Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АЛИАНЦ - ВСЕ ПО-МАЛКО ГЕРМАНСКА

Докато се опитва да стане малко по-европейска, германската застрахователна компания Алианц (Allianz) все повече заприличва на американска. Нещо, което главният й изпълнителен директор Михаел Дикман намира за доста разумно.
От септември Алианц ще е не само най-големият застраховател в Европа, но и първата голяма корпорация на континента, която ще приеме формата Societas Europae. Тя е подобна на съществуващите SA, AG и Inc. и е въведена от Европейския съюз през октомври 2004 г., за да опрости корпоративното управление на компаниите, които работят в няколко страни от общността.
Алианц използва тази трансформация, за да преразгледа своя германски модел на администриране, който дава възможност на служителите да участват във вземането на решения на най-високо ниво. Страхотни идеи за структурирането на управлението има и от двете страни на Атлантика - казва Дикман в интервю неотдавна. - Ако успеем да ги съчетаем в един бизнесмодел, това ще разшири много възможностите ни. Резултатът ще е рационално вземане на решения с по-малко влияние на служителите и повече свобода за мениджърите - качества, които Дикман свързва с корпоративната култура, на която започнал да се възхищава по време на престоя си в Щатите.
Той е поредният германски мениджър, наред с Клаус Клайнфелд от Сименс (Siemens) и Дитер Цетше от ДаймлерКрайслер (DaimlerChrysler), чиито усилия да поддържат конкурентоспособността си в глобален мащаб не предизвикват особено признание в родината им.
След като за последната година Алианц спечели 4.4 млрд. евро, през юни Дикман обяви, че компанията ще съкрати около 7500 служители и ще затвори половината от центровете за застрахователно обслужване в Германия. Решението предизвика протести в страната, в която налагането на приоритетите на инвеститорите над тези на работната сила все още се приема като неевропейско.
Въпреки това 51-годишният Дикман е непоколебим. Ветеран с 28-годишна кариера в Алианц, той е работил успешно в Австралия и в Съединените щати. Подобно на връстниците си Клайнфелд и Цетше той цени американската система, която поощрява финансовата възвръщаемост и прави съкращенията на персонала много по-лесни. И се опитва да внесе този дух и в Алианц. В края на миналата година компанията съобщи, че ще изкупи дяловете на дребните акционери в италианското си дъщерно дружество Риунионе адриатика ди сикурта (Riunione Adriatica di Sicurta) за 5.7 млрд. евро. Като част от сделката Алианц се ангажира да промени законовата си форма - от германско акционерно дружество (Aktiengesellschaft), каквото е в момента, да се превърне в Societas Europae. Тази крачка ще му позволи да избегне плащането на премии върху акциите, структурирайки промяната като сливане.
Европейският съюз въведе тази нова форма на регистрация, за да уеднакви правилата й за цяла Европа, с единна управленска система и без да регистрират дъщерните си дружества според различните национални закони. Промяната отговаря на стратегията на Алианц, която се занимава главно с първично застраховане, но също и с управление на активи и банкиране, да се превърне в компания, която е все по-малко германска и днес печели едва 30% от приходите си в Германия. Групата Алианц, която за 2005 г. отчете приходи в размер на 101 млрд. евро, има сложна структура от дъщерни дружества и филиали.
Най-големият ефект от преминаването към новата форма вероятно ще се окаже разпадането на германската система на взаимоотношения със служителите, която им дава право на участие в управлението на предприятията. Германското законодателство изисква половината от членовете на директорските съвети на големите компании да бъдат представители на персонала. В борда на Алианц те са все германци, тъй като компанията е регистрирана според германското законодателство. Системата, създадена след Втората световна война, държи под контрол трудовите спорове, като гарантира участие на служителите в най-важните корпоративни решения. Днес присъствието им в ръководния орган предизвиква гнева на мениджърите, според които то затруднява бързото и конфиденциално вземане на решения.
Ако промяната доведе до по-голяма свобода за Алианц при вземането на трудни решения, например за съкращения на персонала, примера й ще последват и други германски компании. Но всеки, който направи това след Алианц, ще бъде просто имитатор, смята професор Мануел Тайсен от университета в Мюнхен, който е автор на книга за Societas Europae.

Facebook logo
Бъдете с нас и във