Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Алабализмите в предизборните обещания

Играчите в политическия спектакъл вече са осветени. И всички те отвориха широко торбите с обещанията. Алабализмите, които вадят оттам обаче са повече от потресаващи. В същото време проблемите на екологията и спазването на законодателството, свързано с тях са  пропуснати  с лека ръка. Това е и причината  хората  от гражданската инициатива „Зелени закони“ да поставят  пред  всички предизборни щабове наболелите екологични теми, чието решаване е  належащо.

 

Сдружението напомня, че от 2014 г. насам следи  развитието и прилагането на българското екологично законодателство в областите на енергетиката, климата, устройството на територията, развитието на селските райони, биоразнообразието и горите. На тази база те разработват експертни предложения за разрешаване на конкретни казуси, съобразявайки се не само с българското, но и с европейското законодателство. Сега е моментът

алармата да бъда включена.

Екоактивистите  са представили на предизборните щабове по един проблем във всяка от посочените сфери на дейност, за които са извършили мониторинг, и очакват от политическите сили да поемат ангажимент за тяхното решение.

Хората от  „Зелени закони“ настояват да се анализира екологичната ангажираност в предизборните програми поне на първите седем партии, които според данните на "Алфа Рисърч" имат най-голям шанс да влязат в следващия парламент. Аргументите им са за това са, че 45-ото Народно събрание ще е водещо в разработването на политики за осъществяване на Зелената сделка в България.

Първото предложение засяга

политиката  по отношение на горите.

Екоактивистите  настояват за законодателни мерки, за да се забрани незаконното изсичане на горите. Те призовават за спешни промени в Закона за горите, с които да се регламентира опазването и ползването на горите, разположени върху земеделски земи, включително при желание на собствениците им да ги ползват като земеделски земи. Очакват бъдещите депутати  да определят условията, при които е допустимо да се изсичат гори върху земеделски земи с цел запазване на статута им,  както и да се стимулират собствениците на залесени земеделски земи да ги прекатегоризират в горски територии, когато не могат да постигнат условията за изсичането на горите до голо.

При сегашните условия  земеделските стопани трябва да изсекат горите, разположени  върху земеделски земи, за да не загубят правото си да ги ползват като "земеделски територии" по чл. 83 и чл. 84 от Закона за горите. Експертите на организацията подчертават, че е важно следващият парламент да регламента ползването самозалесилите се земеделски земи. Целта е изготвяне на ясни правила в кои случаи те да бъдат запазени като земеделски земи и кога да бъдат прехвърляни като горски територии.

Анализът на „Зелени закони“  е показал наличието на  редица незаконни практики, които създават  условия за изсичането до голо на близо 4 млн. дка гори върху земеделски земи, представляващи 10% от всички български гори.

Според организацията основните причини за този ефект са вписването на тези земи като „горски територии“ и подчиняването им на Закона за горите, както и липсата на ясни правила за стопанисването им.

Примерът, който посочват е разкритата незаконна практика тези гори да бъдат изсичани чрез незаконни разрешения на общините, издадени по реда на чл. 32, ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, в нарушение на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, на чл. 93 от Закона за опазване на околната среда и на целия Закон за горите.

Втората тема е биоразнообразието

Организацията  предлага  държавата  доброволно да изкупува  важни местообитания, които са частна собственост и върху  които са наложени сериозни ограничения за стопанисване или промяна на предназначението им. Те напомнят, че природните местообитания в частни земи и гори са част от европейската мрежа Натура 2000. 

В същото време тяхното опазване е свързано с различни по степен ограничения върху интензивността на стопанисването или промяната на предназначението на земите и горите. Напълно нормално е това да води до конфликт с техните собственици, чийто личен интерес е свързан като цяло с обработването на тези земи или с тяхното застрояване и продажба. Биоразнообразието и екосистемните услуги за тези терени нямат значима стопанска стойност за отделния индивид, но имат стойност за обществото като цяло.

Организацията посочва , че винаги възникват сериозни обществени конфликти, когато собствениците на частни гори и земи са  значително ограничавани, ако на тяхна територия има находища на редки видове. Единственото устойчиво и икономически  целесъобразно решение в такива случаи е доброволното изкупуване на терените със средства от държавата, смятат във  „Зелени закони“.  Така според тях се постига най-добрия баланс между интересите на собственика и обществото.

