Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АКАДЕМИК НА РЪБА НА ЗАКОНА

Срам ме е от това, което се случва в Българската академия на науките, бяха първите думи на акад. Иван Юхновски, след като 11 февруари мнозинството в Общото събрание на институцията го избра за председател за четвърти пореден. Думите му недвусмислено се отнасяха за скандалите, предхождащи избирането му, но, извадени от контекста, всъщност са най-точният коментар на тайнствените процеси в БАН. Сред гилдията упорито се говори, че зад спорното преизбиране стоят интереси , нямащи нищо общо с академията. Не са за подценяване като мотив и милионите за научни изследвания, които се очаква тя да получи през тази година по програми на Европейския съюз.
Голямата въпросителна
е дали 71-годишният академик Иван Юхновски има право да продължи да ръководи БАН, след като 12 години е бил негов председател (и още шест години заместник-председател) или преизбирането му на този пост е незаконно? Особено след като остана единствен кандидат, тъй като конкурентът му - заместник-председател на академията акад. Никола Съботинов, сам реши да се оттегли от надпреварата. Казусът се оказа чисто юридически заради несъответствия в текстовете на Закона за БАН и неговия устав. Нормативът забранява академиците и член-кореспондентите да работят на щатна длъжност след навършването на 70-годишна възраст, но уставът дава това право на почетните членове на академията, какъвто е и Юхновски. Според Института по правни науки към БАН, целта на текстовете е да предпазват академиците от уволнение, а почетните членове да получат повече привилегии. За част от гилдията обаче, включително и за просветния министър Даниел Вълчев, законът по никакъв начин не може да се пренебрегва и изборът на председател трябва да се проведе отново.
Щях ли да се кандидатирам, ако имаше нещо нередно? - с този риторичен въпрос дългогодишният председател на БАН отклони съмненията на аудиторията и увери, че е избран законно от напълно легитимен орган. Тоест - законно в нарушение на закона, но е много вероятно да се окаже прав, защото законите у нас са разтегливи, а и сегашната ситуация е логично следствие от една
добре обмислена стратегия
Още през 2000 г., малко след първото му преизбиране, Юхновски предлага, а общото събрание се съгласява да отпадне мандатността за ръководните длъжности в академията. Мандатността в науката е много странно понятие. След като имаме учени, които са достойни и са показали качества в административно отношение, е разхищение на човешки потенциал да имаме мандатност. Ако решат да те избират, нека да го направят колкото пъти поискат, обяснява тогава Юхновски. Така той самият, заедно със заместниците си, председателят на Общото събрание и директорите на институти в БАН стават пожизнени ръководители. Или поне до навършването на 70 години, както изисква законът. Но точно преди Иван Юхновски да достигне пределната възраст, по повод юбилея му през 2007-а общото събрание му даде право с промяна в устава да заема свободноизбираема щатна позиция в академията, като почетен член на БАН. Почетните членове на практика са трима и са избрани няколко месеца преди промяната в устава. Освен Юхновски това са Димитрий Иван Евстатиев Паница, който не е академик или член-кореспондент и съответно не би могъл да оглави академията, и акад. Вера Мутафчиева, която е далеч от подобни амбиции. Така Юхновски единствен може да се ползва от привилегията и реално
без конкуренция за поста
Оставаше му само да спечели общото събрание, което според предварителните планове трябваше да обсъди кандидатурата му чак на 29 март, когато изтича и мандатът му. Проблемът е, че съставът на събранието тогава вече щеше да е друг, тъй като изборът на нови членове е заплануван за 1 март. При това положение най-малкото е съмнително дали Юхновски би имал подкрепата, която безрезервно е получавал през последните 12 години. Ето защо с разрешението на все още старото общо събрание председателят пренасрочи гласуването с почти месец и половина (именно за 11 февруари) и си осигури желания мандат.
Предсрочното изтегляне на избора не беше обявено на сайта на академията и затова нито един институт не успя да подготви собствена кандидатура за поста, заяви след гласуването акад. Петър Кендеров, председател на Висшата атестационна комисия на БАН и основен опонент на Юхновски. Заедно с колегата си акад. Камен Куманов, Кендеров обмисля да подаде жалба във Върховния административен съд срещу нарушената процедура за избор на нов председател. Такива жалби вече са подали химикът проф. Слави Иванов и Сдружението на експертите по екотехнологии. Очаква се в близките дни примерът им да последват и други членове и колективи на БАН. Юристи отбелязват, че дело би могъл да заведе и всеки един от общо 8086-те служители на академията, тъй като нелегитимността на работодателя поставя под въпрос всички трудови договори.
