Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АЕЦ "Белене" - между отрицанието и надеждата

Експертите все по-скептично настроени за бъдещето на проекта

Експертите от години спорят за ползите от проекта "Белене", но след като първоначално го отрече, сегашната власт упорито вярва в неговото развитие с външни инвеститори.

Изминаха повече от 30 години от началото на изграждането на втора атомна централа у нас. И все още строежът ѝ е на кота нула. Още по-странното е, че този измъчен проект, които няма аналог в света, отново събира погледите на инвеститори и политици, и особено на вторите. Неотдавна не друг, а именно премиерът Бойко Борисов в политическо изказване изпревари събитията, обяснявайки, че три сериозни международни компании създават консорциум, с който искат да строят централата. Имената им са известни на всички, но какво всъщност се има предвид.

Първият и основен кандидат е и винаги ще бъде руската държавна корпорация „Росатом“. Дори и след хилядите препирни и арбитражни дела през последните десет години, руската страна си остава производител на оборудването и основен доставчик за проекта. Ако тази компания се откаже, шансовете за строителство спадат неимоверно.

В консорциума влизат още американската General Electric Steam Power и френската Framatome. Тези две фирми са добре познати на "Росатом". Тя си сътрудничи с тях в проектите за унгарската АЕЦ „Пакш“-2 и АЕЦ „Ханхикиви“-1 във Финландия. Финландската централа се строи с огромно закъснение и все още има много неясноти кога може да бъде завършена. "Росатом" си партнира с General Electric и за АЕЦ „Аккую“ в Турция и АЕЦ „Дабаа“ в Египет. Там американската компания също доставя оборудване за турбинния остров.

Общо взето консорциумът ще бъде на принципа – руснаците доставят машините и реакторите, а електрониката за управление ще е френско и американско производство. Под въпрос един ден ще е доставката на ядрено гориво, но това е далеч напред във времето.

Естествено управляващите сега се опитват да представят проекта като силно перспективен, независимо от 30-годишната му история. Но това е по-скоро за широката публика или някакъв опит за самоубеждение. А как в действителност стоят нещата, ще разберем след като потенциалните инвеститори влязат в информационната стая на НЕК, където могат да се запознаят с детайлната документация. Това ще се случи след като се намалят мерките за карантина у нас и в страните потенциални инвеститори. Същото е валидно и за претендентите от Китай и Корея. 

За разлика от властите обаче българските експерти стават все по-критични към бъдещето на "Белене". Председателят на управителния съвет на Института по енергиен мениджмънт Славчо Нейков обясни тези дни, че проектът необратимо бе прекратен още преди няколко години и сегашните опити на правителството за съживяването му едва ли ще доведат до успех. А и в условията на сегашната криза е напълно резонно да възникнат проблеми с финансирането. 

Подписаните меморандуми са само декларации за бъдещо разбирателство, ако въобще се стигне до строителството на АЕЦ „Белене“, отбеляза неотдавна и Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум. Все още не е ясно дали този проект няма да се строи по модела на унгарския АЕЦ "Пакш", който е сходен като финансова част и параметри. В такъв случай България ще трябва да даде още около 2,5 млрд. евро за застраховки, финансиране и прочие, смята Хиновски. 

Постигнатото договаряне в рамките на процедурата по избор на стратегически инвеститор вероятно ще предопредели крайното решение, заяви пред БНТ и енергийният експерт проф. Атанас Тасев. По думите му никой без Русия не може да изработи този проект, тъй като тя държи контролния пакет. "За „Росатом“ беше ясно, но важното е, че тя взема доставчиците за не ядрената част. Сега те участват със стоков кредит и облекчават схемата за финансиране на "Росатом", посочи Тасев.  

„При това положение - допълни той - ако спечелят търга, а те очевидно ще го спечелят, следва следващата фаза. Този консорциум ще се влее в проектната компания „Белене“, ще внесе собствен капитал, ще апортира това, което до момента се води българска част, след което ще се явят на международните пазари, за да получат кредитиране“. Според професора „Кредитирането е изключително важно за икономическите параметри за сделката, защото ако получат нисколихвено кредитиране, проектът ще бъде успешен“.

Има и още нещо. За никого не е тайна, че АЕЦ „Белене“ е доста зависим от политическа конюнктура у нас. И ако в момента управляващите искат да завършат започнатото, то ДПС например е твърдо против. 

Политическият фактор е много подвластен на геополитиката и на стратегията в Европейския съюз и когато те си "стиснат ръцете", вероятността някой да ни натисне  и проектът да не стане намалява, изтъкна председателят на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов. В момента на България ѝ трябва намаляване на политическия риск и пари, твърди той. Всичко друго било изчислено.

"АЕЦ "Белене" трябва да работи. Без ядрена централа ние можем да съществуваме, но при рискови времена разчиташ само на това, което имаш. Мисля, че заместване на едни мощности с други е добър вариант", каза Николов, визирайки неизбежния край на въглищната енергетика у нас.

Само че за енергийния експерт от ДПС Рамадан Аталай подобен проект е политическа авантюра и с оглед на бъдещите зелени политики на ЕС е по-добре страната да вложи усилия и средства в изграждането на зелени централи и енергийна ефективност. Аталай  е убеден, че Европейската комисия би финансирал изграждането на ВЕЦ на Дунав между Никопол и румънския град Турну Мъгуреле, както и между Силистра и Кълъраш.

 


ТЕЦ „Варна“ искат да участва в още търгове за студен резерв


Печалба от 37,44 млн. лв очаква ТЕЦ “Варна” за 2019 година. Централата, собственост на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, очаква този финансов резултат на фона на натрупаната загуба от близо 22,9 млн. лв. през 2018 та. Това става ясно от публикувания бизнес-план на компанията за периода 2020-2024 - та.

Вероятно компанията ще работи на загуба и през следващата година, като нагласите са в края на периода да излезе на печалба. Тя и занапред ще разчита на договори с ЕСО за студен резерв. Освен това възнамерява да модернизира и трите си действащи блока - 4, 5 и 6. Модернизацията ще й струва около 53 млн. лв., но ще й позволи да намали разходите си за природен газ. 

По-скромна е печалбата на ТЕЦ „Марица 3“. Съдейки по данните от нейния бизнес-плана печалбата й за изминалата година е малко над 8 млн. лева. Положителният резултат ще се намали в следващите години заради сериозната инвестиционна програма, която планира дружеството.

Предстои КЕВР да вземе решение дали ще одобри представените бизнес планове на двете дружества.

 

 


Управляващите гласят  новия шеф на енергийния регулатор


Пламен Младеновски, който ръководи дирекция "Електро и топлоенергетика" в Комисията за енергийно и водно регулиране, вероятно ще е нейния нов председател. Напоследък това име се спряга най-често в управленските среди за тази позиция. Информацията неофициално бе потвърдена и от източници на в. „Банкеръ“ в КЕВР, но окончателното решение все пак ще е на Народното събрание.

Ще припомним, че неотдавна депутатите одобриха промени в Закона за енергетиката, с които се въведе едно облекчение за бъдещия шеф на комисията. От него вече ще се изисква да има не по-малко от 5 години стаж в тази област и да е заемал ръководна длъжност, а не както беше досега - минимум 10 години стаж, от които поне седем в сектора. Промяната изглежда цели именно Младеновски да поеме управлението на регулатора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във