Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Аман от толерантност в казуса Лукойл

Приключи ли драмата с Лукойл? И в момента сякаш още има въпросителни, но всъщност няма. След окончателното решение на Върховния административен съд, прието миналата седмица, стана ясно, че Лукойл Нефтохим ще продължи да работи без лиценз поне до края на годината. Едва ли за някого това е новина, като се има предвид, че върховните административни съдии са под ръководството на близкия до вътрешния министър Цветан Цветанов Георги Колев. А още по-малка тайна е, че самият Цветанов не беше много петимен да подкрепи колегите си Дянков, Танов и Трайков в решението им да отнемат лиценза на рафинерията.
На практика ВАС потвърди решението на Софийския административен съд и на свой ред позволи на петролния гигант да продължи да работи, въпреки че той вече година и половина подминава изискването на закона да монтира измервателни уреди с мотива, че спирането ще доведе до значителна или труднопоправима вреда за компанията.
Друг сериозен мотив на нашенските магистрати да разрешат на Лукойл да продължи да работи в разрез с норматива е значението на рафинерията за българската икономика. Според тях възможността други фирми освен Лукойл Авиейшън България да доставят гориво за авиацията е хипотетична. Ще напомним, че в публикацията си преди седмица в. БАНКЕР доказа, че подобно твърдение е абсолютно безпочвено. Съдът твърди, че е неоснователна позицията на митниците, че за Лукойл Нефтохим няма да настъпят вреди от неизпълнените договори за доставки на горива за БДЖ и за транспортните средства в София, тъй като те са на Лукойл България. В двете определения се коментира, че рафинерията и доставчикът имат договори помежду си и рафинерията ще дължи на Лукойл България обезщетение за причинени вреди, ако не му предостави горива, които пък дистрибуторът дължи на столичния транспорт, на БДЖ и на държавната администрация. Становището на митниците, че Софийският административен съд е нарушил принципа на съразмерност, тъй като не е отчел евентуалните вреди за държавния бюджет от липсата на незабавно събиране на акциз в резултат на спирането на изпълнението на акта, също не е взето под внимание. По този повод в определенията на съда е записано: Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Установено е, че предварителното изпълнение на акта би се отразило на стратегически отрасли на икономиката като железопътния, въздушния и столичния градски транспорт поради значението на оспорващия митническия акт за икономиката на страната. След това съдът заявява, че самите митници са го признали, като са дали гратисен период на Лукойл да приведе дейността си в съответствие с новите изисквания, които са в сила още от март 2010 година.
Лукойл Нефтохим ще работи, докато приключат и споровете му с митниците дали е отнет основателно лицензът му за акцизен склад. Това гласи окончателното решение на Върховния административен съд.
Шефът на митниците Ваньо Танов не е особено голям оптимист в очакването си за съдържанието на това решение, което съдът трябва да вземе в края на август. Според него това дело няма да бъде приключено до края на годината. С други думи, съдът ще изпълни едни други указания. Тези, които Вагит Аликперов даде на премиера Борисов преди десетина дни...
Така че, независимо от формалния ход на събитията, можем спокойно да кажем, че сагата Лукойл вече е приключила. А
резултатът е едно на нула срещу държавността у нас
Това, разбира се, не значи, че ще престанем да задаваме въпроси. Те са същите, които обществото задава от самото начало, но те така и остават без отговор. А засягат всички безупречни данъкоплатци. Но да се върнем към началото на сагата.

