Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Балкански номера заради "Южен поток"

Депутатите от парламентарната Комисия по енергетика приеха през седмицата на първо четене твърде любопитни промени в Закона за енергетиката. Те са внесени от червените народни представители Явор Куюмджиев и Таско Ерменков на 19 февруари и точно десет работни дни по-късно стигнаха до разглеждане.


Накратко казано, с корекциите се правят редица отстъпки на бъдещия оператор на морската част от "Южен поток", които го поставят извън изискванията на Третия либерализационен пакет на Европейския съюз. След споделените идеи за няколко козметични промени, като например разрешението за засажане на овошки в сервитута на трасето, вносителите атакуват директно. Те предлагат в закона да се създаде нов чл.172ж, който гласи: "При разширение на съществуващи и/или изграждане на нови и/или експлоатацията на морски газопроводи за транспортиране на природен газ от трети държави разпоредбите на раздел IV от глава трета, глава четвърта, глава осма "а", чл.170, чл.172 -172е и чл.197 не се прилагат."


На обикновения читател изброените глави и членове със сигурност не говорят нищо. С тях обаче се дават редица облекчения на оператора на морската част от "Южен поток", като той няма да подлежи на ценово регулиране от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, няма да му се издава лиценз за дейността и за капак няма да бъде сертифициран , за разлика от всички останали оператори на преносни мрежи. Но "черешката на тортата" определено е "прескачането" на споменатите чл.170 и чл.172. Те са сходни и в тях директно се казва, че операторите на газопреносна мрежа са длъжни да предоставят достъп на трети страни при условията на равнопоставеност, както и информацията, която им е необходима за ефикасен достъп до съответната система. Нещо срещу което "Газпром" всячески се противи, стремейки се да запази целия капацитет на тръбата за себе си.


Отпада и изискването по чл.197, че "операторът на газопреносна мрежа е длъжен да присъедини към своята мрежа в определена от него точка обекти на газоразпределителните мрежи, добивните предприятия, съоръжения за съхранение на природен газ, съоръжения за втечнен природен газ и обекти за производство на газ от възобновяеми източници".


За да се облекат всчики тези бонуси в подходяща юридическа дрешка, се прави промяна и в параграф 1 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, като се стеснява обхватът на понятието "междусистемен газопровод". Досега такава бе всяка тръба, която "пресича или се разпростира върху границата между две държави с цел свързване на националните газотранспортни системи на тези държави". С предложенията на Куюмджиев и Ерменков "междусистемен газопровод" става "преносен газопровод, който пресича или се разпростира върху границата между две държави членки с единствената цел да свържат националните газопреносни системи на тези държави членки".


"Като разширява обхвата на понятието за междусистемен газопровод, Законът за енергетиката разширява и приложното поле на европейското законодателство, прилагайки правото на ЕС спрямо всяка газова инфраструктура, разположена между България и държава, която не е членка на ЕС. Това не съответства на целите и обхвата на Газовата директива, която има за цел да осигури правна рамка и да регулира единствено вътрешния газов пазар на ЕС. В този смисъл намаляването на обхвата на регулиране на Закона за енергетиката до предвидения в Газовата директива е в съответствие с европейското законодателство", малко йезуитски завъртат нещата вносителите.


Наистина всички тези облекчения са само за морската част на газопровода. За сухоземния му участък ще важат всички европейски норми. Но няма как да не отбележим, че морската част от "Южен поток" реално минава през български териториални води и излиза на два километра навътре в сушата след варненския плаж "Паша дере". Така че ако на входа за Стария континет "Газпром" разполага със 100% от тръбата, вероятността след това трета държава да се "вреди" като потенциален доставчик на газ е абсолютно минимална.


"С тези предложения заставаме директно срещу позицията на Европейската комисия. Поправките целят едновременно да се заобиколи европейското законодателство и България да спази ангажиментите си по междуправителственото споразумение с Москва, без да го променя. Смятам, че преди да се подходи към разглеждане на законопроекта, трябва да се поиска становището на Брюксел", изтъкна депутатът от ГЕРБ и бивш енергиен министър Делян Добрев.


Независимо от възраженията законопроектът бе одобрен на първо четене с гласовете на БСП и ДПС. Колкото до Еврокомисията, засега оттам казват единствено, че не са запознати с промените. А и реално погледнато, "Южен поток" може да не прилага европейските правила, но само ако изрично кандидатства за това и то за ограничен период от време. Което обаче явно не е по вкуса на Русия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във