на спрени реактори вече са по-големи от тези за строителство на нови. Затова и здравата част от дейността й - демонтажът на ядрени блокове, беше отделена от болната - изграждането на такива.

Според Световната ядрена асоциация:

* Глобалното производство на ядрена енергия се е увеличило с 1.4% през 2016-а, което се дължи на 23% увеличение в Китай, въпреки че делът на ядрените централи в производството на електроенергия е спаднал на 10.5% от световното производство. (1996-а е историческият връх - 17.6 процента).

* През първата половина на 2017-а е започнало строителството на реактор в Индия, но в нито една друга част на света.

* Броят на тези в строеж намалява за четвърта поредна година от 68 реактора в края на 2013-а на 53 до средата на 2017-а, от които 20 в Китай.

* Тринадесет държави изграждат нови реактори - строителството на Angra-3 в Бразилия беше изоставено след голям корупционен скандал.

* Закъснели спрямо графика са 37 реактори, от които 19 натрупват допълнителна забава през 2017-а. Китай не е изключение - поне 11 от 20-те блока в процес на изграждане са зад графика.

* Реализирането на осем проекта се е проточило повече от десетилетие, а на три от тях - повече от 30 години.

* След откриването на огромни загуби при ядрените си проекти Toshiba подаде заявление за банкрут на американското си дъщерно дружество Westinghouse.

* AREVA е натрупала загуби от 12.3 млрд. долара през последните шест години. Френското правителство е предоставило спасително финансиране от 5.3 млрд. щ. долара и продължава стратегията за разделяне на компанията и нейното преструктуриране.

* Забелязват се негативизъм и понижаване на стойността на акциите на ядрените компании, както и на кредитния им рейтинг.

* Шест години след началото на катастрофата във Фукушима японското правителство започна да вдига нарежданията за евакуация, за да ограничи скокообразните разходи за компенсации. Новата независима оценка определи разходите за отстраняване на щетите от катастрофата на 444 - 630 млрд. долара (в зависимост от нивото на дезактивация на водата). 

Изразена е и сериозна тревога, че ако се осъществят всички идеи за нови проекти, годишната потребност от уран ще възлезе на 63 000 т, а световното производство е само 50 000 т без изгледи да нарасне.

Любопитното е, че за първи път Световната ядрена асоциация обръща сериозно внимание на възобновяемите източници на енергия и ги сочи като конкурентни и предпочитани пред ядрените. Новите слънчеви централи само в Китай през 2017-а генерират значително по-голяма мощност от всички ядрени реактори, стартирали през същата година в целия свят. В световен мащаб производството на вятърна енергия през 2016-а е нараснало с 16%, на слънчевата енергия - с 30%, а на ядрената енергия - с 1.4 на сто, благодарение на Китай. За 2017 г. обаче и тази държава преориентира своята политика от ядрената енергетика към други източници.

Днес има 31 държави, които експлоатират общо 403 реактора - с 35 по-малко от равносметката преди 15 години. Инсталираните мощности са достигнали връх през 2006-а и в следващите години непрекъснато спадат. Съдейки по анализа на специалистите, амбицията на Франция  да смъкне дела на ядрените си мощности от сегашните 75% (навремето 85%) ще доведе до изваждане от експлоатация на поне една трета от френските 58 реактора.

Колкото до ситуацията с АЕЦ "Белене", в доклада е записано: "През ноември 2015-а българският премиер Бойко Борисов по време на посещение в Китай проведе разговори за потенциално ядрено сътрудничество. Това беше последвано от китайска делегация, която посети "Козлодуй" през декември 2015-а. Беше предложено "Уестингхаус" - преди икономическия му колапс, заедно с държавната енергийна инвестиционна корпорация (китайска - SPIC) да изгради новите реактори в "Koзлодуй".

Нови преговори се проведоха с CNNC (също китайска компания) с министър-председателя в София през декември 2016-а. 

Българското правителство търси също така китайски източници, а именно търговската банка на Китай, за финансиране на завършването на "Белене". Въпреки това с ангажимент, изключващ гаранция за цената на електроенергията, международното финансиране изглежда малко вероятно."

Необходимо е да се отбележи, че миналата година е била определена от Световната ядрена асоциация като ключова и преломна в ядрената енергетика и че фактически е предопределила за десетилетия напред мрачни перспективи пред този сектор, включително  и в разработките на нови типове и конструкции реактори.

В последна сметка от 731 реактора навремето сега в света работят 403. Всеки може да изчисли разликата - 328 са спрени или закрити. Драмата започна още преди трагедията с Чернобил - от 1970 година. От тогава до сега повече от две трети от всички ядрени централи, планирани за строителство, не бяха осъществени. Между 1975-а и 1980-а само в САЩ 63 реактора не влязоха в действие (толкова, колкото работят в момента). Основната причина не е страхът от аварии, а финансите - без държавно субсидиране ядрената енергетика работи на загуби.

При тези числа споровете колко перспективна или не е АЕЦ "Белене" практически като че ли нямат значение. "Дебатът за ядрената енергия беше подобен на разговора за религия. Рядко се основаваше на всички релевантни факти - всяка страна имаше религиозна вяра в тяхната гледна точка, подсилена от каквито и да било ad hoc факти, подкрепящи тяхното мнение”, казва един от капацитетите в тази област С. Давид Фрийман.

 

В света няма нито една АЕЦ, която да произвежда и продава ток без държавни субсидии, в това число и "Козлодуй". Защото маса разходи по нея са извадени извън счетоводството й  в други звена (например ядрените хранилища), за да не оскъпяват тока.

Разходите конкретно за нашата централа за миналата година са 728 млн. лева. При това печалбата достигна внушителните 117.9 млн. лв. на фона на предишната година (само 4.6 млн. лв.). Не е без значение, че в капиталовата структура е отбелязан кредит за 106,189 млн. лева. Отбелязвам го, понеже представяната за толкова печеливша Първа атомна с такива печалби изплаща стойността на строителството си (5 и 6 реактор) десетилетия наред. И себестойността на тока й дори според тази постна сметка (без маса др. разходи) и при десетилетия вече работа е 6.18 стотинки, както показва Справката за технико-икономическите показатели. Над два пъти по-високо от мита за 3-те стотинки. А за новата АЕЦ "Белене", според БАН - най-скромният разчет е за 16 стотинки себестойност според техните таблици, поне 19 стотинки по коректни изчисления според посочените показатели и около 22-24 стотинки с отчитане на всички фактори. В тези стойности не е включено ДДС-то - още една пета част отгоре.

Facebook logo
Бъдете с нас и във