Първо, правителството заплаши Лукойл с отнемане на лиценза заради липсващи около 500 млн. лв. от ДДС и акцизи. Вече бе казано, че в данъчните складове на руската компания няма монтирани устройства за връзка с НАП въпреки разпоредбите на закона. В същото време сериозно назряха съмнения, че част от износа на компанията е фиктивен. Последва доста чувствително и, меко казано, нелогично поскъпване на горивата на пазара на едро. Нелогично, защото поскъпването на суровия петрол на международните пазари бе в значителна степен по-малко, отколкото това се случи у нас. Последва кратко мълчание. И се започна. Първо лицензът на Лукойл бе отнет под наслов законът е за всички, а те не го спазват. Компанията обжалва. Съдът реши, че: Отнемането на лиценза би причинило на компанията значителна или труднопоправима вреда
Да се зачуди човек чии интереси защитава съдът
Тези на обществото или тези на компанията? В общи линии, покрай цялата тази история излезе наяве именно онова, което посочихме и в предишни публикации, а именно, че отнемането на лиценза на Лукойл в краткосрочен период би имал шоков ефект за икономиката. Тя може да функционира нормално и без руската компания, но само след задължителна предварителна подготовка, свързана с продължителна либерализация на вноса, с увеличаване и попълване на резервите. Към днешна дата вече знаем, че ако утре Лукойл спре да работи, съвсем скоро у нас няма да летят самолети, влакове не ще се движат, в София няма да има градски транспорт, а служителите на МВР ще трябва да се придвижват с летящи килимчета, образно казано. Метафората е предназначена да покаже само бегло истинската зависимост на основни институции от Лукойл. Изобщо не коментираме краткосрочните макроикономически ефекти, които биха последвали от спирането на руската компания от рода на увеличаване на безработицата и намаляване на приходите в бюджета.
Ето го и първия въпрос, останал без отговор: Бяха ли наясно министрите за шока, който спирането на Лукойл ще донесе за икономиката ни ? При всички положения действията им са доста противоречиви и не подкрепят положителен отговор.
При всеки очакван, та дори и планиран краткосрочен вътрешен икономически шок, задължение на държавата е да осигури т. нар. буфер, който да гарантира по-безболезнено и плавно преживяване на проблемната ситуация. Един такъв примерен буфер е фискалният резерв, особено при наличие на бюджетни дефицити. Парите в резерва се използват целенасочено за попълване на дефицита и така се избягват спад в инвестиционното доверие и други проблеми от този характер. В случая с отнемането на лиценза на Лукойл
такъв буфер би следвало да е държавният резерв
Потреблението на горива у нас се свива през последните няколко години. Това е резултат от забавеното развитие на икономиката. Но обществото трябва да знае какви са правилата за формиране и попълване на държавния резерв. При равни други условия намаляващото потребление би следвало да означава по-дълъг период на евентуално обслужване от резерва.
Ще обяснят ли държавните институции беше ли начинът, по който се формира държавният, резерв от горива адекватен на кризисната ситуация? И има ли гаранция, че така както се попълва, може да ни предпази от следващи трусове?
Още повече че използването на резерва не може да започне от днес за утре. По правило са нужни най-малко два месеца на затруднени доставки, както и решение на Европейската комисия за освобождаване на наличните количества.
Наскоро
Комисията за защита на конкуренцията
излезе с доста изненадващо становище: че има съмнения за картелно споразумение на пазара на горива или злоупотреба с монополно положение от страна на Лукойл. Интересно. По-паметливите помним, че през април 2009-а министър Александър Цветков възложи на КЗК секторен анализ и проверка дали не действа картелно споразумение на пазара на горива. Две години бяха нужни на комисията, за да оповести, че има СЪМНЕНИЯ за наличие на картел. И то именно днес. С какво точно се е занимавала КЗК през тези две години не е ясно.
Ще имат ли смелост държавните институции да признаят за монополното положение на Лукойл на пазара на горива? Ще плати ли компанията т. нар. обществен данък монопол?
С последното решение на Върховния административен съд сапунената драма, в която главни герои са българските държавни институции и руската компания, отива към финална завеса. Но все още остават и други важни въпроси, на които обществото не чува отговора.
Откъде ще дойдат онези 500 млн. лв. липсващи приходи в бюджета от ДДС и акцизи от горива?
Ще разберем ли в крайна сметка как Лукойл образува цената на горивата у нас ? Кому бе нужна тази сълзлива история, която завършва там, откъдето започна - руската компания обеща, че ще се самоконтролира?
Посланието, че законът е валиден за всички, е много силно. Ние сме съгласни с това. Но трябва да си признаем, че това послание все още звучи малко странно на фона на спомена за неотдавна излезлите в общественото пространство телефонни записи за приятелски договорки между бизнеса и властта...
Добрата новина е, че на международните пазари петролът продължава да поевтинява. Пазарната логика сочи, че горивата би следвало да поевтиняват и у нас. Дано този път логиката вземе връх.

Facebook logo
Бъдете с нас и във