Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АМ “Струма“ ще бъде довършена с еврофинансиране

Пореден строителен министър (Петя Аврамова) наблюдава строителството на АМ "Струма"
S 250 035e6a48 4297 4359 b7c9 db2786e20f3e

Години, години... Години вече търпим несгодите - и като пътници, и като шофьори, по пътя от София до Кулата, на границата с Гърция.

Може би все още е твърде прибързано да  наричаме  това шосе "автомагистрала Струма" -  има да почакаме, докато това се случи. Пътното съоръжение трябваше да е готово за Олимпийските игри в Атина през 2004 година. Оттогава до сега съседната ни страна старателно  усвои всички пари, които получи от еврофондовете за инфраструктурни проекти, и покри с магистрални нишки почти цялата си територия.

Неведнъж и хората от  Еропейската комисия са изразявали притесненията си  за  възможностите да бъдат спазени  сроковете за завършването на проекта за АМ "Струма". Въпреки поетите ангажименти от страна на българското правителство , както изглежда няма да успеем  да го направим и през периода 2014-2020-а, и ще загубим парите по ОП "Транспорт". А ако  Европейската комисия прецени,  може да се наложи и да връщаме част от получените суми.

До момента можем да "летим" по участък от 97.2 км между София и Благоевград (без Кресненското дефиле) , както и по отсечка от Струмяни до ГКПП Кулата - Промахон (32 км), разположени на българско-гръцката граница при село Кулата, от българската страна на границата, и отвъд нея - при село Драготин (прекръстено в 1927 г. на Промахон). Оттук вече преминавайки  по магистрала "Егнатия" се стига и до Солун.

За да не бъдат изгубени европейските средства от сегашния програмен период, правителството ще се опита да ги насочи към изграждането на скоростния път между София и Калотина. Той е разделен на два лота, а както се знае, единият се строи с пари от европейски фондове, а другият - с държавно финансиране. 

Кресненско дефиле (Крупник-Кресна, Лот 3.2.) се оказва големият препъникамък на този проект. Мъките около това 70-километрово  трасе на АМ "Струма" вече много години тревожат сънищата на управляващите. Първоначалният план предвиждаше то да е готово през програмния период  2007-2013 година. За неуспеха (или заради  неумението си) правителството обвини еколозите, които пречели на осъществяването на проекта. Припомняме, че този инфраструктурен проект преминава и през защитени зони на "Натура 2000".

Така в крайна сметка изграждането на участъка прескочи в новия програмен период (2014-2020 г.). Краят на  строителството трябва е през 2023 година. В противен случай, България може да загуби евросредства.

Сега обаче станахме свидетели на оттеглянето на апликационната форма за изграждане на Лот 3.2., което отново поставя въпросителни за  това с колко години още ще се забави строителството. Според Георги Терзийски, председател на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", България не се отказва от този проект, нито от европейско финансиране за довършването на АМ "Струма". По-скоро това се прави, за да се съобразим с изискванията на приетия европейски Зелен пакт. Министърът на регионалното развитие и благоустройството  Петя Аврамова потвърди, че целта на оттеглянето на апликационната форма е по-скоро да се отговори в максимална степен на завишените екологични изисквания на новата Европейска комисия.

По проект отсечката между Крупник и Кресна ще има две самостоятелни платна във всяка  от посоките на  движение. След актуализирането на всички документи съобразно препоръките, ще се изготви нова апликационна форма, която ще бъде внесена за одобрение  и ще  поискаме  ново европейско финансиране за завършването на този участък. Всичко трябва да се подготви още през тази година и преди рехабилитацията на пътното платно за Кулата.

Правителството продължава да подкрепя  Източния вариант Г10.50 на АМ "Струма" през Кресненското дефиле. Още повече, че за него е  прието решение и по ОВОС, избран е вариант на пътно трасе, отбелязва Георги Терзийски. Този проект предвижда сегашният път от София към границата с Гърция да стане еднопосочен, а връщането към столицата да  става през обход на изток от Кресна. Това ще позволи да се намали  трафика и съответно  риска от пътни инциденти, които се случват почти всеки ден. След избирането на този вариант и след актуализирането на финансовата рамка, проектът през 2018 г. бе оценен на 649 млн. евро.

Лот 3.1 - тунел "Железница", е с дължина от 4.4 км и е разделен на три подучастъка. През октомври миналата година започна строителството на най-дългия тунел в България, който ще "лежи" на автомагистрала "Струма". Съоръжението ще бъде с две отделни тръби за движение. Дължината на всяка ще е около 2 километра. Изпълнител на тунела е Консорциум "АМ Струма тунел 2018", в който участват: "ДЖИ ПИ ГРУП" АД, "Глобал кънстръкшън" ООД и "ВИА План" ЕООД. Стойността на договора е 185 370 370 лв. без ДДС и е определен срок от три години за изпълнение.

Едновременно с работата по тунела "Железница" от октомври започна и изграждането  на пътните участъци от двете му страни. Трасето преди тунела в посока от София към Кулата е с дължина 720 метра. То ще бъде изградено от ДЗЗД "Железница - Север", в което влизат: "ГБС Инфраструктурно строителство" АД, "Главболгарстрой" АД и "Главболгарстрой Интернешънъл" ЕАД. Стойността на договора е 29 985 345 лв. без ДДС. Участъкът след тунела е дълъг 1.4 километра. Строително-монтажните работи по него са възложени на "ПСТ ГРУП" ЕАД. Стойността на договора е 18 442 297 лв. без ДДС.

Според апликационната форма, представена в ЕК, до средата на 2027 г. трябва да е готов Лот 3.2. с дължина 23.64 км. Той е  разделен на два подучастъка, а  включва и обходен път на град Кресна (5.5 км). Това означава да има ново платно до София и да е рехабилитирано сегашното трасе на Е79, което ще поеме движението към Кулата.  

Освен че може да загуби пари от еврофондовете, забавянето  се отразява и върху цялостното развитие на населените места по поречието на река Струма и на магистрала "Струма". Всеки, който е пътувал по този маршрут знае, че нито Перник, нито Дупница, са в цветущо състояние, а по-нататък следват градовете  Благоевград и Сандански.

 

 

Автомагистрала "Струма" е част от транспортния коридор "Ориент/Източно Средиземноморие", който свързва Видин през София с ГКПП "Кулата". По нея преминава пътният трафик за Гърция. Това е най-краткия  маршрут между Западна и  Централна Европа, и Бяло море, а също и  връзка на Европа с Азия. Проектът АМ "Струма" се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз и от  националния бюджет чрез ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020 г.". 

Автомагистрала "Струма" се строи на мястото на част от съществуващия първокласен път I-1. Трасето на бъдещата автомагистрала е с дължина 172 километра. Строителството на участъка през Кресненското дефиле е проблематично, тъй като се планира магистралата да премине през една от най-важните територии за защита на биологичното разнообразие в България. След ГКПП "Кулата" магистралата продължава в Автомагистрала А25  вече на територията на Гърция, към Солун.

Facebook logo
Бъдете с нас и във