Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БАЛКАНСКИЯТ СИНДРОМ ЗАМЕСТВА ПОЛСКИЯ ВОДОПРОВОДЧИК

Броени месеци преди присъединяването на България и Румъния страните на Евросъюза една след друга показват симптоми на имиграционна треска. Опасенията на Стара Европа от прилив на евтина работна ръка, които съпътстваха целия процес на петото разширяване, сега родиха и новия кошмар за правителствата на двайсет и петте. Демоничният образ на полския водопроводчик, който заплашваше с дъмпинг трудовите пазари на Запад, вече е изместен от друга голяма напаст -
тъмните балкански субекти
Ако се вярва на някои британски вестници, те чакат само да изслушат Одата на радостта на 1 януари следващата година, за да атакуват на талази свободните работни места в по-богатите държави от общността. Единственият вариант това да не се случи, по мнението на редица западни политици, е страните им да приложат заложения в договора ни с 25-те от Люксембург преходен период за свободно движение на работна ръка по схемата 2+3+2. Казано по-просто, идеята е нашите работници да бъдат държани настрана от атрактивния пазар на труда в ЕС поне до 2014 година. Духът бе окончателно изпуснат от бутилката в края на август, когато британският Home Office публикува анализ на притока на работници към Острова от осемте нови членки на Евросъюза (без Кипър и Малта). Оказва се, че за последните две години близо половин милион души от Централна и Източна Европа (при очаквани едва 13 000) са потърсили реализация в страната. При това във въпросната статистика не са включени работещите в строителството и т. нар. самонаети лица (лекари, адвокати, архитекти и други). Тези рекордни за общността цифри се дължат най-вече на факта, че през 2004-а правителството на Тони Блеър реши да приложи принципа на отворените врати за новите от ЕС и не се възползва от правото да въведе ограничения. Този реверанс бе повторен единствено от Ейре и Швеция.
КСега, властите в Лондон прогнозират, че между 60 000 и 140 000 българи и румънци се канят
да щурмуват английските компании
И вътрешният министър Джон Рийд е подложен на масиран натиск да предложи отворените врати да бъдат затръшнати под носа им. Сред най-ревностните привърженици на подобна мярка е министърът на промишлеността и търговията Алистър Дарлинг, който съзря в балканските работници сериозна заплаха за британската икономика. За сметка на това категорично против евентуалните ограничения се обявиха представителите на най-големите корпорации. На 30 август Индипендънт публикува декларация на някои от най-влиятелните работодатели във Великобритания, които чрез групата за натиск Бизнес за нова Европа настояват кабинетът да не спира работниците от двете балкански държави. Окончателното решение ще бъде взето от Блеър и министрите му в началото на декември. Според дипломатически източници обаче няма да е особена изненада, ако те спрат работниците ни поне до 2009 година.
По- благоприятният вариант е
въвеждането на квоти
или либерализирането на режима само в определени сектори, където има недостиг на работна ръка. Иначе още отсега може да се прогнозира, че Ейре ще последва решението на Лондон поради свързаността на двете икономики.
Изненадващо сред страните, които дадоха заявка, че може да въведат трудови рестрикции за българи и румънци, се нареди Унгария. За подобно намерение загатна при неотдавнашното си посещение у нас премиерът Ференц Дюрчани. Съображенията на Будапеща са свързани най-вече с Румъния - по данни на Европейската комисия само през 2005-а унгарските власти са издали трудови визи на 30 939 румънци, което представлява около 80% от работещите в държавата чужденци. Все пак Дюрчани отбеляза, че окончателното решение още не е взето.
Докато в Лондон и Будапеща умуват , в Копенхаген решиха да действат. Малко преди посещението на премиера Андерс Расмунсен в София датското правителство обяви, че
Дания ще се възползва
от правото да въведе ограничения за български и румънски имигранти. Но след срещата с колегата си Сергей Станишев Расмунсен поясни, че всъщност българите и румънците нямало от какво да се притесняват, ако си намерят работодател в неговата страна. По думите му датският режим за издаване на трудови разрешения за гражданите на новите членки на ЕС е един от най-либералните в общността. Дания се отказа също и от въвеждането на ограничителни квоти. Така на практика, ако сънародниците ни успеят да подпишат договор за пълно работно време с датска компания при условия, които не дискриминират местните работници, няма да имат никакви проблеми с местните власти.
