Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АГЕНТИТЕ НА КОРОНАТА СЕ ПОХВАЛИХА ЗА ПОСЛЕДНО

Колкото и отчети да напишат за дейността си в България от 2001 г. насам, реномираните чуждестранни консултанти на нашите митници от Краун Ейджънтс няма как да скрият очевидната истина. Тя е, че въпреки щедро похарчените от правителството на НДСВ близо 64 млн. лв (в рамките на два поредни договора), разграденият двор на българските митници така и не се превърна в китна английска ливада. Тази седмица екипът на Краун Ейджънтс в България спретна пищна пресконференция в столичния хотел Шератон. На него представителите на масмедиите бяха запознати с резултатите, които е постигнала програмата на Краун Ейджънтс в реформирането на българските митници. Но митническата агенция през последните три години неизменно оглавява всички национални и международни класации за равнището на корупция сред държавните ведомства или пък служителите й проспиват тук-там някой контрабанден канал.
Като компенсация за тези липсващи детайли българските митници и техните консултанти изваждат своя железен аргумент за историческите рекорди с внесените в бюджета приходи от мита, акциз и ДДС. Това, което изтъкват хората на Краун Ейджънтс у нас като основна своя заслуга, са увеличените близо два пъти митнически приходи, но...в сравнение с 2001 година. Логиката на това сравнение може би се крие във факта, че това е годината, през която бе подписан първият от двата договора между финансовото министерство и Краун Ейджънтс и чиято стойност бе 10.320 млн. лева. Първоначално той бе сключен за период от три години, но през юли 2004 г. бе продължен до края на 2006 г. срещу нова сума от 10.795 млн. британски лири в кеш от хазната. Действително, поне на пръв поглед, сравнението между приходите, получени от митниците през 2001-ва в размер на 2.7 млрд. лв. и тези през 2005-а, възлизащи на около 5.4 млрд. лв., е в подкрепа на тезата на англичаните.
При оценката на тези отчети обаче не бива да се пренебрегват някои чисто обективни макроикономически фактори като близо 100-процентното увеличение на вноса през последните четири години, както и влиянието на инфлацията. Съществен дял за рекордите на Краун Ейджънтс има и Народното събрание, което неизменно увеличаваше ставките за акциза при вноса на гориво, алкохол, цигари и кафе. Тези стоки формират съществена част от структурата на българския внос. Статистиката за ръста на приходите по години сочи, че през първата година от дейността на агентите у нас - 2002-ра, той е бил под 10 на сто. Година по-късно (през 2003-а) ръстът им е 18.3, а през 2004 г. достига 28.3 на сто. За изминалата 2005 г. бе отчетено увеличение в размер на 30% спрямо предишната. Както се вижда от цифрите, това е твърде далеч от прословутите 96% ръст, постигнати в рамките на проекта на Краун Ейджънтс в Латвия.
Не съвсем като описаното в докладите на Краун Ейджънтс стоят и нещата около прословутите мобилни групи за последващ контрол. Според отчета на агентите от началото на работата си през август 2002 г. досега 15-те екипа са извършили общо 14 831 проверки и в близо една трета от тях са разкрити и нарушения срещу митническия режим. Безспорно е, че ако има раздел от двата договора между финансовото ведомство и британците, който е изпълнен съвсем точно, това е именно за създаването на 15-те мобилни групи. Това, което не е съвсем вярно, е, че мобилният контрол в митниците започва именно с идването на Краун Ейджънтс. Всъщност малко преди те да дойдат, в България подписан меморандум между Агенция Митници и МВР, който регламентира дейността на първите десет хвърковати екипи за контрол на вноса. Документът бе подписан от тогавашния шеф на митниците Емил Димитров и от бившия главен секретар на вътрешното ведомство генерал Бойко Борисов. В началото на 2002 г. тези екипи бяха разформировани от сегашния директор на митниците. Мотивът на Асен Асенов за това бе, че те са незаконни, тъй като действали в противоречие с тогавашните разпоредби на Закона за движение по пътищата. Обяснението бе, че митничарите не могат да спират за проверка автомобили във вътрешността на страната, без това да е изрично записано в нормативен акт. Съгласно цитирания меморандум обаче, спирането на возилата се извършваше от органите на МВР, които участваха в екипите.
Доста спорно е и доколко успешно Краун Ейджънтс изпълниха друг поет тях ангажимент - да съдействат за намаляването на корупцията в българските митници и за ограничаването на сивия внос. Въпреки че по предложение на чуждестранните съветници в Агенция Митници бе създаден нов отдел за вътрешен одит и обучението на служителите от митническия инспекторат, подчинените на Асен Асенов все така си остават виртуози в изкуството да вземат подкупи безнаказано.
Съмнителен се оказа и ефектът от шумно рекламираните електронни пломби на Краун Ейджънтс, чрез използването на които трябваше да се ограничат митническите измами с транзитния внос. Въпреки тяхното наличие през последните няколко години избухнаха няколко големи скандала с използването на фалшиви пломби за затваряне на преминаващите през границата ТИР-ове. Тази схема бе използвана от небезизвестния Николай Методиев - Пилето за двата му канала канала през Кулата и Калотина, които бяха разбити през лятото на 2003 година.
Странното през всички тези години бе, че митническите рекорди се приписваха като заслуга на Краун Ейджънтс, а когато се шумеше за случаи на контрабанда, агентите се измъкваха с дежурната реплика: Ние сме просто консултанти. Решенията вземат други.
В тоз ред на мисли неудобните въпроси могат да бъдат продължени с това, защо така и не стана ясно дали у нас действа само един консултантски съвет със специалисти от Краун Ейджънтс, или пък те са два (както се твърдеше след сключването на първия контракт).
Отговорите на всички тези питания може би ще се получат, ако Министерството на финансите събере смелост и наеме независим одитор (по подобие на сделката с магистрала Тракия), който да оцени ползите от дейността на Краун Ейджънтс. Въпреки че финансовият министър Пламен Орешарски обеща такъв одит, когато пое поста през август миналата година, засега бюджетното ведомство не бърза особено да потърси оценител. А той едва ли е нужен, след като агентите вече се отчетоха. За тях остава да си получат последните хонорари, а за българската администрация - тежката зестра да се оправя с въвеждането на акцизните складове и разработването на съществуващия само на хартия последващ контрол на вноса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във