Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АСОВЕТЕ СЕ БИЯТ, МАГАРЕТАТА СТРАДАТ

В България на публичните дружества не им е лесно. Нормативната база непрекъснато се обогатява и изискванията стават все повече и повече. А когато тези изисквания са объркани и се променят през месец - вече става страшно.
Точно преди една година публичните компании трябваше да разучават новата интегрирана система за електронна информация ЕКСТРИ. Тя им позволяваше да изпълнят законовите си задължения да предоставят определена информация на БФБ-София АД, на Комисията за финансов надзор и на Централен депозитар АД. Преди четири месеца пък стана ясно, че така внимателно разучаваната ЕКСТРИ ще излезе от употреба, тъй като с промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа от юли 2007 г. отпадна необходимостта регулираната информация да бъде предоставяна на фондовата борса и Централния депозитар. Изключение бе направено за материалите и протоколите от общите събрания на акционерите (регулираната информация включва периодичната информация, в това число и годишните и тримесечните финансови отчети, вътрешната информация, информацията за дяловото участие, информацията относно придобиване на собствени акции от публичното дружество, промените в правата по отделните класове акции, общия брой акции с право на глас и за размера на капитала и други). В новата редакция на закона задължението им бе сведено до разкриване на сведенията само към Комисията за финансов надзор и към обществеността. За да предостави данните на обществеността, емитентът може да използва различни средства за масово осведомяване - вестници и информационни агенции с национално и европейско разпространение, специализирани новинарски агенции, медии за финансова информация, включително и специализирани електронни страници. Така набързо в появилата се нова ниша се наредиха няколко информационни сайта и медии, които безплатно или срещу сума до около 1000 лв. се ангажират да публикуват определен или неограничен брой съобщения на публичните дружества. Такава услуга предложи и БФБ-София чрез информационната си система X3News, оперирана от нейното дъщерно дружество Сервиз финансови пазари ЕООД.
Емитентите едва се посъвзеха от тази новост, за която очевидно не бяха подготвени, и ги сполетя друга промяна. БФБ-София възстанови в своя правилник част от задълженията на публичните дружества, които отпаднаха при промените в закона, а именно че трябва да продължат да предоставят на фондовата борса финансовите си отчети. Обяснено бе, че това се прави заради комфорта на инвеститорите, които са свикнали да намират тази информация в борсовия сайт. Но промените не се изразяват само в това. Според утвърдените на 5 декември 2007 г. нови редакции на чл.63 и чл.174 от правилника публичните дружества следва да предоставят на борсата в електронен вид чрез системата ЕКСТРИ всички данни, които по закон предоставят и на Комисията за финансов надзор. В свое съобщение борсата увери, че тя ще използва тази информация за вътрешни цели - с оглед на надзорните си функции върху пазара, и няма да й дава публичност (съгласно чл. 88 от Закона за пазарите на финансови инструменти регулираният пазар е длъжен да следи дали емитентите, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар, изпълняват задълженията си за разкриване на текущата и периодична информация). Така от 1 март БФБ-София АД ще преустанови публикуването на данни от публични компании (въпреки че ще ги изисква), в случай че не е сключен договор за информационни услуги със Сервиз финансови пазари ЕООД. Междувременно стана ясно, че борсата и нейното дъщерно дружество Сервиз финансови пазари ЕООД продължават да използват системата ЕКСТРИ.
В обобщение - възниква необходимостта публичните компании чрез различни системи да предоставят данните си веднъж на Комисията за финансов надзор, веднъж на борсата и веднъж на информационна агенция. Те имат възможност да изпълнят своите задължения и чрез така нар. медиен посредник. Подавайки информацията, той пък е длъжен да я предостави на Комисията за финансов надзор, на борсата и на обществеността (чрез система от връзки с различни медии). Законът за публичното предлагане на ценни книжа и Наредба № 2 не определят някакви специфични критерии, на които трябва да отговарят медиите или посредниците, чрез които емитентите могат да разкриват регулираната информация. Не се предвижда и Комисията за финансов надзор да ги одобрява.
Преди четири месеца компаниите буквално бяха насметени да спазват новите изисквания на закона, но надзорното ведомство не погледна какво става в неговия двор. Според Наредба №2 комисията трябва да поддържа система за предаване и получаване на предоставяната от емитентите информация. Въпросната система Е-Register започна да функционира едва на 14 януари, а дружествата имат срок до 29 февруари да се регистрират в нея. Дотогава ще се смята, че те са изпълнили задължението си да предоставят на комисията изискваната информация и ако са използвали за това интегрираната система за разкриване на информация ЕКСТРИ. Дружества със специална инвестиционна цел, взаимни фондове и управляващи дружества отново не могат да подават информация по електронен път (те не можеха да подават данни и чрез системата ЕКСТРИ). Според очакванията системата и за техните данни ще бъде готова през март 2008 година.
Така Комисията за финансов надзор се превръща в единственото място, в чиито пазви може да се намери точна и пълна информация за всички публични дружества. За съжаление, тя все още не е поела тази своя функция. А следващата стъпка, предвидена в Директива 2004/109/ЕО, е създаването на Европейска електронна мрежа, която да свърже механизмите за съхранение на информация в отделните държави членки и чрез която всяко лице да има свободен достъп до информацията за всички дружества, регистрирани на регулирания пазар на територията на някоя от държавите членки.
Така че с новите изменения за разкриване на информация на практика се добави още едно допълнително задължение на дружествата, което още повече оскъпява престоя им на фондовия пазар. Хубаво е да се трупат бумаги, да се въвеждат нови и нови изисквания - стига да има кой да ги спазва и кой да следи за това.

каре:
За някои дружества промените в режима за разкриване на информация нямат кой знае какво значение, тъй като те въобще не го спазват. Доказват го и последните шумни скандали с две публични компании, в които държавата има дял - в единия случай мажоритарен, а в другия миноритарен. За по-недосетливите става въпрос за Булгартабак Холдинг (с държавно участие от 79%) и за Кремиковци (в което държавата държи 25 процента). Обединяващото ги звено се оказва именно фондовата борса. Според Наредба №2 вътрешната информация трябва да се разкрие най-късно до края на деня, следващ деня, в който е настъпило съответното обстоятелство. В случая под вътрешна информация се разбира и решението за преобразуване на дружеството и осъществяването му. Нещо, което се случи в Булгартабак холдинг. Преди седмица ръководството на холдинга обяви, че преустановява производствената дейност в две от цигарените си фабрики - Слънце Стара Загора Табак и Цигарена фабрика Пловдив, които също се търгуват на фондовата борса. За вътрешна промяна се приема и водене на преговори за сделки, промяната в състава на управителните органи на дружеството, както и информацията за причините, поради които се прави промяната - нещо, което видяхме при сагата Кремиковци. Неговите мениджъри въобще не изпратиха подобна информация в Комисията за финансов надзор. Само благоволиха да отговорят на запитвания от борсата, и то доста неясно. Дали ще има глоби, тепърва ще се види.
Таня Кръстева

Facebook logo
Бъдете с нас и във