Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АЛЪН ГРИЙНСПЪН ЩЕ СЪВЕТВА ГОРДЪН БРАУН

През последния си ден начело на Федералния резерв - 31 януари 2006-а, Алън Грийнспън направи поредното леко увеличение на краткосрочната лихва на САЩ и на раздяла получи няколко подаръка. Сред тях са стар стол от залата за съвещания на Федералния резерв, стара ръкавица за бейзбол с подписите на всеки от директорите на 12-те клона на щатската централна банка, рамка с 12 банкноти по един долар (от 12-те района на Федералния резерв) и знамето на щатската централна банка, което се вееше по време на цялото съвещание на банковия паричен комитет във вторник. Седемдесет и девет годишният банкер обеща да не прави коментари за паричната политика на наследника си и се съгласи да стане съветник на финансовия министър на Великобритания Гордън Браун по въпросите на промените в глобалната икономика. По този повод Браун не може да си намери място от радост, а Грийнспън го четка, че няма равен сред световните творци на икономическата политика.
След 18 години и половина на кормилото на Федералния резерв Грийнспън - на пръв поглед, изпълни успешно мисията си. Като използваше умело най-мощния инструмент на централната банка - краткосрочния лихвен процент върху междубанковите оувърнайт (за 24 часа) кредити, той успя да поддържа икономическия ръст на САЩ, без да изпусне цените извън контрол. Днес една кутия овесени ядки струва само със 60% повече, отколкото преди идването на Грийнспън. За сравнение, през предишния десетгодишен период тази цена скочи повече от два пъти. Постижението е велико - семействата могат да си позволяват повече разходи, а бизнесът може да планира по-успешно бъдещето си. Рецесиите пък идват по-рядко и траят по-кратко.
Все пак не лихвената политика изгради изключителния публичен имидж на банкера, който, според анкетите, е по-популярен от много политици и е адмириран почти колкото покойният папа Йоан Павел II, английската кралица Елизабет и американската шоузвезда Опра Уинфри. Грийнспън се превърна в символ на обновената американска икономика. Той прокара нова маневреност и гъвкавост, проведена от предприемачите и промените в технологията, на която завиждат и Европа и Япония. Или казано по друг начин, Грийнспън бе едноличната движеща сила, която убеждаваше обществеността, че промените от последните няколко десетилетия, особено глобализацията, са много ценни. В неговия офис висеше монографията на английския икономист Дейвид Рикардо, написана през 1819 г., която извежда класическия аргумент в полза на търговията - когато Англия се е специализирала в производството на дрехи, а Португалия - на вино, и двете държави забогатели повече отпреди. Нещо подобно постигна и банкерът, като помогна с престижа си да се отворят границите на САЩ и благодарение на свободния търговски обмен днес американците имат по-евтини обувки, дивани, клетъчни телефони и коли. Това постижение обаче е само едната страна на монетата, защото повече внос означава загуба на работни места в САЩ.
След оттеглянето на Грийнспън идва ред на приемника му Бен Бърненки. И докато всички се избиват да коментират по какъв начин той трябва да се пребори, за да задържи летвата на предшественика си, никой не казва какво по-добре умее бившият професор по икономика. А то е да убеди сънародниците си, че нито една държава не е увеличила стандарта си на живот, като е затворила границите си, и да им предложи някои решения. Преди около две години, като член на борда на Федералния резерв, Бърненки пътува до Северна Каролина - щата, в който много хора останаха на улицата, защото работните им места бяха прехвърлени в чужбина. Тогава той произнесе реч, която започна със стандартния аргумент за търговията на Рикардо, но завърши с думи, които Грийнспън трудно би произнесъл - уволнените работници се нуждаят от помощ. Бърненки заяви, че трябва да се намали бремето на безработните, за да не се страхуват от промени и да не упражняват натиск върху политиците да връщат търговските бариери. Той не се ангажира с конкретни идеи, но изложи някои възможности. Да се променят законите, така че пенсиите и здравеопазването да не се губят заедно с работните места; застраховка на надниците да поеме част от разликата в заплащането на старото и новото място; социалните осигуровки да бъдат достатъчно малки, за да накарат хората да търсят нова работа, но достатъчни за смекчаване на удара.
Дали това ще бъде политиката на Бърненки, ще покаже бъдещето. Той обаче със сигурност ще работи в доста по-сложната икономическа обстановка на охлаждащ се жилищен пазар в САЩ, огромен дефицит по текущата сметка (над 700 млрд. щ. долара през миналата година), който изисква по 2 млрд. щ. долара чуждестранни инвестиции на ден за балансирането му, растящи цени на енергията и обедняване на по-бедните слоеве на американското общество.

Facebook logo
Бъдете с нас и във