Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АМЕРИКАНСКИ БАЗИ С БЪЛГАРСКИ ФЛАГОВЕ?

Преговорите за изграждане на американски бази у нас забоксуваха, но в съседна Румъния приключиха разговорите с Вашингтон. През тази седмица американският държавен секретар Кондолиза Райс подписа споразумение за достъп с румънското правителство, което отваря пътя за изграждане на американски бази в северната ни съседка. Военните обекти ще бъдат в Бабадаг до делтата на Дунав, Михаил Когалничану близо до Черно море и Фетсти на 200 километра от Букурещ. Новината идва само седмица, след като американският посланик у нас Джон Баерли обяви, че бъдещите американски бази в България ще бъдат под наше командване и над тях ще се вее българското знаме. Посланик Джон Баерли потвърди интереса на Вашингтон към военновъздушната база в Безмер и към полигона Ново село, а военният министър Веселин Близнаков обяви в Ямбол, че очаква между 30 и 40 млн. лева американски инвестиции за модернизиране на инфраструктурата на летището в Безмер. Парите са от програмата за изграждане на американски военни съоръжения, уточни Близнаков.
Неочакваното изказване на посланик Баерли най-вероятно цели да настрои позитивно общественото мнение по темата и да ускори преговорите чрез фокусиране на медийно внимание върху тях. Не е тайна, че Вашингтон планира до десет години да изтегли близо 70 000 военнослужещи от Стара Европа и Азия и да ги предислоцира в новите страни членки на НАТО.
След сформирането на новото трипартийнно правителство бяха проведени и два кръга от разговори и се очаква в началото на следващата година да се състоят още два кръга преговори. При успех се очаква зелена светлина за старта на проекта.
Американските бази са четири основни вида. Класическите военни обекти, с голяма инфраструктура, територия и многочислен състав, не са между опциите, които се обсъждат за България и нито са били обект на обсъждане, заяви за БАНКЕРЪ председателят на Комисията по отбрана Ангел Найденов. У нас няма да се строят военни съоръжения от типа изнесена база, в които се разполагат многочислени контингенти и бойна техника, призвани да участват в стратегически мащабни операции по въздух и суша. (Такава е базата Ландщул в Германия.) Новите геополитически предизвикателства след 11 септември 2001-ва принудиха стратезите в Пентагона да преосмислят концепцията си за водене на бойни действия. Според новите планове елитни, малки по численост, армейски части трябва да се предислоцират в по-малки и по-евтини за поддържане бази в приятелски страни, по-близо до новите горещи точки на планетата, свързани с международния тероризъм. България и Румъния напълно отговарят на тези изисквания.
Според запознати с преговорите има още две опции за статута на базите, които се обсъждат в момента. Едната възможност допуска базите у нас да се ползват и от страните членки на НАТО, а според втората обектите ще бъдат предоставяни за ползване и от държавите, участващи в програмата Партньорство за мир. Според българската позиция тези варианти са по-изгодни, тъй като ще разширят политическата подкрепа за изграждането на базите извън рамката България-САЩ.
До този момент позицията на Министерския съвет е да се сключи едно по-общо споразумение между България и САЩ в областта на отбраната. В него трябва да се уредят всички въпроси, третиращи разполагането на военните обекти и съответните съоръжения, инфраструктурата, обема на съвместното ползване, случаите на провеждане на задгранични операции от базите, както и всички въпроси, третиращи статута на американските въоръжени сили в тях. Или иначе казано, в този общ документ трябва да бъдат описани всички детайли и изключения, които не са включени в общото споразумение за статута на войските в рамките на НАТО.
Във връзка с финансово-икономическите аспекти на бъдещото споразумение преговорните екипи имат много работа. Най-големият въпрос пред българския преговарящ Любомир Иванов е ще плащат ли американците, или не. Според Ангел Найденов темата за плащанията не трябва да се разглежда изолирано от по-общия контекст на сътрудничество в областта на отбраната. Давам един ясен пример. Когато има споразумение за безвъзмездно предоставяне на въоръжение и на бойна техника за нуждите на българската армия, тогава, когато се подпомага модернизацията й от американска страна, очевидно това вече става част от финансово-икономическите взаимоотношения. Тогава правото за ползване и наемите отпадат от само себе си. Открит обаче остава въпросът за режийните, които един военен обект трябва да покрива. ВиК-дружествата и енергийните предприятия у нас са частни и ще си искат парите - било от Министерството на отбраната, било от американските ни гости. Но при всички случаи някой ще трябва да плаща. От българска страна се надяват това да са американците. Освен това военното ведомство има намерение да ангажира янките в самото изграждане и съответното финансиране на военните обекти, участието им в модернизирането на инфраструктурата, в това число и на прилежащата територия на базите. Не трябва да пропускаме и очакваните доставки за базите от български фирми и възможността за наемане на служители и персонал от български граждани. Разбира се, това са само пожелания, докато не са постигнати официални и конкретни договорености.
Без отговор до този момент са и въпросите, свързани с освобождаването на различни доставки от мита и такси, данъци и т.н. И за най-големия лаик е ясно, че една военна база не може да функционира без логистика. Естествено е цялото оборудване и съоръжения да бъдат доставени от американците. Като държава извън Европейския съюз те би трябвало да се подчинят на общия митнически режим в еврозоната, който сме приели и ние. Деликатността произтича от факта, че става дума за военни доставки. Преговарящите от българска страна предлагат да се приложи опитът на страните от Стара Европа, в които все още има американски бази от ерата на Студената война. Не е ясно обаче дали янките ще приемат тази позиция.
Все още не е обсъждан въпросът на каква юрисдикция ще се подчиняват американските части в българските бази.
Не трябва да се подценяват и въпросите, свързани с достъпа и правото на използване на базите, ако се наложи американски части да извършват военни операции в други страни от територията на България.
Като че ли единствено пълна яснота имаме само по въпросите, свързани с вида и с броя на споразуменията, които следва да се подпишат. Това са заявили пред депутати от отбранителната комисия двамата основни преговарящи Робърт Лофтис и Любомир Иванов. След като се стигне до някакво ниво на взаимноизгодни решения, те съответно трябва да бъдат предложени за окончателно одобрение от Министерския съвет, респективно да бъдат внесени за ратификация от Народното събрание.
Остават надеждите, че разполагането на американски военни части на наша територия ще повиши доверието към България от страна на редица мощни американски компании, че тези потенциални инвеститори ще дадат силен тласък не само на родния военнопромишлен комплекс, но и на икономиката и търговията като цяло. Както и че експериментът ще повиши общата отбранителна сигурност на България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във