По-различна тактика възприе Финландия. Управляващите в Хелзинки прецениха, че няма нищо страшно, ако техните фирми наемат наши специалисти след 2007 година. Според експерти на Еврокомисията същото ще стори и Испания. Основание за подобни прогнози дава обявената през 2005-а от кабинета на Хосе Сапатеро трудова амнистия за около 700 000 нелегални работници. Единствените изисквания, бяха те да са се трудили в продължение на поне шест месеца и да не са разследвани или осъждани за криминални деяния. Но дори испанският материализъм вече започва да се огъва пред непрестанния приток на африканци. Тази седмица Мадрид предприе сериозна офанзива по този повод. Вицепремиерът Мария Фернандес де ла Вега внесе в сряда в Европейската комисия предложение за разширяване на компетенциите на европейската агенция за граничен контрол Фронтекс и за отпускане на повече средства от единния бюджет за борба с нелегалната имиграция.
Макар още да не са оповестили официално своята позиция, почти сигурно е, че Германия и Австрия ще се окажат
труднодостъпни за българите
които желаят да работят там. В началото на май Берлин и Виена удължиха с още 36 месеца преходния период за свободно наемане на работници от присъединилите се през 2004-а нови осем членки от Централна и Източна Европа. Истинска сензация ще е, ако те променят твърдата си позиция точно заради нас и румънците. Нещо повече, в договора ни с ЕС има специално приложение, което дава право на Германия и Австрия да въведат и допълнителни ограничения към действащите общо за Съюза в сектори като строителство, градинарство и други.
С любопитство ще очакваме и решението на Гърция. Южната ни съседка прилагаше ограничения в периода 2004-2006-а за новите членки, но ги отмени през пролетта на тази година. Публична тайна е, че стотици наши сънародници работят нерегламентирано в Гърция, което може да се окаже достатъчен повод за нейните власти да спрат евентуалния наплив от България поне за още 24 месеца.
На този етап не е ясно
как ще процедират във Франция и Италия
Според анализ на базираната в Брюксел неправителствена организация ЕКАС (European Citizen Action Service), публикуван през юли тази година, не е изключено правителството на премиера Доменик Дьо Вилпен да допусне работници в земеделието, машиностроенето, преработвателната индустрия..., в които французите не горят от желание да работят. Като бивш председател на Еврокомисията пък италианският премиер Романо Проди имаше немалка заслуга за решението на Италия в средата на 2006-а да премахне всички ограничения за работниците от осемте източноевропейски членки. Възможно е Рим да демонстрира гъвкав подход и спрямо България, коментират наши дипломати.
Като изчаквателни могат да се определят и позициите на Чехия, Словакия и Полша. Предполага се, че новият кабинет в Прага ще се произнесе окончателно след публикуването на Мониторинговия доклад на Еврокомисията в края на септември. Колкото до Словакия, предишното правителство на Микулаш Дзуринда бе декларирало категорично, че няма да спира кандидати за работа от Балканите, но новото на Роберт Фико още не се е произнесло. При всички положения, ако Унгария, Полша и Чехия въведат преходни периоди, Словакия едва ли ще е единствената сред Вишеградската четворка, която ще отвори границите си.

На фона на започналите дебати из Европа за задаващата се вълна от евтина работна ръка от България повече от странно изглежда
мълчанието на София
Единственият представител на управляващата тройна коалиция, който взе някакво по темата, бе министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. По думите и след януари 2007-а българите ще могат да се трудят безпроблемно в поне 15-16 държави от общността. Дали оптимизмът й ще се оправдае, ще разберем. Остава обаче въпросът защо отговорните фактори у нас не се опитат да извадят аргументи срещу затварянето на трудовия пазар на ЕС за нашего брата? Както и ще бъдат ли предприети реципрочни мерки, каквато възможност е предвидена в споразумението от Люксембург?
Засега българският кабинет може би разчита неговата работа да бъде свършена от еврокомисаря по въпросите на социалната политика Владимир Шпидла. Бившият чешки премиер е един от най-ревностните противници на издигането на административни бариери пред свободните трансфери на работници в рамките на Европейския съюз. В началото на годината той и екипът му дори подготвиха специален доклад, в който чрез статистически данни доказаха, че няма страна членка, в която имигрантите да надхвърлят 4% от общия брой на заетите.
Експерти от Министерството на труда и социалната политика, което е водещо в преговорите по главата Свободно движение на хора, изтъкват, че един от
най-солидните ни козове
в случая е изследването на Евробарометър от февруари 2006-а. Резултатите от него показват, че България не представлява никаква заплаха за трудовия пазар в общността. Около 80% от анкетираните са декларирали, че ще останат да живеят и работят у нас и след 2007-а дори и да имат възможност да имигрират. А тези, които са склонни да търсят активно работа навън, пък са посочили като най-предпочитана дестинация Съединените щати. Едва след това се нареждат Германия, Италия и Австрия. За сведение, само 0.4% са хвърлили око на Великобритания, където страховете от българската инвазия са най-големи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във