Разбира се, домогването до даден пост рядко е самоцел. В академичните среди се носят слухове, че скандалите около избора на Юхновски в действителност са опит да се извадят на светло измамите с
апетитните имоти на академията
В момента водим десетки дела, за да ги спасим от реституционните претенции на някои хора, призна Юхновски. БАН разполага с около 80 научни звена, някои от които се намират на ключови места в София и страната. Ръководството се опитва да си върне терените на 8-и километър, около физическите институти, които бяха реституирани преди две години, въпреки че академията разполага с нотариални актове от 1940 година. Опитва се да спаси и сградите около Националния институт по хидрология и метеорология на 4-и километър, както и тези във Варна към Института по океанология. Окончателно са спечелени делата за сградите в Малко Търново, за терена в Рупите - Петрич, за четириетажната сграда в Пловдив, за помещенията на БАН на ул. Раковски 149 в столицата. Спасена е и сградата на Института по социология на ул. Московска 13 заедно с 4-ия и 5-ия етаж (общо 1500 квадратни метра) от сградата на бул. Пенчо Славейков 15А и много други. На първи етап е спечелено делото за терена на Института за гората - 71 дка в Малинова долина.
Странното е, че всичко това се случва при управлението на сегашното ръководство на БАН, което не е сменяно от 1996 година. Чуват се дори обвинения, че то води политика в свой интерес и носи
вината за злоупотребите в БАН
Не е за пренебрегване и че, според информационната система Дакси в средата на 2004-а се появява сдружение с името Българска академия на науките и изкуствата - БАНИ (каквото е и официалното име на БАН от 1940 до 1947 г.). То се ръководи от трима управители - от председателя на БАН Иван Юхновски, от един от научните секретари Наум Якимов и от секретаря на общото събрание и директор на правния институт в БАН Цветана Каменова. Сдружението е регистрирано като организация с нестопанска цел, но, по думите на акад. Кендеров, в устава му е записана дейност в частна полза. Интересно е също, че председателят Юхновски е в управлението и на фондация Развитие на българската наука. Тя е създадена към ръководството на БАН, финансира археологични разкопки, но подпомага и издаването на книги и научни трудове от членове на академията. В друга фондация - Център за академични изследвания, пък участва другият управител на БАНИ Наум Якимов. Фондацията финансира главно научни проекти и вероятно набира средствата си по проекти на международни организации. При това положение не е трудно да се предположи защо дванайсетгодишното ръководство на академията има интерес да брани статуквото.
Естествено, на този етап всичко е само една хипотеза. Но ако жалбите до съда предизвикат обстойни проверки на случващото се в БАН, нищо чудно връзката между изброените обстоятелства да се окаже не толкова случайна. Да не забравяме и че в академията предстои да се излеят
милиони за научни изследвания
по програми на Европейския съюз и от държавните фондове. По данни на Министерство на образованието БАН печели половината от европейските проекти и над 60 на сто от конкурсите на фонд Научни изследвания, чийто бюджет през 2008-а ще е 60 млн. лв. (или четири пъти повече от миналата година). На разположение на академията освен това са и 15 млн. лв. от Иновационния фонд към Министерството на икономиката и енергетиката. Почти три пъти бе увеличена и държавната субсидия за нея, която за годината ще е в размер на 83 млн. лева. С тези пари Юхновски обеща да увеличи двойно средните заплати в БАН, така че от 1 юли те да са 591 лева.
Дали пък след тази благодат научният колектив няма да подкрепи след четири години председателя си за пети мандат?
Слава Аначкова

Над 10 млн. евро са заделени по оперативната програма Човешки ресурси за студентски и докторантски стипендии, обяви през седмицата просветният министър Даниел Вълчев. Средствата ще се ползват както от държавни, така и от частни учебни заведения. Допълнителни финансови стимули са предвидени и за колективите на научните институти, които включват млади учени в състава си. В момента докторантите получават 250 лв. месечно, но Министерството на образованието разполага с капацитет да увеличи възнагражденията им с около 100 лв., обеща Вълчев. До средата на март ще бъде организирана и дискусия за създаването на стратегия за развитие на научните изследвания в България. Идеята на министерството е да се финансират само приоритетни научни области, като амбицията му е да заделя за тях поне 3% от брутния вътрешен продукт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във