Банкеръ Daily

Управление и бизнес

АИКБ с 23 препоръки за Бюджет 2022

Асоциацията на индустриалния капитал в България настоява в държавния бюджет за следващата година да се гарантира финансирането на COVID мерките в подкрепа на икономиката, на последствията от енергийната криза и подобряването на бизнес средата.

До момента Министерството на финансите не е представило актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода до 2024 година, което допълнително затруднява планирането в икономиката, се казва в позиция на бизнес организацията.

От организацията представят общо 23 основни препоръки към съставянето и разработването на проектобюджета за догодина.

На първо място, според АИКБ, в него бюджета сериозно място трябва да намерят политики, свързани с антикризисни мерки, включително ускорено инвестиране на европейските фондове. Предвид предложенията на еврокомисията от 30 септември за удължаване на временната рамка за държавни помощи, чието действие да продължи до средата на следващата година, от асоциацията отбелязват, че България може да продължи с предоставянето на подкрепа на засегнатите от коронакризата компании. Затова в Бюджет 2022 трябва да бъде предвиден ресурс за прилагане на няколко от съществуващите мерки, но техният дизайн да бъде актуализиран, така че да отговоря най-пряко на потребностите на засегнатите фирми.

От една страна такава е мярката 60/40, чиято цел е да смекчи нарастването на безработицата и частично да предотврати закриването на работни места и съкращаването на заети лица. Според АИКБ обаче нейният модел трябва да бъде променен по подобие на въведената в някои немскоговорящи страни „Kurzarbeit”, чрез която се подкрепят не само напълно затворени бизнеси, но и намиращи се в краткосрочни периоди на ниско натоварване на работниците. От друга страна през 2022 г. трябва да работи и мярка за частично финансиране на постоянните разходи на предприятия с над 30% спад в приходите от продажби спрямо реализираните през 2019 г., чрез което да се подкрепи ликвидността на българските предприятия.

Според АИКБ в бюджета за догодина трябва да бъдат заложени и адекватни мерки за компенсиране на българските предприятия за безпрецедентно високите цени на електроенергията и природния газ, които от месеци категорично надхвърлят разчетите на КЕВР.

Бизнесът предлага договарянето на минималните работни заплати да се извършва на браншово равнище от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите. Работодателската организация подчертава, че административно увеличение на минималната заплата и минималния осигурителен доход, както и неадекватната на икономиката и производителността на труда политика по доходите като цяло водят до „посивяване“ на трудовите правоотношения, намаляване на заетостта и невъзможност за допълнително нарастване на БВП.

От друга страна от АИКБ искат да бъде спряно увеличаването на минималната пенсия, без това да е съобразено със съответните реални разчети. 

От организацията предлагат също и създаването на действащ Национален съвет по енергетика, който трябва да бъде конституиран по начин, обезпечаващ както висока експертиза и безспорна репутация, така и независимост от текущите политически процеси и властови проекции.

Оттам настояват и за сериозни реформи в сферата на образованието. По отношение на висшето препоръката е поетапно да продължи съкращаването на местата в държавните ВУЗ-ове до 50% от броя на завършващите средно образование, като паралелно висшето бъде приведено към нуждите от конкретен тип специалисти, обуславяни от пазара на труда. Също така висшистите държавна поръчка да бъдат задължени определен период да работят в България. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във