Банкеръ Weekly

тегоби

Атомната централа с камък на шията

Модернизацията на 1000 мегаватовете блокове на атомната централа е под въпрос

Какво се случва в АЕЦ "Козлодуй"? Как най-печелившото до неотдавна дружество в системата на енергетиката бе доведено почти до просешка тояга? И ще бъде ли потърсена отговорност от високоплатените мениджърски екипи, които го ръководят? Всички тези питания сега са на дневен ред, след като станаха известни резултатите от предварителния консолидиран отчет на първа атомна за 2016-а. В документа черно на бяло е записано, че печалбата на компанията преди плащането на данъци е 2.283 млн. лева, при положение че година по-рано е била над 123.33 млн. лева.

 

Съкратеният документ не съдържа подробности за резкия спад. В представените избирателно финансови данни обаче се набиват на очи намалелите с близо 16 млн. лв. приходи от продажбата на електроенергия, които са 813.56 млн. лв. - при над 829 млн. лв. предишната година. Впечатление правят и увеличените с 55 млн. лв. разходи за външни услуги, и ръстът на начислените амортизации за 2016-а - 179.64 млн. лв. - при 161.15 млн. през 2015-а. За какво точно са били похарчени тези колосални суми ще се разбере при публикуването на пълния отчет, но определено още отсега се очертава много сериозен финансов проблем за "Козлодуй". 

Ръководството на централата предвижда недостиг на средства за инвестиционната програма, която за периода 2017-2021-а е оценена на 880 млн. лева. Огромната част от тези пари са предназначени за увеличаване на продължителността на живот на V и VI блок. Загатва се и една от причините за финансовия дефицит: "В последните години се отчита ниска събираемост на вземанията от продажби от обществения доставчик (бел. ред. - НЕК) и значителното намаление на цената за разполагаемост на този сегмент, поради което се очаква недостиг на средства."

 Един от най-добрите наши ядрени специалисти и първи изпълнителен директор на "Козлодуй" Йордан Йорданов обясни за "БАНКЕРЪ", че основните количества електроенергия от атомната централа сега се изкупуват от НЕК и малки обеми се продават на борсата и на свободния пазар. Само че Националната електрическа компания не плаща навреме - не само на нея, а и на всички други държавни енергийни дружества. Така на практика се получава кръстосано субсидиране, защото техните пари отиват при производителите с дългосрочни договори по фиксирани цени като ТЕЦ "Марица-изток 1" и ТЕЦ "Марица-изток 3". 

"Щом има такъв договор между АЕЦ и НЕК, то ако НЕК не си плати навреме, е необходимо веднага да се заведе дело. Аз по мое време така и направих. Произведен ток трябва да се плаща. Защото в ядрената централа - освен средствата за експлоатация, ремонт и логистика, където влизат и заплатите, има и перо безопасност. За да е безопасна една АЕЦ, тя трябва да разполага свободно с всичките си пари. А сега централата може да разчита единствено на постъпленията от борсата и свободния пазар. И изпълнителният директор е принуден да прави кърпежи с финансите всеки месец, за да може да плати заплатите на служителите - около 10 млн. лева. След това идват належащите ремонти и текущата поддръжка. И накрая стигаме до безопасността, което мен много ме притеснява", заяви Йорданов. 

Според него, когато се заговори за пръв път за изграждането на VII и VIII реактор в атомната централа, тя е можела сама да финансира този проект, без помощта на държавата. А днес е финансова зависима от НЕК, въпреки че идеята да се отдели като самостоятелно дружество е била точно противоположната.  

"Тази печалба, която е регистрирана за 2016-а, граничи с престъпление. Защото по Закона за счетоводството, ако не получаваш пари за продажбата на произвежданото, това е подсъдно. НЕК трябва да си плати с лихвите. Сега счетоводството на АЕЦ-а мълчи по този въпрос, тъй като се страхува какво ще каже :Министерството на енергетиката. Но подобен финансов резултат няма как да не се отрази на модернизацията. Ще ви дам един много интересен пример. За 13-ия конгрес на БКП (бел. ред - провел се през 1986-а) АЕЦ "Козлодуй", тогава само с четирите малки реактора, произведе 13 млрд. киловатчаса годишно при заложена норма 10 милиарда. Но западните държави веднага ни обвиниха, че нарушаваме нормалното времево съотношение за реактора  - 80% работа, 20% ремонт, което създавало риск за безопасността. Недоплатените пари обаче също означават, че сигурността ти не е на ниво, защото средствата за тази цел са предварително заложени и защитени пред енергийния регулатор. А ако ги нямаш, е необходимо да взимаш заеми, което създава нови рискове", изтъкна още Йордан Йорданов.    

От предварителния консолидиран отчет става ясно и че текущите вземания на АЕЦ-а от обществения доставчик възлизат заедно с лихвите на 113.424 млн. лв., при положение че година по-рано са били 99.605 млн. лева. Малко над 5.4 млн. лв. има да си прибира първа атомна и от държавната ТЕЦ "Марица-изток 2".  Интересно е, че с протокол № 37 от 24 юни 2016-а съветът на директорите на Българския енергиен холдинг поема взимане на АЕЦ "Козлодуй" от НЕК, възлизащо на 39.67 млн. лв. по договор за изкупуването на ток по регулирани цени. Дългът е прехвърлен на 28 юли и вероятно изплатен. Иначе финансовото състояние на централата със сигурност щеше да е още по-печално. 

Струва си да се отбележи и още един факт. Планираното за извозване в Русия отработено ядрено гориво през 2016-а си е останало в България. Анализите за безопасното му транспортиране отнели повече време от предвиденото, а и метеорологичните условия не били много благоприятни. За това извозване е трябвало да се платят 29.942 млн. лева. Този разход обаче е бил "спестен" и прехвърлен за тази година, като транспортирането е необходимо да стане до 30 юли. 

През последните няколко години всички усилия бяха насочени към финансовото стабилизиране на НЕК, за да се избегне фалитът й. Но като че ли е крайно време вече да се помисли и за другите държавни дружества по веригата, които също изпитват много сериозни проблеми. За да не се изненадаме след десетина години, че не само сме спрели ТЕЦ-овете си заради новите евродирективи, а сме останали и без АЕЦ. 
 

Facebook logo
Бъдете с нас и във