Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Азерския газ може да го помиришем и виртуално

Има редица технически препятствия преди да бъде завършен интерконектора с Гърция

S 250 fcf3ba06 6f93 493c 893a 450cba21f45d

България ще получава природен газ от Азербайджан от началото на следващата година. Изказването бе направено от премиера Бойко Борисов по време на инспекция на изграждането на газовата връзка между Гърция и България. Наистина по тази връзка се очаква един ден да потече азерско синьо гориво, но не и от началото на 2021-а. Заради забавяне на строителството на интерконектора страната временно ще смени търговската точка за доставка на природен газ, обясни тези дни енергийният министър Теменужка Петкова.

Всъщност има един вариант за доставки на азерско гориво, който е реално осъществим след месец и половина, но експертите го споменават с лек смут. И обяснението е просто – към момента България може да получава гориво от Азербайджан чрез газовата връзка с Турция между компресорните станции "Малкочлар" и "Странджа". Оттам обаче се очакват доставките по продължението на Турски поток, наричан у нас Балкански.

Суапови сделки

Другата входна точка е на реверсивния газопровод в Гърция между Кулата и Сидерокастро. Именно чрез тази връзка през миналата година „Булгаргаз“ закупи количества природен газ, доставени на LNG терминала Ревитуса край Атина. Но тя е основно за доставки от България към южната ни съседка и обратният вариант се използва единствено в случай на нужда или авария. Не е изключено през тази реверсивна тръба временно да се доставя азерски природен газ.

Има и трети вариант – виртуални доставки на гориво. Например, "Булгаргаз" трябва да получи 1 млрд. куб. метра азерско гориво, само че тези доставки може и да не достигнат до българската газопреносна система, а да бъдат закупени само по документи. Грубо казано, „Булгаргаз“ ще приспадне за вътрешния пазар същите количества от друг доставчик, вместо да ги подаде към Гърция. А в Гърция ще бъдат доставени физически количествата азерски газ. Така в момента се извършва виртуалната търговия на газовия пазар у нас. Тепърва предстои да разберем обаче дали това е идеята, която ще се реализира след 1 януари.

Чрез този механизъм в една спокойна обстановка ще се даде възможност ние да правим суапови сделки - 3 милиона задържаме за наш клиент, който е на територията на нашата страна или на север, а т.нар. азерски газ ще остане за гръцки потребител. Когато искаме по-големи количества, за да не се наруши балансът, ще трябва да се направи реверс, обясни пред БНР енергийният експерт проф. Атанас Тасев. По думите му България не е интересна на никого като пазар с потреблението си на 3 млрд. куб.м газ годишно. Интересни сме като транзитьор. "Нашият национален интерес е тръбите за газ да бъдат пълни, да имаме гарантирани доставки на газ и да не си нарежем тръбите на скрап", отбеляза професорът.

Забавянето на връзките

За интерконектора с Гърция се говори от 2012-та насам, но работа по него на терен започна преди около 2 години. Досега по трасето са разнесени 104 км тръби. Повече от 146 км от общо 182-километровата отсечка са разчистени. От началото на октомври изпълнителите се опитват да ускорят работата и вече има над 73 км заварена линейна част. Главният изпълнител - AVAX, вече е започнал изкопните работи по траншеята, както и самото полагане на вече заварените тръби. На територията на двете държави има положени над 18 км тръбопровод.

Покрай коронавируса обаче тези дейности бяха забавени и сега е невъзможно да бъдат наваксани. Затова и прогнозите на специалисти са, че интерконекторът може да бъде завършен най-рано в средата на следващата година.

Пред строителите стоят и три сериозни препятствия. Газопроводът трябва да премине под язовир „Студен кладенец“, както и под река Марица в област Хасково. Това изисква сериозни хидротехнически работи, които сега едва започват. Надеждите са на някой от тези два обекта да не възникнат проблеми, както бе с румънската газова връзка между Русе и Гюргево, при която тръбата се счупи  и почти година хората на „Булгартрансгаз“ не можаха да прокарат нова.

Другият проблем е изграждането на компресорна станция в района на Комотини. Тя е жизненоважна, за да може реално да се нагнетява природен газ по бъдещата газова връзка. Без подобно съоръжение тръбите ще останат празни. Но досега никой политик или специалист не е промълвил нищо за него, вероятно надявайки се гръцките партньори в дружеството ICGB да си свършат своевременно работата.

Чрез LNG терминала край Александруполис ще се пълни и интерконектора

Капацитетът на бъдещия интерконектор ще е 5 млрд. куб. метра на година. Освен от Азербайджан, газ се очаква да идва и от бъдещия LNG терминал край Александруполис. Той ще даде възможност за доставка на синьо гориво и от нови източници, включително и от износители на втечнен газ като САЩ и Катар.

Неотдавна гръцката компания „Газтрейд“ подписа споразумение с гръцкия национален газов оператор DESFA за придобиване на 20% от капитала и участие в LNG терминала. По-рано тази година българският оператор „Булгартрансгаз“ ЕАД сключи подобно споразумение за 20% дял в „Газтрейд“, което превърна българската страна в участник в проекта.

Предвижда се изграждането и на 28-километров газопровод, по който регазифицираният LNG ще се доставя до гръцката газопреносна система и до крайните потребители в Гърция, България, Сърбия, Северна Македония, Румъния, Турция, Молдова, Украйна и Унгария.

Освен от Катар и САЩ, българското правителство реши да проучи възможностите и за евентуални бъдещи доставки на природен газ от Израел, а също и от Кипър.

Други проекти

В Югоизточна Европа назрява бум на газови проекти през следващите години. Неотдавна бе въведен в експлоатация и Трансадриатическият газопровод, който през Турция, Гърция и Италия ще доставя азербейджанско гориво за Европа.

“Почти четири години и половина след началото на строителството на газопровода в Солун, дейностите стигнаха до етап на търговски операции по доставки на газ по газотранспортната система TAP”, съобщиха от консорциума, в който участва и петролната компания BP. Общата дължина на съоръжението е 878 километра, от които 550 километра минават през северната част на Гърция, 215 километра през територията на Албания, 105 километра през Адриатическо море и 8 километра през Италия. ТАР е последният компонент от проекта Южен газов коридор. Преди него бе изграден Транс-анадолския проект ТАНАП, който свърза газовите мрежи на Азербайджан, Грузия и Турция.

 

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във