Другият възможен компромис са ежегодни компенсационни плащания от страна на държавата към собствениците, ограничени  при  ползването  на своите терени. Еколозите  посочват, че в цял свят се използват  програми за изкупуване на територии, където има  ценно биоразнообразие . В Обединеното кралство например това се прави от неправителствени организации, а във  Франция  държавата изкупува тези територии, а  впоследствие ги  поставя в  режим на реална защита. Този метод съчетава запазването на интересите на частния собственик и на обществото.

Хората от  инициативата напомнят, че в България такава възможност предоставя  линията за финансиране по Националната природозащитна рамка за действие (НПРД). В нея е планирано да се ползват пари от Оперативна програма „Околна среда“ за изкупуване на застрашени местообитания от „Натура 2000“, които попадат в частни имоти. До момента от средствата  по тази линия не е изхарчен нито лев, информират от " Зелени закони", докато конфликтни имоти от „Натура 2000“ са част и от нашумелите случаи на строежи по Черноморието – Алепу, Иракли и Синеморец.

Еколозите  настояват да бъдат задействани схемите за държавно изкупуване през мандата на следващото Народно събрание  и да има ефективен контрол за изпълнението на НПРД от страна на бъдещото ръководство на Министерството на околната среда и водите.

Третата зелена тема е свързана с устройството на територията и най-вече -с

опазването на Черноморското крайбрежие

 "Зелени закони" предлага  следващото Народно събрание да приеме законодателни промени в Закона за устройство на черноморското крайбрежие и да бъде наложен мораториум за строителство в зони А и Б -  конкретно временно решение на проблема с презастрояването на Черноморието, докато се достигне до развалянето на заменките и до финализиране на Общия устройствен план с екологични оценки.

От политическите сили  се очаква да включат в програмите си тази мярка като реално действие за  опазване на един от най-ценните природни, социални, икономически и културни ресурси на България - нейното Черноморско крайбрежие. Според „Зелени закони“, този мораториум трябва да принуди общините по Черноморското крайбрежие, които се нуждаят от актуални общи устройствени планове да ги направят. Отговорността за това пък е на Министерството на регионалното развитие и благоустройство - като възложител. Започналите процедури за изготвянето на общи устройствени планове  през периода 2014- 2015 г. все още не са приключили  в  2/3 от общините. Хората от организацията "Зелени закони" настояват при разработването им да се зададат параметри за спиране на застрояването във все още незастроените гори, пасища, ливади и скални комплекси в зона А и зона Б.

Едно от основните искания е,

правителството да върне държавната собственост на морския бряг

в съответствие с изискванията на  конституцията. И още - да бъде спряна продажбата на имотите на държавата и общините в зона А и Б на Черноморското крайбрежие. Така  ще бъде  защитен  публичния ресурс и ще се създадат условия за устойчиво развитие на местната икономика и на туризма. Според представителите на Инициативата  са необходими спешни действия  за  изкупуване на частните дюни и плажове и да се изпълнят  разпоредбите на Конституцията (чл.18. (1) и ЗУЧК чл.6.(4). Те очакват да бъдат развалени  всички сделки за заменки  по схемата  "кон за кокошка", чрез  които са  раздадени над 20 километра от черноморския бряг, с което държавата ще си върне собственост върху ценни земи, приватизирани при това  с незаконна държавна помощ.

Екозащитниците от  "Зелени закони" настояват също Министерството на туризма да поеме ангажименти за подпомагане и контрол на осъществяването на природосъобразен туризъм. Според експертите на организацията, развитието на целогодишен туризъм по Черноморското крайбрежие се нуждае от действия за опазване и подпомагане на различни сектори като лозарство, овощарство и спа туризъм, социализиране на културни и археологически обекти, поддържащи действия в солници и лагуни. Според тях, застрояването на морския бряг носи бързи печалби, но

приватизира и унищожава екосистемните му услуги,

 като лишава местните хора от устойчив поминък, а туристите и гражданите - от общите природни ресурси на страната.

Какви мерки трябва да се предприемат в енергийната политика , как да се справим с климатичните промени и как да се развиват земеделието и селските райони - коментарите - в следващата ни публикация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във