Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АКО УПРАВНИЦИТЕ СА НАРЕД, ЦЕНИТЕ СИГУРНО СА ПОЛУДЕЛИ

Странни неща стават с цените у нас и особено с енергийните. По-висши и по-нисши чиновници не спират да ни внушават, че поскъпване не би трябвало да има или в краен случай то щяло да е малко, но за сметка на това доходите щели да се повишат с повече.
Да вземем за пример шефа на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) проф. Константин Шушулов. В края на миналата година специалистът сподели, че от лятото на 2008-а цените на електроенергията можели дори да паднат, а пък синьото гориво щяло да поскъпва планово, на два пъти с по8-9 процента. И наистина, от 1 януари цената на природния газ бе увеличена само с 9.87 на сто до 365.64 лв. на 1000 куб. м, въпреки че от Булгаргаз поискаха поскъпването да е с 33 процента. Регулаторът върна предложението и броени дни по-късно от газовото дружество коригираха скока на 25.46 на сто, но в последна сметка получиха три пъти по-малко увеличение от първоначално пожеланото. Експерти тогава обясниха за в. БАНКЕРЪ, че отпуснатата близо 10-процентна горница напълно покрива поскъпването на природния газ на входа на страната ни, но ще се отрази зле на печалбата на газовата компания.
Сега, три месеца по-късно, ситуацията се повтаря. Преди десетина дни Булгаргаз поиска поскъпване с 32.07%, аргументирайки се с по-ниската цена на газа, одобрена от ДКЕВР за първото тримесечие. Шефът на регулатора проф. Шушулов обаче популярно обясни, че такива претенции са напълно необосновани и че те чувствително трябва да се намалят. Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров пък заяви, че не може на входа суровината да се повишава с 6 процента, а Булгаргаз да иска увеличение от 32 на сто. И докато експертите на газовото дружество преизчисляваха процентите, стана ясно, че регулаторната комисия вече е готова с проекторешението си от 1 април природният газ да поскъпне с 13 на сто. Подобни амплитуди между пожеланата и разрешената цена са доста странни и логично възниква подозрението дали газовиците и енергийните комисари не са се споразумели негласно да разиграват една малко комична постановка? От газовия холдинг искат тройно по-високо поскъпване от това, което ДКЕВР е склонен да одобри, вдига се пушилка, Шушулов размахва пръст, но монополният вносител не скланя, като се аргументира със сложни (и секретни формули) и международни котировки... Сетне се обявяват три пъти по-ниските цифри и... всички са доволни.
Коригираното искане на Булгаргаз ще бъде разгледано на открито заседание на комисията, ръководена от проф. Шушулов, на 25 март, следващия вторник, и този път се очакват известни корекции в сценария. Много е вероятно да чуем, че трикратното намаляване на скока на газовите тарифи сега няма да е за сметка на свиването на заявените от холдинга количества, каквато е обикновената практика, но при все това той пак ще трябва да се задоволи с ниска печалба - в рамките на 2-3 процента.
Различно е положението с новите цени на парното. Поскъпването там този път няма да е с обичайните десетина процента, а с около 20 на сто. Обяснението на проф. Шушулов бе, че тарифите на топлофикациите не са променяни от миналия юли, а междувременно природният газ поскъпва на всяко тримесечие. Всъщност тази прогноза може и да не се сбъдне и не е изключено от 1 април цената на парното да бъде увеличена с малко над 30 на сто (колкото е реалното повишаване на себестойността на топлоенергията).
Очертава се от април да бъде повишена и цената на водата (и то не само в София), три месеца по-късно ни чака нов скок на природния газ и съответно на парното, както и повишаване на цената на тока. Почти е сигурно, че най-късно през юни сценката с лошите компании и добрия регулатор отново ще се разиграе, и то поне в три варианта - газов, токов и воден. В публиката, разбира се, трябва да остане усещането, че ако не са добрите управници, работата й е спукана отвсякъде.
В интерес на истината енергийните цени растат не само у нас, а в цял свят, но никой не сипе розови обещания, а прави всичко възможно да тушира скока. Търсят се алтернативни горива, диверсифицират се доставките, намаляват се печалби...
Усилия, но в малко по-друга насока, положи и българският кабинет. До Коледа на 2006-а България купуваше най-евтиното в Европа синьо гориво и получаваше най-високата транзитна такса (в световен мащаб). Преди 15 месеца обаче тогавашният министър Румен Овчаров коригира подписаните през 1998-а търговски договори, нищо че те бяха в сила до 2010 година. В резултат цената на природния газ за страната бе увеличена, а транзитната такса, плащана от Газпром, спадна около три пъти в полза на руския газов гигант. Договорен бе и нов график, според който цените на газа на входа на държавата трябва да се увеличават два пъти годишно. Процентът на повишението не бе обявен, но тогава Овчаров оповести, че целта е тарифите да се покачват плавно, за да не се отразят шоково на промишлеността и на бита. Както разясни през седмицата наследникът му Петър Димитров, договореното увеличение е 6 на сто. Към тях е необходимо да се прибави и промяната в цените на алтернативните петролни продукти, включена във формулата за доставки на руски природен газ, която се актуализира на всеки три месеца. Така от 1 април синьото гориво на българската граница реално ще поскъпне с около 13 на сто (което пак ще гарантира 3-процентна печалба за Булгаргаз) и управниците ни ще утвърдят тази цифра. После ще одобрят поредното поскъпване на парното, на водата, на електроенергията...

Facebook logo
Бъдете с нас и във